Монокаузалните тези (определящи един най-важен фактор за развитието на дадено явление), които обвързват икономиката с религията, се радват на особена притегателна сила. Те ще ни разяснят, че протестантите били особено амбициозни, а евреите сякаш създадени за търговската професия. Има ли нещо в това?
Произходът на една от най-познатите и най-спорни тези на икономическата социология лежи в дълбините на германската гориста планина Шварцвалд. Един отдавна забравен стопански историк Едуард Готхайн (Eduard Gothein) преди повече от сто години кръстоства „черната гора" надлъж и нашир и обобщава изследванията си в книга със заглавие „Икономическа история на Шварцвалд", обяснява Гералд Браунбергер, автор на FAZ.Книгата попада в ръцете на един млад учен на име Макс Вебер и го вдъхновява за прочутия му труд „Протестантската етика и духът на капитализма", публикуван през 1905 г. В „Протестантската етика" Вебер защитава тезата, че вярата дава подтик на протестантите да работят по-здраво и дисциплинирано и така те се радват на изключителен икономически успех, от което в крайна сметка се облагодетелстват сверноевропейските държави, в които протестантството се разпространява.
Има ли „Дух" капитализмът?
Нека си обясним разработването на подобни теми с времето от преди близо 100 години. Тогава от няколко десетилетия германските макроикономисти са свидетели на драматичните икономически и социални промени, следващи индустриализацията. Учените търъгват да търсят обяснения, които да излязат отвъд оценяваните от тях като механистични теории на британците Адам Смит и Дейвид Рикардо. Това съответства на една специално германска традиция, която вярва в единството на социалните науки и отхвърля съществуването на икономиката като отделна дисциплина. Към това се добавя и победният марш на психологията в модната наука в края на XIX век.
Нека си обясним разработването на подобни теми с времето от преди близо 100 години. Тогава от няколко десетилетия германските макроикономисти са свидетели на драматичните икономически и социални промени, следващи индустриализацията. Учените търъгват да търсят обяснения, които да излязат отвъд оценяваните от тях като механистични теории на британците Адам Смит и Дейвид Рикардо. Това съответства на една специално германска традиция, която вярва в единството на социалните науки и отхвърля съществуването на икономиката като отделна дисциплина. Към това се добавя и победният марш на психологията в модната наука в края на XIX век.
От тази смес възникват опити да се обясни появата на капитализма с един особен „дух". Вебер не е първият, нито единственият немски учен, който се е занимавал с това, но неговото обяснение на капитализма посредством специфично протестантската етика на времето е станало най-известно, преди да бъде изместено от - победния марш - на математизираната икономика. Интердисциплинарните изследвания излизат от мода. Но ето какво остава от тезата на Вебер: тя произхожда от социологията на религията и не може да се изрази, нито пък отхвърли, от тружениците на чистата икономическа теория. Духът на капитализма, ако има такъв, не може да се опише с формули.
Протестантите не са по-богати
През последните години заниманията с текстовете на Вебер зачестиха. Изследва се бързото разпространяване на капитализма по целия свят и се повдига въпросът за взаимовръзките между култура, традиции и религия от една страна и икономически успех от друга. Още повече, днешната статистика дава на изследователите много данни на разположение, така че емпирично ориентираните икономисти имат материал за иконометрически изследвания за още много години напред.
През последните години заниманията с текстовете на Вебер зачестиха. Изследва се бързото разпространяване на капитализма по целия свят и се повдига въпросът за взаимовръзките между култура, традиции и религия от една страна и икономически успех от друга. Още повече, днешната статистика дава на изследователите много данни на разположение, така че емпирично ориентираните икономисти имат материал за иконометрически изследвания за още много години напред.
Резултатът е безспорен: тезата на Вебер не издържа на емпирична проверка, ако се сравнят икономическите резултати на различните държави. Население, което в по-голямата си част се състои от протестанти, не е по-успешно в икономическо отношение.
Исторически доказателства
Икономистите Саша Бекер и Лудгер Вьосман са тръгнали по друг път. Те не сравняват данните от различни страни, а данни от една страна, а именно Прусия в края на XIX век. Това изследване е вълнуващо, защото описва ситуацията във времето, когато е живял Вебер. За щастие останали са много данни от това време, които позволяват подобен анализ.
Икономистите Саша Бекер и Лудгер Вьосман са тръгнали по друг път. Те не сравняват данните от различни страни, а данни от една страна, а именно Прусия в края на XIX век. Това изследване е вълнуващо, защото описва ситуацията във времето, когато е живял Вебер. За щастие останали са много данни от това време, които позволяват подобен анализ.
Резултатът е впечатляващ: тези части на Прусия, където делът на протестантското население е по-висок, имат също така и по-добри икономически показатели. Тогава вярна ли е тезата на Вебер за особен протестантски дух?
