Вселенската патриаршия няма да има затруднения отново да признае Рим за първи трон

-В средата на тази седмица, Ваше светейшество,  стана известен поверителният документ, съставен през октомври в Равена от смесената католико-православна богословска комисия, определен като «пътна карта» за обединението на двете Църкви. Този документ без уговорки признава първенството на Римския папа над останалите глави на християнски църкви, наричайки го „пръв сред патриарсите”, а Рим – „първопрестолнина”. И това е неоспоримото условие за обединението между католици и православни. Смятате ли, че православният свят е готов да плати тази цена в името на единството и дали това няма да доведе до нова конфронтация сред Православните църкви? 
   

  - Не съществува никакъв поверителен документ. Върху текста, съставен от Смесената комисия за диалог между Католическата и Православната църква в Равена в началото на октомври, досега имаше ембарго. Но тази дата отмина, текстът е на разположение на всички и който го прочете внимателно, ще види, че в него няма нищо подозрително, нищо порицаемо. Всички ние, православните – защото в този диалог участва не само Вселенската патриаршия, но и всички православни – споделяме убеждението, че през първото хилядолетие от съществуването на Църквата, когато тя е била единна, е имало  примат (първенство – бел. авт.) на римския епископ, на папата. Но това е първенство на почитание и обич, а не първенство на юрисдикция върху цялата християнска църква. С други думи, както ни учи богословието, това е първенство на човешкото право, създадено от потребността на Църквата да има един глава и един координационен център. Римската църква е известна с първенството на християнската обич, но не и с някакво първенство на божественото право, дадено уж свише от Бога и Христос на свети апостол Петър, което било предавано от него на всички следващи римски епископи и предвижда юрисдикция над целия християнски свят. Подобно първенство православният Изток никога не е признавал. На тази фаза от богословския диалог между Православие и Католицизъм се обсъжда въпросът за еклесиологията (учението за Църквата), който лека-полека води до разглеждането на въпроса за мястото на Римския папа в структурата на цялата християнска църква – какви са неговото място, неговите правомощия, компетенции. Ние, православните, както споменах, казваме, че сме готови да приемем първенството на Рим по смисъла, по който то е тълкувано и прилагано в периода на единната християнска църква през първото хилядолетие след Христа. Упълномощените и от двете страни богослови, било то епископи, духовници или  светски богослови, обсъждат този въпрос от миналата година, когато в Белград беше проведена първата среща на комисията за междуцърковен диалог, след 6-годишно прекъсване. Този диалог бе продължен в началото на октомври в Равена и ще продължи за години напред, докато успеем с Божията помощ и просветление да достигнем до едно приемливо за всички тълкувание на първенството. Имаме много път пред себе си все още. Но няма нищо тайно, което да обезпокои вярващите, всичко е открито, всички участващи в диалога са избрани и упълномощени от техните Църкви. В този диалог е представена и БПЦ, но ми се струва, че този път нейните представители не можаха да дойдат в Равена. По принцип цялото Православие участва в този диалог и се надяваме да имаме добри резултати, неизменно на основата на учението и действията на единната Църква.

- Именуването на Йерусалимската църква като майка на всички Църкви е химнологичен израз, който е създаден, за да възпоменава, че корените на християнството са в Светите земи, където се е родил, страдал е, бил е разпнат за нас и е възкръснал Господ. Развитието на християнската църква през следващите векове, както казах, установява едно първенство на Римския епископ, а след схизмата (разделянето на Източната и Западната църква през 1054 г. – бел. авт.) –  и на Константинополския епископ, което първенство без затруднения се приема и от Йерусалимската църква. Що се отнася до Вселенската патриаршия, преди схизмата Църквата е признавала първенството на Римския епископ като първи трон на единната християнска църква. Константинополската църква е втората и т.н. След схизмата това първенство на трона преминава и върху Константинополския вселенски трон и се упражнява през цялото второ хилядолетие след Христа. В православния смисъл и тълкуване  Константинопол е координационният център на цялото Православие за единството на Православието и едновременно с това координира  диалога с останалите неправославни църкви в наше време, свиква общоправославните събори, които се председателстват от Вселенския патриарх или негов представител. С други думи, това е една институция с първенство, необходимо за функционирането на цялата Православна църква. Ако, и когато с Божията помощ се споразумеем с Католическата църква относно смисъла на понятието «първенство», какъвто той е бил през първото хилядолетие, Вселенската патриаршия няма да има затруднения отново да признае Рим за първи трон и да заеме второто място, което е заемала преди схизмата.

