Докато там, далеко, в Голямата Родина, все още се води спор какво да бъде духовното възпитание на децата в България, тук в Чикаго като че откриха успешната формула. Там нашият Свети Синод настоява християнските ни деца да имат в училище "Вероучение", а Министерството на образованието държи часовете да се водят по "Религиозна история".
Двете възможности имат различна същност. Едното е да развиваш духовността във формат, необходим за решаване на кръстословици, другото е да посееш в душите на поколението добрите семена на една духовна същност, която би трябвало да възпре пагубното опустошение, гибелния срив на морал и нрави, нашествието на алчност, завист, насилие, на пороците, които разяждат днешния живот на хората. Моралът на християнството днес е спасителният бряг на съвременната ни цивилизация.
Естествено е българското духовенство в Чикаго да застане на страната на Светия Синод. И не само да застане, но и да подпомогне трудния път към завръщането на някогашното Вероучение в българското школо.
В Българската православна църква "Свети Иван Рилски Чудотворец" ни показаха нещо много близко до модела, който рано или късно би трябвало да се възприеме в училищата.
Неотдавна общността ни беше поканена на един особен урок по православие и духовност. Децата и преподавателите от училището към храма ни представиха драматизирани страници от Библията. Беше трогателно да усетиш в още неукрепналите детски гласове твърда вяра в добродетелите, за които децата говореха от сцената. Библейските текстове в техните думи звучаха по-различно от всичко, което бяхме чували досега, детската чистота им даваше особен блясък и достоверност...
"Почитай баща си и майка си". "Не убивай". "Не кради". "Не лъжесвидетелствай". "Не пожелавай дома на ближния си"...
"Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят".
"Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани".
По време на спектакъла децата се обръщаха от сцената към нас, в залата, и питаха знаем ли какъв е смисълът на това и това свещенодействие в храма, какво се казва в Библията за човешките добродетели и греховни страсти, кои са думите на Спасителя Иисус по повод на някое деяние и пр. И ни казваха, ако не знаехме, или поправяха грешките ни, ако бяхме някъде неправи... Всички в залата станахме също участници в необикновения спектакъл. И така майки и рожби, бащи и деца се почувствахме като един благословен православен дом!
Идеята за този неординарен духовен спектакъл е на учителката по Вероучение презвитера Силвия Димова. Нейна е заслугата, но още и на свещенослужителите към храма отец Валентин и отец Божидар, на църковното настоятелство и енориашите, които също сториха всичко необходимо за осъществяването на една такава динамична и непозната досега форма на обучение. При нея децата с много по-висок интерес и желание възприемат духовните послания от библейските и другите църковни текстове. Върху постановката работи режисьорът към Театър "Апостоли" в Чикаго Добри Карабонев.
Паметни ще останат за родителите, чиито деца се учат в българското училище към храма, артистично поднесеният текст на Първото послание на свети апостол Павел до коринтияните (гл. 13). Пъстрата гама от звънките детски гласове ехтеше като убедителен химн на любовта и добротата в човешката душа:
"...Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинства, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда не се радва, а се радва на истина..."
Да бяха в Чикаго тази вечер нашите сънародници от Министерството на образованието в София щяха да усетят, че Вероучението има чиста пътека към сърцата на българските деца. И на тази пътека може да се разчита, когато има кой да им подаде ръка и увлекателно да ги води към моралните ценности в живота. Тогава те ще си наберат по пътя цветя на доброто и ще влязат в живота с тях, а не с бурените на злото.
Щяха да видят и учебната дейност в това и в другите български чикагски училища, където се пази и развива българското духовно и културно наследство и у младите граждани на САЩ, които имат български родословен корен. За запазването на този корен в училището при храма "Св. Иван Рилски" имат заслуга още и учителите Росица Христова, Ваня Урумова, Румяна Станкова, Кети Борисова, Андрей, Нина и Мария... Има почти пълен първи клас, където децата са родени в САЩ, но гръмко и уверено казват стихотворението и твърдението "Аз съм българче"...
