Мобилно меню

4.4565217391304 1 1 1 1 1 Rating 4.46 (46 Votes)
Tamplieri_Slavi_sbirka_07_B.jpgИзточник: http://e-vestnik.bg/2490

Оказва се, че сред българите, някогашната рая на османския султан, бродят рицари и дами с бели плащове, които се наричат тамплиери.

„Абсурдно!”, казват историци по Средновековието от Софийския университет. Те нямаше да са толкова потресени, ако нашенските тамплиери, членовете на новоизникналия Приорат в България – Орден на рицарите тамплиери на Йерусалим, не твърдяха, че наследяват свои предци, обитавали българските земи.

Според един от най-известните български тамплиери - археолога Николай Овчаров - може да се говори за трайно присъствие на рицари от този орден по българските земи в Средновековието.

Преди няколко месеца даже медиите изригнаха с материали за намерено тамплиерско гробище край русенското село Нисово. Поканени за събитието фотографи заснеха ритуал, в който участваха Румен Ралчев – приорът (шефът) на нашенските рицари, археологът Николай Овчаров и тамплиерът Андрей Баташов, облечени в бели плащове с червени кръстове и мечове в ръце. Ралчев е бивш бодигард на Тодор Живков в някогашното УБО,  (бивш - б. р.) лидер на една от няколкото масонски ложи в България и собственик на охранителна фирма, а Баташов е достатъчно известен като актьор, който неотдавна стана депутат от НДСВ, влязъл в парламента на освободено място в листата на партията.

Други по-известни лица в българския орден са Меглена Ангелова, популярната водеща от бТВ, а сред новопокръстените е и архонтът Слави Бинев. Твърди се, че членове на ордена са и поетът Любомир Левчев, писателите Антон Дончев и Иван Гранитски, омбудсманът Гиньо Ганев, проф. Андрей Пантев, а сред дамите: Таня Буруджиева, социолог, Янка Такева, шеф на синдиката на българските учители и Мария Стефанова, председател на СЕМ. Някои от изредените са присъствали на сбирки на тамплиерите като гости. За общия брой на членовете на ордена до неотдавна беше съобщено, че са 125. На последната сбирка през октомври са приети 35 нови членове. Приорът Ралчев обаче казва, че членовете са над 170.


tam1.jpg
Български тамплиери освещават чешмичка в София. Третият от ляво надясно е приорът Ралчев, масон и бивш бодигард на Тодор Живков. Снимка: Булфото

Да членуваш в подобен орден, изглежда, е някаква мода или нещо престижно в очите на обществото.

Кич и показност или просто опит да се привлече вниманието върху исторически находки в България – всеки тълкува по различен начин поведението им. Всеки за себе си решава дали да приеме това или не. Но сдружаването в разни ордени е едно, а историческите факти - съвсем друго.

Голяма част от историците, етнолозите и археолозите у нас са против подвеждането, според тях, на хората с информация за историческо присъствие на тамплиери у нас.

Историята на рицарите

„В Западната, римска църква съществува така наречената орденска система на монашеството. Тя е различна от нашата – православната”, разказва Александър Николов, доцент в катедрата по Средновековна обща история в СУ, магистър по медиевистика в Централния европейски университет в Будапеща (в момента той е докторант там, а е защитил докторат в България в областта на Средновековието). За да обясни историята на тамплиерите, Николов започва обясненията със създаването на ордените в Западната църква:

“Там общности от манастири се обединяват около единен правилник, който се нарича регула. Монасите, които споделят единен правилник, се обединяват в ордени. Най-древният орден е Бенедиктинският. През XI век се появяват реформистки ордени, като едни от тези, които се отделят от Бенедектинския, опитвайки се да го реформират, се наричат цистерцианци.

