Интервю с Мария Долмова от Археологическия институт на БАН - филиал Велико Търново е един от специалистите, които проучват хълма Трапезица във Велико Търново и през това лято.
- Какво беше лятото за разкопките на хълма Трапезица?
- Разкопките на Трапезица тази година са продължение на работата ми от 1992-ра - 1997-ма година, защото в продължение на десет години поради липсата на средства те бяха прекъснати. Този сезон за мен е шести като археологически проучвания на Трапезица, като продължението даде и по-добри резултати. Най-важното е, че тази година имах възможност да продължа проучванията на един голям жилищен квартал от 13-14 век в южната част на крепостта Трапезица, който започнах да проучвам още през 1995-та година и 97-ма година. При тези разкопки от този период, които не бяха толкова мащабни, в тази част на крепостта бяхме разкрили 15 жилищни сгради от 14 –ти век, уличните комуникации и площадните пространства между тях, както и 100 метра от Южната крепост и крепостната стена, които са поначало първите археологически проучвания на Трапезица от този вид. Те дават представа и за стратиграфията на крепостта, която отразява културните напластявания на даден археологически обект и казва- тук е имало живот от Късно бронзовата епоха и е продължила до късножелязната епоха, или от началото на Второто хилядолетие, след което прекъсва и животът там е възобновен едва през първата половина на 11 век, след което прекъсва в края на 14-ти, до началото на 15-ти век. Това е стратиграфията на Трапезица в този момент.
За разлика от крепостта на хълма Царевец, която е многослоен обект, и животът е започнал там от бронзовата епоха и прекъсва чак през 19-ти век. 1860 година са последните турски обитатели, които напускат крепостта. При Трапезица нещата са много по-различни, което дава една много по-голяма възможност на археолозите за по-голяма успеваемост при проучванията.
- Достатъчно ли е отворена българската археология за хълма Трапезица, какво трябва да се направи занапред? Каква е оценката ви за направеното през двете минали години?
- Истината е, че разкопките тази година като продължение дадоха една нова насока на изследванията, защото при предишните, като изключим моите проучвания в южната част на Трапезица, които бяха изцяло нови, другите проучвания бяха насочени към две църкви, които вече бяха разкрити през 1900 година. По-късно допълнително са проучвани през годините, след което колегите ми направиха нови проучвания в тези църкви, за да могат да установят какво всъщност е открито, защото при ранните разкопки на Трапезица не е водена документация, не са направени публикации, няма технически и фотозаснимания, и въпреки че има 17 църкви, разкрити в края на 19-ти век, ние не знаем нищо.
- Можем ли да кажем, че нещата започват от нулата?
- Може да се каже, че продължаваме нещата, като вече им даваме физиономия, проучвайки допълнително една църква и най-вече теренът около нея, където има задължително некропол, който е побирал хората от съответния “квартал”, там са погребвани хората от тези квартали. Това е новото, което можем да добавим към тези църкви. Самите храмове са разкопани до скала, тоест всичко, което е имало в тях като крипти, големи гробници за погребване на ктитори, всичко това вече го няма, то е унищожено през годините, изгубени са и много ценни стенописи. Останалото е унищожено допълнително и при гибелното земетресение от 1913-та година. Сега ние вадим от пръстта отново от насипите и правим една проверка на изкопаното от хората преди нас, като така установяваме и някои допълнителни детайли. Но най-важното е, че за първи път в моя сектор започна проучване на северната част на крепостта, където е нейният главен вход и се разкопават участъци от гражданската архитектура. За двумесечните археологически разкопки на Трапезица аз открих пътната комуникация, която води от югоизточната порта към крепостта. Минава през жилищния квартал пред южната крепостна стена и отива в западна посока. Това е една широка средновековна улица, с близо 3 метра широко платно, като от юг е обградена с големи жилищни сгради, които са около 75 квадратни метра всяка. Така тази площ за една средновековна сграда е много голяма, и тя отговаря на апартаментите на много от българите в днешно време. Така че това е представителна архитектура, при това разположена в един от престижните квартали на средновековната крепост. Сградите са от 14-ти век, като кварталът е подреден в две редици със сгради между крепостната стена и главната улица, а встрани се е намирала кварталната църква. Една от интересните църкви е №12 от 13-ти век. В притвора и същинската част на църквата имаше и няколко погребения на мъже и жени и деца. По принцип през тази епоха в църквите са погребвани единствено богати хора от заможното население. Имах възможност да проуча и некропола около самата църква. В един от гробовете източно от църквата попаднахме на погребение на млада жена, която е била облечена в скъпа брокатена дреха със златна везба. Благодарение на г-н Чокоев, който е единственият специалист в България по средновековен текстил, също член на моя екип, той успя да събере тези тъкани. Предстои да бъдат реставрирани в лабораторията във Велико Търново. Открихме и златен пръстен с клетъчен емайл, както и копчета и други находки, които са нещо важно и отговарят на моите предварителни предвиждания, че в този квартал са живели богати хора от представителството на т.нар. “малки боляри” от 13-14 –ти век.
