Вече десетилетия продължават проучванията на големия средновековен град Дръстър, един от значителните центрове на средновековна България. В началото на 90-те години от миналия век воденият от Стефка Ангелова екип провежда разкопки на самия бряг на Дунав в днешния Силистра. За това време са разкрити различни сгради, както и части от мощната крепостна стена. Прави обаче впечатление отсъствието на църкви, манастири и свързани с тях некрополи, въпреки многобройните писмени сведения за християнската принадлежност на този край. И ето че най-сетне археолозите попадат на невероятен паметник.
Само на 30 м от северния градски зид е открит голям храм, представляващ
масивна трикорабна базилика
Тя
е дълга почти 26 м и широка близо 15. Някога две редици от правоъгълни
стълбове са носели арки, поддържащи сводовете на покрива. На изток
трите кораба завършват с триъгълни отвън и полукръгли отвътре апсиди,
оформящи олтарната част. Там личат следи от ниска мраморна олтарна
преграда, пред която е вградена мощехранителница. От централните
помещения към притвора се минава през три входа. В него и в източната
част на базиликата археолозите намират пет гроба, в които са били
погребани представители на духовната и светската аристокрация. Подът на
храма е бил изцяло покрит с мраморни плочи.
Находките показват, че църквата се датира в края на IХ или началото на Х в. Сама по себе си тя е уникална за ранносредновековна България. Изградена е от огромни варовикови блокове, които са много характерни за строителството на Първото българско царство. Но до този момент почти липсват подобни конструкции извън Плиска и Велики Преслав. Че е издигната в епохата около покръстването, свидетелства и кръщелнята, която е северно от сградата. Учените намират водопроводната система и част от купела, в който са били потапяни приемащите новата вяра езичници.
Още в първата половина на Х в. храмът е бил основно преустроен. Над него е издигнат купол, а вътрешността е била украсена с многоцветна живопис. От нея са
Находките показват, че църквата се датира в края на IХ или началото на Х в. Сама по себе си тя е уникална за ранносредновековна България. Изградена е от огромни варовикови блокове, които са много характерни за строителството на Първото българско царство. Но до този момент почти липсват подобни конструкции извън Плиска и Велики Преслав. Че е издигната в епохата около покръстването, свидетелства и кръщелнята, която е северно от сградата. Учените намират водопроводната система и част от купела, в който са били потапяни приемащите новата вяра езичници.
Още в първата половина на Х в. храмът е бил основно преустроен. Над него е издигнат купол, а вътрешността е била украсена с многоцветна живопис. От нея са
оцелели дребни фрагменти
с
изображения на светци, растителни и геометрични орнаменти. Подът е бил
разнообразен с пана от фини мраморни мозайки. При разкопките са открити
останки от богатата монументална украса - каменни корнизи, колони, бази
и различни мраморни детайли. Детайлите са много близки до скулптурата
на преславските храмове. Прави впечатление фигурата на фантастичен звяр
с лъвска глава, леопардова шия и лапи на мечка, както и змеят с
разперени крила.
При разширяването на проучванията се разбира, че църквата не е самостоятелен архитектурен паметник. Тя е естествен център на обширен ансамбъл, състоящ се от няколко двора. Самият храм се издига в централната част. От север той е ограничен от градската стена на Дръстър, а от запад се развиват верижни помещения. Вторият двор е на юг и е ограден отвсякъде с подобни постройки. Те са били двуетажни, а едно от помещенията е особено голямо и е било представителна зала. От изток на храма е третият двор, където археолозите откриват развалините на аристократична баня. Тези хигиенни съоръжения са особено присъщи за строителството на светските и духовните имения на Първото българско царство.
Монументалността на дръстърския ансамбъл насочва към важни исторически факти от историята на ранносредновековна България. Едва след смъртта на Симеон Велики през 927 г. Византийската империя признава официално патриаршеския статут на Българската православна църква. Това става заедно с признаването на царската титла на неговия наследник Петър I. Обаче
При разширяването на проучванията се разбира, че църквата не е самостоятелен архитектурен паметник. Тя е естествен център на обширен ансамбъл, състоящ се от няколко двора. Самият храм се издига в централната част. От север той е ограничен от градската стена на Дръстър, а от запад се развиват верижни помещения. Вторият двор е на юг и е ограден отвсякъде с подобни постройки. Те са били двуетажни, а едно от помещенията е особено голямо и е било представителна зала. От изток на храма е третият двор, където археолозите откриват развалините на аристократична баня. Тези хигиенни съоръжения са особено присъщи за строителството на светските и духовните имения на Първото българско царство.
Монументалността на дръстърския ансамбъл насочва към важни исторически факти от историята на ранносредновековна България. Едва след смъртта на Симеон Велики през 927 г. Византийската империя признава официално патриаршеския статут на Българската православна църква. Това става заедно с признаването на царската титла на неговия наследник Петър I. Обаче
компромисът има висока цена
Всъщност
царско достойнство за себе си и патриаршески сан за първосвещеника
Симеон провъзгласява още през 913 г. Но след великите му победи
неговите цели са грандиозни - да ликвидира Византия и мястото
на Източната Римска империя да се заеме от България.