Приорът Румен Ралчев (вляво) поздравява новопокръстения в ордена Слави Бинев.
Снимка: Булфото

Много специфична разновидност на орденската система са така наречените военно-монашески ордени, много от които взимат регулата (правилника) на цистерцианския орден, но наред със своя чисто монашески хабитус (начин на живот) те имат и военни функции, заради противоборството с исляма в този период. То се води от една страна в Испания, така наречената Реконкиста – там се появяват едни от първите военно-монашески ордени. От друга страна противоборството с исляма се осъществява по време на Кръстоносните походи след завладяването на Палестина от кръстоносците. Именно тогава възникват няколко много мощни военно-монашески ордена. Два от тях са изключително важни – тамплиерите и хоспиталиерите, като двата ордена се превръщат в конкуренти.
Името на тамплиерите идва от „рицари на Храма” (от фр. temple, тампл - храм). Орденът възниква като военна структура, докато хоспиталиерите (йоанитите) са свързани с медицината (hospital – болница, лечебница), обяснява накратко доцент Николов. Паралелно с тях съществуват и по-малки военно-монашески ордени като Тевтонския, които участват в отбраната на вече завладяната Свещена земя от християните. През 1291 г. мюсюлманите успяват да отделят окончателно Палестина и така Латинската държава там е унищожена въпреки яростната съпротива на тамплиерите и хоспиталиерите, които са конкурентни ордени, но воюват заедно.

Свещеник благославя новоприетите членове на ордена. Първият в редицата е Слави Бинев. Снимка: Булфото

Наред с войната с исляма тези две организации са много мощни финансово. Особено тамплиерите, които имат изключително разклонена система от имущество в цяла Европа. В началото на XIV век се появява проект на папството, а по-късно и на френския крал Филип IV Хубави двата ордена да се слеят в един и да бъдат ръководени от краля на Франция и неговата династия. Претенциите са свързани с желанието на френските крале да застанат начело на кръстоносното движение, което ще се опита да отвоюва Светата земя. Тъй като последният магистър на тамплиерите Жак дьо Моле отказва да участва в този проект, през 1307 г. започват гонения срещу ордена. Самият Жак дьо Моле е изгорен, а тамплиерският орден е разпуснат.

В това време обаче хоспиталиерският орден е фаворизиран и съществува и до ден днешен – това е съвременният Малтийски орден, който се е превърнал в хуманитарна църковна организация, притежаваща суверенни права, които упражнява под върховенството на Ватикана. Тамплиерите не са преследвани в две страни – Португалия и Шотландия. Според изследователи на масонството от шотландските тамплиери произхожда така нареченият шотландски ритуал в масонството.

Фантасмагории и историческа чалга
По тази линия, разбира се, след като това е организация, минала в нелегалност, ние не можем да знаем със сигурност, дали не е имало нейни нелегални структури в по-късни етапи в Европа - обяснява Александър Николов. - Лично за мене твърдението, че тук е имало тамплиерски колонии по време на Средновековието, не почива на абсолютно никакви факти. За мене лично това е пълна фантасмагория. Като медиевист, който се занимава с европейска и българска история, не ми е известно тук въобще да са се появявали тамплиери. Такъв факт на мене не ми е известен - те са действали основно в Близкия изток. След разпускането някои са оцелели в Португалия и Шотландия, а останалата част вероятно са действали нелегално”, смята медиевистът.

Старозагорският митрополит Галактион с енголпие, символ на епископска власт, и малтийски кръст в ръка освещава сбирката.
Снимка: Булфото

„Тамплиерството е свързано с католическата църква (отварям една скоба само за хоспиталиерите, за които се знае, че са действали и в Русия) - казва доцент Николов. - Да се търси средновековна връзка е абсурдно. Съвременна – да, тя може да почива на контакти на някакви средновековни ядра, оцелели в Западна Европа, но да се твърди, че тук, на място, е имало такова нещо, за мене е абсурдно.”

Според него новозабогателите българи си мислят, че могат да си купят потекло и гени, и образование, което да датира от поколения. Но това е невъзможно, защото трябва да минат 200 години, за да се запази такава социална структура. Но това на Балканите е много трудно.

„Чалгата в историята и в обществото е невероятна, тя е толерирана 17 години абсолютно целенасочено от правителствата, отчасти и от медиите, които прокарват определена политика на затъпяване на българския народ. Тази политика личи и по отношение на сектора на образованието. Много по-лесно се манипулират хора, които са неграмотни, и много по-лесно може да им се внуши, че някой е тамплиер, друг е Зевс!”, добавя доцентът.

