"Православието - балсам за отношенията в Европа". Под това заглавие американското списание "Крисчън сайънс монитър" дискутира мястото на православието в модерна Европа. Публикацията представя кореспондентката на "Дойче Веле" във Вашингтон Соня Каникова.
"В Източна Европа хиляди се завръщат в лоното на православната църква. Тази растяща сила би могла да стане посредник между Изтока и Запада и да обогати секуларизираната политическа култура на Западна Европа. Но в Европа вече твърде дълго не приемат източното православие като част от християнската култура на континента, твърди статия в "Крисчън сайънс монитър", който специализира в анализи на политика и религия.
Причината за предразсъдъците спрямо източното православие в Европа датират от 1054 г., от времето на Голямата схизма, която поделя християнската църква. Идеите на ред западни философи от 18-и век насам, сред тях Освалд Шпенглер и Арнолд Тойнби, допринасят за окончателното вкореняване на предразсъдъка. В по-нови времена Самюъл Хънтингтън предупреждава мрачно за възможни сблъсъци между славянската православна и западната католическо-протестантска цивилизация.
С изключение на Гърция, пише американският вестник, това тъжно наследство е причина западноевропейците да бавят приемането на държави с голямо православно население в паневропейските институции. Но сегашната източна експанзия на ЕС на изток, която включи православните България и Румъния, ще доведе до засилване на влиянието на по-традиционните виждания и идеи на православието. Това ще намали влиянието на идеите, ръководещи модерните секуларизирани западноевропейски демокрации.
В статията се твърди, че православните християни вече надминавали по брой протестантите в Европа, а според някои източници дори били по-многобройни от католиците. В нея се говори за около 140 милиона източноправославни. Ако Европа на 21-ви век успее да развие религиозен облик, той ще има предимно източноправославен характер, смята авторът.
Източното православие е обявено за шанса на Европа да се пребори с разделението изток - запад, и с настъплението на исляма.
Интеграцията на Русия и други православни държави би наклонило везните на страната на православието и би допринесло много за укрепването на християнската културна идентичност на Европа. Но католиците и протестантите, пише авторът, виждат православието като един от проблемите на отношенията изток - запад, вместо да гледат на него като на част от решението, както би трябвало да бъде. Възможностите за Запада на Европа са две.
Той може да избере тясна дефиниция на западното, която настоява на пропаст в ценностите между Изтока и Запада, и настоява на секуларизма като златен стандарт за демократичност. Но така нещата ще си останат там, където бяха по времето на студената война въпреки европейската интеграция, пише вестникът.
Другият избор е да се разшири дефиницията на западното, за да включи общите гръко-римски корени на християнското наследство на Европа. Това би означавало и приемане на факта, че секуларизмът не е единственият възможен демократичен модел.
Навлизането на източноправославните в западноевропейските институции ще доведе до засилване на ролята на църквата в социалната политика, твърди авторът. Противно на вярването, че православната църква е свързана най-вече с авторитарните управления и национализма, тя по-скоро е най-голямата недържавна организация в Източна Европа, проповядваща филантропия, социално равенство и граждански права.
Вестникът заключава - време е да се преосмислят остарелите представи за източното православие и да се използва огромният му потенциал, който може да допринесе много за създаването на мирна и просперираща Европа.
С изключение на Гърция, пише американският вестник, това тъжно наследство е причина западноевропейците да бавят приемането на държави с голямо православно население в паневропейските институции. Но сегашната източна експанзия на ЕС на изток, която включи православните България и Румъния, ще доведе до засилване на влиянието на по-традиционните виждания и идеи на православието. Това ще намали влиянието на идеите, ръководещи модерните секуларизирани западноевропейски демокрации.
В статията се твърди, че православните християни вече надминавали по брой протестантите в Европа, а според някои източници дори били по-многобройни от католиците. В нея се говори за около 140 милиона източноправославни. Ако Европа на 21-ви век успее да развие религиозен облик, той ще има предимно източноправославен характер, смята авторът.
Източното православие е обявено за шанса на Европа да се пребори с разделението изток - запад, и с настъплението на исляма.
Интеграцията на Русия и други православни държави би наклонило везните на страната на православието и би допринесло много за укрепването на християнската културна идентичност на Европа. Но католиците и протестантите, пише авторът, виждат православието като един от проблемите на отношенията изток - запад, вместо да гледат на него като на част от решението, както би трябвало да бъде. Възможностите за Запада на Европа са две.
Той може да избере тясна дефиниция на западното, която настоява на пропаст в ценностите между Изтока и Запада, и настоява на секуларизма като златен стандарт за демократичност. Но така нещата ще си останат там, където бяха по времето на студената война въпреки европейската интеграция, пише вестникът.
Другият избор е да се разшири дефиницията на западното, за да включи общите гръко-римски корени на християнското наследство на Европа. Това би означавало и приемане на факта, че секуларизмът не е единственият възможен демократичен модел.
Навлизането на източноправославните в западноевропейските институции ще доведе до засилване на ролята на църквата в социалната политика, твърди авторът. Противно на вярването, че православната църква е свързана най-вече с авторитарните управления и национализма, тя по-скоро е най-голямата недържавна организация в Източна Европа, проповядваща филантропия, социално равенство и граждански права.
Вестникът заключава - време е да се преосмислят остарелите представи за източното православие и да се използва огромният му потенциал, който може да допринесе много за създаването на мирна и просперираща Европа.