Икономика вместо метафизика
Не е задължително. Авторите са намерили различно, чисто икономическо обяснение, което няма нищо общо с метафизичните конструкции. На тях им е направило впечатление, че протестантите са не само по-успешни в икономическо отношение, а също така и с по-добро образование по сравнение с католиците. И така се е стигнало до достоверно обяснение на емпирично наблюдавания феномен: икономическият успех зависи от образованието, в наши дни познато като човешки капитал. Тъй като протестантите са разполагали с повече човешки капитал от католиците, те са били и по-богати. Няма нужда от някакъв особен капиталистически „дух".
Не е задължително. Авторите са намерили различно, чисто икономическо обяснение, което няма нищо общо с метафизичните конструкции. На тях им е направило впечатление, че протестантите са не само по-успешни в икономическо отношение, а също така и с по-добро образование по сравнение с католиците. И така се е стигнало до достоверно обяснение на емпирично наблюдавания феномен: икономическият успех зависи от образованието, в наши дни познато като човешки капитал. Тъй като протестантите са разполагали с повече човешки капитал от католиците, те са били и по-богати. Няма нужда от някакъв особен капиталистически „дух".
Но защо все пак протестантите са били по-образовани от католиците? Налага се да се завърнем при Библията. Мартин Лутер е направил превод на Библията на разбираем немски. В резултат протестантите се научавали да четат по-рано, отколкото католиците и така по-рано получавали достъп до водещо по-напред образование. Това води до по-голям икономически успех. По мнение на авторите, наблюдението може да се проследи до съвременността.
Вълнуващо - но несигурно
Тезите за обвързване на човешкия капитал с религията не са нови. Наскоро например се твърдеше, че наблюдаваната от две хилядолетия склонност и умелост на евреите в търговските професии се обяснява с религиозно правило, според което мъжете евреи трябва да могат да четат Тората в синагогите и да предават знанията си на синовете си.
Тезите за обвързване на човешкия капитал с религията не са нови. Наскоро например се твърдеше, че наблюдаваната от две хилядолетия склонност и умелост на евреите в търговските професии се обяснява с религиозно правило, според което мъжете евреи трябва да могат да четат Тората в синагогите и да предават знанията си на синовете си.
Подобни монокаузални взаимовръзки между религия и икономика са много любопитни и надали са напълно лишени от истина. Но специално при изследване на протестантството си струва да погледнем и по-надълбоко. Учени като Вилхелм Рьопке са се изказвали много критично за влиянието на лютеранството върху развитието на Германия.
Рьопке вижда в немската версия на протестантството по-скоро едно доверие към държавата, което в икономическо и политическо отношение не носи само добрини на Германия. Такова доверие към държавата не се наблюдава при други версии на протестантството, например във Великобритания или САЩ. Но това е друга тема.
В заключение - лични размишления
Кой ли не е хвърлял камъни по призрака на Макс Вебер? Пред мен е книгата „Цивилизациите" на Фелипе Фернандес-Арместо от 2004 г. Оксфордският професор държи да отбележи, че с теорията за степените на отхвърляне на „света" (светските ценности) и свързания с това икономически прогрес Вебер е сгрешил, надарявайки протестантите и евреите с икономическа амбиция и отнемайки я от например индуистите. Може би джайнистите ни дават първия пример за капитализъм.
Кой ли не е хвърлял камъни по призрака на Макс Вебер? Пред мен е книгата „Цивилизациите" на Фелипе Фернандес-Арместо от 2004 г. Оксфордският професор държи да отбележи, че с теорията за степените на отхвърляне на „света" (светските ценности) и свързания с това икономически прогрес Вебер е сгрешил, надарявайки протестантите и евреите с икономическа амбиция и отнемайки я от например индуистите. Може би джайнистите ни дават първия пример за капитализъм.
Струва ми се, че германските учени Бекер и Вьосман подменят една обяснителна теория с друга, в случая с теорията за човешкия капитал, което не е добре да се прави. Още повече, под човешки капитал следва да се разбират не само знания, а и отношения. Отношенията се регулират не просто от икономическа изгода, а по-скоро от чувството на общност. Възставащата, протестираща религия е идеалният пример за обединителен признак, водещ до нарастване на човешкия капитал.
Част от проблема се състои и в това, че думата дух насочва мислите на хората към метафизиката. Метафизиката кара традиционалистите на емпириката да настръхват. Но не написа ли французинът Едгар Морен въз основа на най-емпирични данни книгата „Духът на времето" още през 1962? Впрочем гордостта на Германия и Европа говори за Zeitgeist във "Фауст"още в началото на XIX век.
По-специфичният проблем, с който се сблъскваме, е неохотата на икономистите да признаят, че основата на целия днешен икономически строй лежи в отношения: в нещо, което не е цифри. Колкото и да е странно, самата теза за човешкото качество, или за заложения вътре в човека творчески дух, нанася серизоен удар на марша на емпиричната наука.
Дори да заявим, че икономиката на днешния свят е само числа (пропорции в отношенията), можем ли също така да твърдим, че възникването на икономическата система, в която сега живеем, трябва да бъде обяснявано със стегнати в испански ботуш разсъждения посредством формули, причини и следствия? Фанатизирано търсим да заменим Духа с "фактори". А може би протестантството не е причина за икономическия просперитет през XVI век, а негово следствие.