- Какво трябва да бъде бъдещето на хълма Трапезица от археологическа гледна точка?
- Има вече съмнения, че Трапезица е едно повторение на Царевец, което означава, че се следва главната столична крепост. Имаме една средновековна крепост, която обхваща площ от 85 декара със здрава крепостна стена, с три главни порти и 4 потерни. Във вътрешността имаме тези 17 църкви, които макар и проучени по-рано, трябва да проучим терените около тях. Най-важното за Трапезица до момента, е че там е имало жилищни квартали по подобие на тези в главната столична крепост Царевец, която вече трябва да наричаме Търново. Тези църкви са разделяли крепостта. Практиката през Средновековието е един квартал да се нарича на името на неговата църква. До този момент знаем името на 4-5 църкви от тези на хълма Трапезица, не мога да идентифицирам паметника с името, но има достатъчно веществени доказателства и писмени, които дават имената на тези четири църкви на Трапезица, нещо което нямаме за Царевец.
- Хълмът Трапезица е включен в национална програма за финансиране, има ли опасност да се повторят някои грешки, които са правени с подобни археологически обекти?
- За съжаление трябва да кажа, че когато едно министерство финансира един археологически обект, обикновено неговите консултанти не са в екипа специалисти, които работят в тази крепост. Обикновено това са външни техни съветници, които не познават нещата и археологическите открития. Единствен начин те да научат за тях, е като прочетат някой статии. Всичко останало като документацията на даден археолог и единственият начин да се научи, това е пряка връзка между археолога проучвател и архитекта проектант. В момента започнаха реставрационни работи в крепостта Трапезица. Те нямат никаква връзка с нашите проучвания през тази година. Така ЕАД “Реставрация” във Велико Търново успяха да стъпят с реставрационни дейности в крепостта благодарение на моите проучвания от 1992-97-ма година. Без тях нямаха никакъв шанс да усвоят нито средства, нито да започнат работа. Неприятното за мен като проучвател, е че те започнаха реставрация на крепостните стени без архитекта-проектант да се обърне към мен и да разбере дори колко е дебела тази стена, какво е нейното трасе, каква е връзката на тази крепостна стена с портата, какви отбранителни съоръжения има по стената, защото по този участък имаме и отбранителна кула. Трябва да кажа, че дори и аз не видях да се направят минно-геоложки или инженерни изследвания, дано да са направени тези неща. Така през 1995-та година, когато открих на 40 метра от портата първата бойна кула на Трапезица, в самата скална площадка имаше много голяма цепнатина. Аз мисля, че тя не може да издържи тежестта на една новопостроена крепостна стена.
- Тук засягаме и въпроса за авторството на археологическия труд. Въпрос, който не е решен?
- Това е много сериозна тема, която се коментира от много години. Аз имах възможността да участвам в археологическите проучвания на Царевец и от 1992-ра година да започна работа и на Трапезица. Това е голям шанс за един археолог, който е посветил кариерата си на столицата Търново. Системата на работа на Царевец беше доста издържана. Археологическите проучвания на съответния сектор, ръководен от съответен археолог, завършват, когато това стане въз основа на техническото заснемане на разкритото, съответен архитект правеше проект за реставрация и консервация. След това този проект се представя първо на археолога проучвател. След одобрение този проект отиваше в Институт за паметниците на културата в София и се одобряваше предварително. В момента тази схема не се спазва и друго, което е много неприятно, става така че архитектът проектант, независимо, че също е на заплата в “Паметници на културата”, той получаваше и хонорар за своя труд. Така археологът, който е проучил хиляди квадратни метри от крепостта и определя как е изглеждала исторически, той никога не е получавал хонорар. Сега нещата тук търпят още по-неприятно развитие. Съществува ЕАД”Реставрация”, като парите за археологически проучвания, както и за реставрация идват от Министерството на културата. Това за нас са несъвместими неща. Само за пример искам да се знае, че за археологически проучвания са отпуснати 120 хиляди лева и 80 към тях за изграждане на база за археологическите експедиции. Поне десет пъти по-голяма е сумата, която получава другата фирма. Трапезица е въпрос на интереси между археолози, реставратори и други около тях. Сега археологът не само, че няма авторски права, той дори не участва.
- Има ли нещо уникално, което археологията не познава до момента за хълма Трапезица?
- В моята нова книга пиша, че гражданската архитектура на Трапезица отговаря по много признаци на архитектурата, която вече познаваме главно от крепостта на Царевец. Има някои неща, които са много различни. В средновековното строителство до проучванията ми на Трапезица, не бяха открити толкова големи жилищни сгради. Освен техните големи размери и многоетажност, тук имаме най-грижливото строителство в самата зидария. Основите на сградите са облицовани с каменни плочи и водопроводни глинени тръби, които отвеждали водите в домашни водохранилища. Приземните сгради също са с каменни подове с плочи. Липсата на живот в тази крепост след 14-ти век е запазила всичко това.