Тръгнахме си... А в съзнанието ни останаха акордите на сетните горещи слова на децата , казани от сцената в салона на Храма:
"Боже на любовта, на мира и дълготърпението!
Укротявай и в благост превръщай нашите раздори и гнева ни,
за да не би злото да се усили, да причини тежки повреди, да помрачи душите ни. И да раздели тия, които трябва да живеят под благословения от Тебе покрив на нашия дом."
В Българската православна църква "Свети Иван Рилски Чудотворец" ни показаха нещо много близко до модела, който рано или късно би трябвало да се възприеме в училищата.
Неотдавна общността ни беше поканена на един особен урок по православие и духовност. Децата и преподавателите от училището към храма ни представиха драматизирани страници от Библията. Беше трогателно да усетиш в още неукрепналите детски гласове твърда вяра в добродетелите, за които децата говореха от сцената. Библейските текстове в техните думи звучаха по-различно от всичко, което бяхме чували досега, детската чистота им даваше особен блясък и достоверност...
"Почитай баща си и майка си". "Не убивай". "Не кради". "Не лъжесвидетелствай". "Не пожелавай дома на ближния си"...
"Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят".
"Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани".
По време на спектакъла децата се обръщаха от сцената към нас, в залата, и питаха знаем ли какъв е смисълът на това и това свещенодействие в храма, какво се казва в Библията за човешките добродетели и греховни страсти, кои са думите на Спасителя Иисус по повод на някое деяние и пр. И ни казваха, ако не знаехме, или поправяха грешките ни, ако бяхме някъде неправи... Всички в залата станахме също участници в необикновения спектакъл. И така майки и рожби, бащи и деца се почувствахме като един благословен православен дом!
Идеята за този неординарен духовен спектакъл е на учителката по Вероучение презвитера Силвия Димова. Нейна е заслугата, но още и на свещенослужителите към храма отец Валентин и отец Божидар, на църковното настоятелство и енориашите, които също сториха всичко необходимо за осъществяването на една такава динамична и непозната досега форма на обучение. При нея децата с много по-висок интерес и желание възприемат духовните послания от библейските и другите църковни текстове. Върху постановката работи режисьорът към Театър "Апостоли" в Чикаго Добри Карабонев.
Паметни ще останат за родителите, чиито деца се учат в българското училище към храма, артистично поднесеният текст на Първото послание на свети апостол Павел до коринтияните (гл. 13). Пъстрата гама от звънките детски гласове ехтеше като убедителен химн на любовта и добротата в човешката душа:
"...Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинства, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда не се радва, а се радва на истина..."
Да бяха в Чикаго тази вечер нашите сънародници от Министерството на образованието в София щяха да усетят, че Вероучението има чиста пътека към сърцата на българските деца. И на тази пътека може да се разчита, когато има кой да им подаде ръка и увлекателно да ги води към моралните ценности в живота. Тогава те ще си наберат по пътя цветя на доброто и ще влязат в живота с тях, а не с бурените на злото.
Щяха да видят и учебната дейност в това и в другите български чикагски училища, където се пази и развива българското духовно и културно наследство и у младите граждани на САЩ, които имат български родословен корен. За запазването на този корен в училището при храма "Св. Иван Рилски" имат заслуга още и учителите Росица Христова, Ваня Урумова, Румяна Станкова, Кети Борисова, Андрей, Нина и Мария... Има почти пълен първи клас, където децата са родени в САЩ, но гръмко и уверено казват стихотворението и твърдението "Аз съм българче"...
Тръгнахме си... А в съзнанието ни останаха акордите на сетните горещи слова на децата , казани от сцената в салона на Храма:
"Боже на любовта, на мира и дълготърпението!
Укротявай и в благост превръщай нашите раздори и гнева ни,
за да не би злото да се усили, да причини тежки повреди, да помрачи душите ни. И да раздели тия, които трябва да живеят под благословения от Тебе покрив на нашия дом."