- По първата част на въпроса ви, ще кажа следното – дръзко звучащо на пръв поглед: по-добре, че се намираме в страна, където Православието е малцинство, в Турция, защото ако бяхме в друга страна, Константинополската църква – църквата на първия трон на християнството, щеше да е изложена на опасността да се превърне в национална църква. А сега тя е наднационална и има вселенски характер, който я издига над национални разделения. Това е църква в служба на всички. Както знаете, Константинополската църква е не само координационен център на цялото Православие, а в нейното лоно, под нейна юрисдикция днес има гърци, украинци, французи, корейци, фламандци и всякакви други националности, което буквално я превръща във Вселенска църква, а не само според историческата й титла. Проф. Христос Янарас от Атина в една от многото си мъдри книги пише, че за Константинополската църква е привилегия да се намира на територията на неправославна държава, в среда с чужда религия, защото оттам може да се открои по-добре вселенският й характер. Що се отнася до решението на съда, съдът в Анкара се произнесе, че не съществува юридическо основание за използването на понятието «Вселенски». Аз смятам, че това са изцяло вътрешни въпроси за Православната църква или за християнството и нямат отношение към светски съдилища. Турция е светска държава – съществува разделение между религия и светска власт. Нашите църковни въпроси се определят от свещените канони и от действията на Църквата, утвърдили се през вековете. Титлата «Вселенска»  за Константинополската църква се използа без прекъсване от VI век  насам – през византийската епоха, Османската империя и Турската република. Всички мои предшественици без изключение са носили  тази титла. Тя не е измислена от мен, и подчертавам това, защото през последните години в Турция се вдига голям шум покрай титлата «Вселенски», сякаш тя е измислена от мен. Аз съм я наследил, тя е предавана от векове и така ще продължи до века. Всички христиански църкви признават нашата патриаршия като Вселенска. И не само всички христиански църкви, а и нехристиянски мюсюлмански държави, с държавниците на които водя кореспонденция, всички те се обръщат към мен с титлата «Вселенски патриарх». И в Турция има много журналисти, писатели и университетски преподаватели, които казват, че е чест за Турция на нейна територия да се намира седалището на Вселенския патриарх. А други турски автори и журналисти казват: това е вътрешен за християнството въпрос и нямаме думата и компетенцията да определим дали патриархът е Вселенски или не. Самият министър-председател на страната г-н Ердоган направи смелото изявление, че когато Мехмед Завоевателя  идва в Константинопол, той приема патриаршията като «Вселенска», защото е имал самочувствие и не се е страхувал. И г-н Ердоган добави: и ние имаме самочувствие и нямаме проблем.  Т. е. въпросът се раздухва от бюрокрацията, от някои определени фактори в Турция, но това не представлява проблем, ние продължаваме да използваме тази титла, не можем да се откажем от тази исторически принадлежаща ни титла. Както казах, патриаршията ни до века ще продължи да бъде «Вселенска». И това може да не се харесва на някого, но е от полза за мнозина.

  -Българската общност в Цариград е една обична част от паството на Вселенския патриарх. Както имаме в Константинопол руснаци и румънция под духовното водачество на патриарха, така имаме и българска общност. След приключването на българската схизма през 1945 бе подписан договор между Константинополската и Българската църква, в който изрично се казва, че българите,  които живеят в Цариград и въобще в Турция, -  защото има макар и малко на брой българи в Одрин, -  всички те са в диоцеза и под духовното водачество на Вселенския патриарх. И Българската църква не среща никакви затруднения да приеме и да зачита тази договореност от 1945 година. А когато един български епископ или  клирик трябва да дойде в Константинопол, за да служи на български език пред българската общност, както неотдавна идва Главният секретар на Светия Синод -  епископ Наум, Негово светейшество патриарх  Максим винаги изпраща до мен писмо и иска разрешение за това. Що се отнася до конкретното лице (Божидар Чипов – бел. авт.), което произлиза от българската общност там и води борба срещу Църквата майка – Константинополската патриаршия, то прибягна  до турското правосъдие. Но в турските съдилища загуби неотдавна всички водени дела за титлата «Вселенски». Делото е приключено. И миналата неделя, когато водих службата в храма на свети Йоан Рилски в Истанбул (към Българската екзархия – бел. авт), този господин присъстваше. И в проповедта ми към многобройното паство аз му дадох подобаващ отговор, казвайки, че и турското правосъдие е дало подобаващия отговор към него, че усилията му са напразни и че не трябва да забравя  църковните епитимии (наказания – бел. авт.). Църквата проявява търпение, но свещените канони предвиждат наказания за лицата, които се бунтуват срещу нея и когато дойде моментът, Църквата няма да се поколебае да наложи тези епитимии било на конкретното лице, било на група от хора. Както стана и неотдавна: Светият Синод на патриаршията наложи наказанието „отлъчване” на двама православни гърци заради тяхното антицърковно поведение.

  - Искам да Ви задам въпрос по един проблем, обвеян с доста неясноти. Ваше светейшество, давали  ли сте титлата «архонт» на българския евродепутат Слави Бинев, защото...

 - (прекъсва рязко) Разбрах въпроса... (продължава леко изнервен) Този въпрос ми го зададоха още при пристигането ми на летището. Питам се, защо се вдига толкова голям шум и има такова любопитство по този въпрос. Когато нашата патриаршия сметне за необходимо, тя дава това почетно отличие и почетна длъжност, както е направила с г-н Атанасов, виден член на българската общност в Цариград, който е член на моята делегация. Вселенската патриаршия дава такива отличия и на гърци, и на православни с негръцки произход. В Америка например има руснаци, на които съм дал такива почетни отличия «архонт». За конкретното лице, за което ме питате, знам, че е евродепутат, срещал съм го лятото на литургия в една църква на Принцовите острови – на о-в Халки. Но иначе не съм общувал с него, нито поддържам кореспонденция и връзки с него. Виждал съм го само веднъж. Нямам никакви отношения с него, и повтарям: защо толкова често ми се задава този въпрос и проявявате настойчивост по него и вие, и други журналисти... Още веднъж много Ви благодаря за това интервю. И се възползвам от случая да отправя благословията и благопожеланията на Константинополската църква майка и Вселенската патриаршия към благочестивия и обичан български народ, който от все сърце желая да поздравя с присъединяването на страната ви към Европейския съюз от 1 януари 2007, към европейското семейство. Пожелавам това присъединяване да бележи началото на по-голям напредък, стабилност, мир и благоденствие за страната и народа ви. И освен благословията на Константинополската църква майка отправям към всички и личната си любов, грижовност, благопожелания и благословия.