Той предполага, че българските тамплиери сега биха могли да имат връзка с тази структура само през съвременни организации, като възможна връзка е и през масонството. „А това с кръстовете по гробищата, заселването на тамплиери по нашите земи… Професор Овчаров е археолог и той се изказва по абсолютно всички въпроси, на него всичко му е ясно, но в Унгария да речем, където съм специализирал, археолозите работят по следния начин: когато правят бомбастични заявления, подкрепят своите находки с писмен извор. Ако има писмен извор, който да удостовери, че на това място е имало тамплиерска колония, тогава може да се говори сериозно. Факт е, разбира се, че във Византийската империя е имало една норманска група, която се заселва в Добруджа, но никой не е доказал, че тези хора са тамплиери. Те са били наемници във византийския двор, като заселването на тази група съвпада със създаването на тамплиерския орден и би било малко трудно те да са тамплиери”, обяснява историкът.

Според него в средновековните български извори няма отделяне или разпознаване на тамплиерите като някаква отделна структура. Едва в модерната епоха, в 20 век, вече се знае за тамплиерите у нас. „Разбира се, имали сме контакти с Латинската империя, може на някой тамплиер да са му счупили главата при Одрин, но ние нямаме данни за това”, заключава специалистът.

Приорът Ралчев говори за българска следа у тамплиерите

Румен Ралчев в кабинета си. Зад приора са подредени находки от българските земи. Според него това са доказателства за присъствието на тамплиерите у нас. Снимка: авторката

Водачът на тамплиерите в България, Румен Ралчев – бивш шеф в УБО (НСО), телохранител на Тодор Живков, известен масон, се уповава на данни, различни от тези на специалиста по средновековна история. „Да, има спорове, не може да няма, ние казваме, че предполагаме, че има такова нещо. Но присъствието на рицарски кръстове върху надгробните плочи, присъствието на други знаци, които са свързани с тамплиерството, подсказват, че има нещо общо. Колко е общо – там си има историци, не казвам, че нищо друго не приемам”, започва Румен Ралчев.

Той не отрича, че в Националния исторически музей няма нито един експонат, който да е обозначен като тамплиерски. Ралчев обяснява, че е в близки контакти с проф. Божидар Димитров, който често идва на събирания на тамплиери, за да „чете лекции и просвещава”.
„Имаме много историци при нас и сме наясно, доказано е даже, че има населени места у нас, които са кръстени на рицари, присъствието на рицарите по нашите земи е факт, водени са боеве с рицари. Цар Калоян какво е правил? С всичкото ми уважение към историците аз казвам така: орденът на рицарите-тамплиери е съществуваща историческа реалност назад в миналото ни. Искаме или не, тези хора са минавали оттук и те са се влияели от нас – ние от тях. Няма държава в света, която да не е воювала с друга, така че съвсем нормално ние сме се биели с тях, някои са оставали на лечение у нас. Ние открихме едно рицарско гробище при Нисово и другата година ще започнат разкопки”, уверява Румен Ралчев.

Специалисти от историческия музей в Русе, които са изследвали гробищата в Нисово, твърдят, че това са измислици. Местните ги наричат “Конско гробище”, а според историците, които са изучавали надгробните кръстове, те не са тамплиерски и такива има на много места в България, описани в монографии и книги.

Според Ралчев в молитвите и ритуалите на тамплиерите от 1118 до 1307 г. има много схващания, навлезли от българските богомили, и „те не се стремят да го скрият, а казват, че е влияние от богомилите”. “Така че спокойно казвам, че върху онова, което наричаме рицари-тамплиери в оригиналния вид, има много ясно изразена българска следа и то - доста силна”, категоричен е Ралчев.

Румен Ралчев в кабинета си. В тази част Приорът е подредил икони, подарени му от известни български художници. Снимка: авторката

Ралчев разказва, че новата история на тамплиерството в България започва през 2003–2004 г., когато част от тамплиерите към ордена са приети за такива в чужбина - основно в Сърбия, Германия и Австрия, а малко по-късно и в Италия. В това време великият приорат на Сърбия внася предложение в магистериума (най-високия орган в ордена), ставайки ментор за България, да се организира тамплиерството у нас. Първоначално у нас се създават няколко командарии (групова единица, която съставлава приорат), когато те стават четири, е пуснат декрет на Деян Милекович - великия приор на Сърбия, за създаване на приорат България. В 2004 г. това е факт, а през пролетта на 2007 г. България е призната за самостоятелен приорат по време на конвент на органа в САЩ. Това е последната стъпка преди създаването на Велик приорат, което ще промени статута на членовете на ордена в България и ще ги превърне в пълноправни членове на ордена в световен мащаб.