Петър не продължава амбициозната политика на баща си, а се задоволява с признатата от ромеите царска власт единствено на своя територия. Същото се отнася и за утвърдения тогава от вселенския патриарх в Константинопол български първосвещеник. Според много учени едно от условията на това признание е патриаршията да бъде преместена от Велики Преслав в Дръстър.
По план, замисъл и начин на градеж архитектурният ансамбъл в Силистра изключително напомня за огромната базилика и комплекса около нея във втората столица, разкрит от Димитър Овчаров, Живко Аладжов и от мен през 80-те години. В историческата наука е напълно прието, че тя е била център на пренесената през 893 г. от Плиска българска архиепископия. Но съгласно каноничното правило, че "цар без патриарх не може", явно след 913 г. в храма вече са служили българските патриарси.
Ако наистина през 927 г. средището е преместено в Дръстър, то откритата базилика и комплексът около нея са били тяхната нова резиденция. Изборът не е случаен, защото още от времето на хан Омуртаг и цар Симеон градът изпълнява ролята на втора владетелска столица. Пръв и единствен патриарх там е Дамян, управлявал в Дръстър до 971 г., когато крепостта е превзета от ромеите. Малко по-късно цар Самуил ще възстанови патриаршията, но вече в далечния Охрид.
С личността на Дамян е свързано едно предизвикало големи спорове откритие. При разкопките от 1994 г. в централния кораб на базиликата в Силистра археолозите попадат на добре оформен зидан гроб. В него е положен мъж в черни монашески дрехи на възраст около 55-60 г., държащ в ръката си кръст от планински кристал. Стефка Ангелова и немският археолог Принцинг изказват сензационната хипотеза, че това е самият патриарх Дамян. Тази теория напоследък се отхвърля от друг изследовател на Дръстър, Георги Атанасов. Той привежда аргументите, че като изработка кръстът не е по-ранен от края на ХI в. и че през 971 г. Дамян трябва да е бил старец на 75-80 г.
Драматичните българо-византийски войни от последните десетилетия на Х в. пощадяват великолепната катедрала. При падането на България под властта на ромеите тя е вече седалище на епископ. През 1036 г. печенегите плячкосват Дръстър и съсипват красивия храм. Неговият предишен блясък завинаги помръква заедно със славата на могъщото Първо българско царство.
Петър не продължава амбициозната политика на баща си, а се задоволява с признатата от ромеите царска власт единствено на своя територия. Същото се отнася и за утвърдения тогава от вселенския патриарх в Константинопол български първосвещеник. Според много учени едно от условията на това признание е патриаршията да бъде преместена от Велики Преслав в Дръстър.
По план, замисъл и начин на градеж архитектурният ансамбъл в Силистра изключително напомня за огромната базилика и комплекса около нея във втората столица, разкрит от Димитър Овчаров, Живко Аладжов и от мен през 80-те години. В историческата наука е напълно прието, че тя е била център на пренесената през 893 г. от Плиска българска архиепископия. Но съгласно каноничното правило, че "цар без патриарх не може", явно след 913 г. в храма вече са служили българските патриарси.
Ако наистина през 927 г. средището е преместено в Дръстър, то откритата базилика и комплексът около нея са били тяхната нова резиденция. Изборът не е случаен, защото още от времето на хан Омуртаг и цар Симеон градът изпълнява ролята на втора владетелска столица. Пръв и единствен патриарх там е Дамян, управлявал в Дръстър до 971 г., когато крепостта е превзета от ромеите. Малко по-късно цар Самуил ще възстанови патриаршията, но вече в далечния Охрид.
С личността на Дамян е свързано едно предизвикало големи спорове откритие. При разкопките от 1994 г. в централния кораб на базиликата в Силистра археолозите попадат на добре оформен зидан гроб. В него е положен мъж в черни монашески дрехи на възраст около 55-60 г., държащ в ръката си кръст от планински кристал. Стефка Ангелова и немският археолог Принцинг изказват сензационната хипотеза, че това е самият патриарх Дамян. Тази теория напоследък се отхвърля от друг изследовател на Дръстър, Георги Атанасов. Той привежда аргументите, че като изработка кръстът не е по-ранен от края на ХI в. и че през 971 г. Дамян трябва да е бил старец на 75-80 г.
Драматичните българо-византийски войни от последните десетилетия на Х в. пощадяват великолепната катедрала. При падането на България под властта на ромеите тя е вече седалище на епископ. През 1036 г. печенегите плячкосват Дръстър и съсипват красивия храм. Неговият предишен блясък завинаги помръква заедно със славата на могъщото Първо българско царство.