У нас членовете са над 170 души. За да стане един гражданин – мъж или жена - член на ордена, първото изискване е да е християнин, обяснява Ралчев. Второто условие е да има нагласа да работи в полза на ордена и християнството и да се ползва с добро име в обществото, да може да се грижи за себе си, финансово да е стабилен, да е независим, за да може да помага на другите, отделяйки не само пари, а и част от собственото си време.

Всеки желаещ да стане тамплиер се подлага на изпитание: на първо място се прави проверка на това, как се приема името му в обществото, водят се диалози с него, приобщава се на някои мероприятия. Желаещият постоянно се осведомява за тамплиерската дейност и първоначално придобива статус на постолант – той става помощник, който се приема в дадената командария. В рамките на 3 години този човек трябва да работи с тамплиерите и да участва в ритуалите, като носи черна мантия без кръст и на база на неговото присъствие и работа може да дойде момент, в който неговият поръчител – рицар или дама, водач на постолантите, дава предложение желаещият да стане тамплиер. Решението се взима от приора Румен Ралчев, като той взима предвид досието на постоланта. Приемът в ордена обаче не е масов, традиция е в него да има по-малко рицари и дами, а повече постоланти и симпатизанти.

Според Ралчев това е „граждански орден, съхраняващ добродетели, подчинени на християнството, съхранени с доброто желание те да влязат в обществото”. „Казват, че прокарваме католицизма в България – нищо подобно”, категоричен е приорът. Според него този орден не е бил квалифициран като католически. „Факт е, че болшинството от държавите, които имат Велики приорати, са католически. Факт е обаче, че има и в православни – Гърция, България, Сърбия, Украйна. В крайна сметка, ако разсъждаваме така, то не е трябвало да влизаме и в Европейския съюз”, смята Ралчев.

Той е категоричен, че рицарското звание не е опит на членовете да станат аристократи. „Рицарите са били военни и не ги свързвам с аристократизма. През 1804 г. тамплиерският орден е възстановен от Наполеон в Париж и оттогава това е граждански орган с регистрация в Швейцария”, обяснява Ралчев.

Той твърди, че новият граждански орден от 1804 г. е съхранил в себе си не замонашването, а отношението, което са имали рицарите-тамплиери към християните и християнството изобщо. „На първо място говорим за обединение на християнството, което е разединено сега, както и преди. Следва помощ на християни в нужда; каква е нуждата, е отделен въпрос: бедност, война, природни бедствия. Третото е взаимопомощ между братята и сестрите в ордена и четвъртото – ние сме си поставили за цел мобилизиране на силите на обществото в полза на доброто”, обяснява той.

Ралчев уточнява обаче, че нямат за цел да воюват с мюсюлманите. „Тъкмо обратното – още от самото начало, при създаването на ордена на рицарите-тамплиери, а и сега той е в активен диалог с представители на различните религии именно с цел да се изключи възможността за сблъсъци на групи хора, изповядващи различни религии”, казва Ралчев и добавя, че това е едно от най-важните неща, които са го накарали да стане тамплиер. „Ние сме в много опасна зона. В България има уникален модел на етническа толерантност и ние се опитваме, работейки с всички етноси, това нещо да продължи”, казва още приорът.

На въпроса за това, как обществото приема родните тамплиери, Ралчев е категоричен, че не очаква еднозначно отношение – всички да ги харесват или всички да не ги харесват. „За мене е важна оценката на хората, на които помагаме, смята той. Ние не редим опашки, на които хората да чакат за помощи, а отиваме при тях да им помагаме. Скоро помогнахме на едно дете-християнче, което имаше нужда от животоспасяваща операция. То замина за Германия и ние даже се свързахме с наши братя-рицари там, които да могат да му помогнат още. Ходим в старчески домове и домове за деца, лишени от родителски грижи. Ние просто се опитваме да посъбудим старите християнски български ценности. Този механизъм отдавна работи в Европа: събиране на храни, дрехи, пари. Не виждам защо някой да има нещо против”, казва Ралчев.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kwaw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст