Ватиканът е символ на смирение и общуване с Бога, но през вековете е бил център на сплетни, коварство и преврати, отбелязва ProntoSofia.com.
В началото на ХХІ век папа Йоан-Павел II и наследникът му Бенедикт XVI изграждат образа на смирен, всеотдаен и благороден наместник на свети Петър на земята. Но не винаги е било така. Предходните обитатели на папския дворец, разкошната катедрала "Свети Петър" и може би най-забележителния музей в света - ватиканския, не само са живели охолно, но и са имали изтънчен и донякъде разточителен вкус към лукса, колекционирането на скъпи вещи и ексцентрични, поне от християнска гледна точка, удоволствия. Векове наред трите "В"-та на Ватикана са били Величие, Власт и Великолепие. Папите са ги постигали не само с аскетизъм или милосърдие.
Греховете им са богато документирани във времето. Особено драстична е т. нар. желязна епоха през IX-X в., когато от 24 папи една трета умират при неизяснени обстоятелства.
В книгата си "Животът на папите" Ричард Макбрайън описва периода като "белязан с корупция, включително незаконно или полузаконно купуване и продаване на църковно имущество, непотизъм, разточителство, разврат, бруталност и дори... убийства!
Пръст в цялата тази работа са имали германски крале и влиятелни римски фамилии, които упражнявали диктат върху папския престол. През тези години разточителството и особено демонстрирането на власт се превръщат в норма. До такава степен, че когато се появява скромен папа - Адриан VI (1522-1523), съвременниците му в Италия го определят като педантичен схоластик, "сляп за красотата на античността, който скъпернически орязва стипендиите на велики артисти". Адриан, смаян от злоупотребите на своите предшественици, се опитва да подложи курията на драстична реформа...
Но папското охолство има и положителна страна: натрупаните съкровища на Ватикана представляват един от най-великолепните музеи в света.
Сикстинската капела, често определяна заедно с "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи за абсолютна стойност в естетиката, е плод на грандоманията на един папа - Сикст IV. През 1477 г. той си поръчва построяването на капела, която да е с упоменатите в Библията размери на храма на Соломон.
Воден от амбицията да превърне папския дворец от средновековен в ренесансов, Сикст IV прави мащабни поръчки на най-известните художници на века - Ботичели, Перуджино, Рафаело.
Кани и Микеланджело, който обаче отказва да напусне Флоренция. Главата на католическата църква не е склонен да му се противоречи. Но племенникът и наследник на Сикст IV - папа Юлий II, не се колебае да заплаши Флоренция с военна сила, за да преодолее съпротивата на художника.
Така Микеланджело не само се оказва във Ватикана, но и изписва тавана сам за четири години. Това е първият му опит да рисува: дотогава той е преди всичко скулптор. Любопитен факт е, че за да спести пари на папата, художникът използва мъжки модели за женските фигури - по онова време те са по-достъпни и по-евтини.
Така Микеланджело не само се оказва във Ватикана, но и изписва тавана сам за четири години. Това е първият му опит да рисува: дотогава той е преди всичко скулптор. Любопитен факт е, че за да спести пари на папата, художникът използва мъжки модели за женските фигури - по онова време те са по-достъпни и по-евтини.
"Страшният съд" е рисуван 22 години по-късно, вече при папа Климент VII Медичи. Микеланджело работи шест години, за да изпише 250-те фигури в композицията, повечето от които - голи. Превръзките около бедрата им са добавени по-късно, за да отговорят на представата на курията за благоприличие. И този път художникът пести от модели - смята се, че лицето на свети Вартоломей е автопортрет на Микеланджело.
Папа Юлий ІІ пропилява и доста средства за собствената си резиденция, известна сега като "Стаите на Рафаело". Днес човечеството му е благодарно - четирите помещения, изрисувани от художника, са сред най-големите съкровища на съвременната цивилизация. Същият папа основава Музея на Ватикана. Първоначално колекцията от изкуство, събирано през вековете от главите на Римокатолическата църква, е поместена около т. нар. осмоъгълен двор в папския дворец. Сбирката се разраства особено бързо през XVIII и ХIХ век, когато са открити останки от Етрурия в пределите на Ватикана (сега всичко намерено може да се види в Музея на етруските в двореца, основан от папа Григорий XVI).
Пинакотеката е най-новият музей на Ватикана като постройка, но не и като колекция. Тя е уредена през 1932 г. като постоянно място за непрекъснато местените из двореца картини.
Първата колекция от 118 ценни платна е съставена от папа Пий VI около 1790 г. Част от нея обаче е предадена на Париж по силата на договора от Толентино между папата и Наполеон. В момента тя наброява около 460 творби, сред които ще намерите Джото, Караваджо, Рафаело, Тициан, Леонардо и Веронезе.
Първата колекция от 118 ценни платна е съставена от папа Пий VI около 1790 г. Част от нея обаче е предадена на Париж по силата на договора от Толентино между папата и Наполеон. В момента тя наброява около 460 творби, сред които ще намерите Джото, Караваджо, Рафаело, Тициан, Леонардо и Веронезе.
Може би най-очевидният израз на стремежа към всепоглъщаща власт на Ватикана е катедралата "Свети Петър". Натъпкан със съкровища като "Пиета" на Микеланджело и изработения от Бернини изящен бронзов балдахин над папския трон, с взимащ дъха купол, който изглежда поне на километър нагоре в небето и от който светлината струи като пролетен дъжд, с колони с радиус от 15 метра, храмът съвършено преобръща чувството за реалност и усещането за перспектива.
В основите на "Св. Петър" е криптата. Освен останките на свети и достойни мъже тя пази и тайните на чудовищни престъпления. Най-смайващото от тях е "Синодът на мъртвеца" - зловеща идея на папа Стефан VII, който през 896 г. заповядва предшественикът му Формоза (важна фигура в българската история) да бъде ексхумиран и подложен на съд. Към този момент Формоза вече седем месеца лежи погребан в криптата.
Тялото му е извадено, облечено в официалните дрехи на понтификата и внесено в църквата "Сан Джовани ин Латерано", където действащият папа председателства гротескния съдебен процес.
Тялото му е извадено, облечено в официалните дрехи на понтификата и внесено в църквата "Сан Джовани ин Латерано", където действащият папа председателства гротескния съдебен процес.
Останките на Формоза са сложени на стол, а пред тях - треперещ от страх невръстен послушник, който да говори от тяхно име и в тяхна защита. Процесът протича в монолог на побеснелия Стефан VII, който крещи истерично срещу трупа, докато останалите присъстващи ужасено мълчат. В крайна сметка Формоза е осъден, като са отрязани трите му пръста, с които е благославял като папа, а тялото му е погребано в обикновен гроб.
Процесът предизвиква такова възмущение в Рим, че няколко месеца по-късно Стефан VII е свален чрез "дворцов преврат", а по-късно - удушен в затворническата си килия.
Въпреки че понякога е бил център на зловещи интриги и коварство, понтификатът винаги е успявал да задържи уважението на католиците. Ако в съвремието това се дължи на положителното влияние на Ватикана върху съдбите на милиони хора по света, преди векове положението често е било спасявано от трите "В"-та, които са смайвали хората и са им вдъхвали респект.
Най-голямата църква в света?
Според доктрината никой католически храм не може да е по-голям от "Сан Пиетро" ("Св. Петър"), който е дълъг 222 метра, широк 110 и висок 113 м, и папската курия внимателно следи това правило да се спазва. Книгата на рекордите "Гинес" е съгласна - според нея "Св. Петър" наистина е най-голямата църква в света.
Но други източници изтъкват като най-голяма Базиликата на Богородица на мира в Ямусуркро, столицата на Брега на слоновата кост. В нея могат да седнат едновременно 300 000 богомолци. Както обикновено се получава, когато става дума за размери, важното е не колко, а какво се мери.
Най-голяма църква в света от гледна точка на квадратурата на пода е "Санта Мария де ла Седе" в Севиля. Църквата с най-голям обем е "Св. Йоан Божествений" в Ню Йорк. Най-висока е Първа обединена методистка църква в Чикаго. А църквата с най-голяма фасада е катедралата в Кьолн.
Папа Формоза: несбъдналият се архиепископ на България
Преди да стане глава на Римокатолическата църква, Формоза е важно действащо лице в утвърждаването на християнството по българските земи.
Според исторически източници България приема християнството от Константинопол през 864-866 г. Тогава цар Борис покръства себе си и всички свои поданици в православна вяра. Тези събития бележат края на напразните усилия на българския владетел да изгради относително самостоятелна църква, асоциирана с папския престол.
Някои историци смятат, че към 852 г. около две трети от населението на България изповядват християнска вяра, като успоредно съществуват много други религии, по отношение на които държавата няма политика. Изглежда, че към 866 г. Борис решава да ги консолидира, като при това се опитва да избегне както влиянието на съседната, експанзионистично настроена Византия, така и прекомерния диктат от Рим.
През 866 г. той изпраща на папата 115 въпроса, в които му иска разяснение по различни религиозни теми и настоява за самостоятелна църква. Докато отговаря на въпросите, папа Николай I изпраща в България двама пратеници, единият от тях - Формоза Портуенски. Мисионерите започват да оформят българските християнски ритуали по образеца на римските.
Българският историограф от ХVIII в. Паисий Хилендарски съобщава в "История славяноболгарская", че "папските епископи Павел и Формос са покръстили много български народ".
Впечатлен от Формоза, Борис иска от папата да го назначи за архиепископ в България, но Николай I, а след него и Адриан II му предлагат други кандидатури и не скланят да повишат своя пратеник. Българският владетел спори известно време с тях, в един момент дори поставя ултиматум: "Или Формоза, или никой!", но Адриан II за пореден път отказва. Постепенно се засилва натискът върху България от Византия и страната окончателно попада в източноправославната "сфера на влияние".
Впечатлен от Формоза, Борис иска от папата да го назначи за архиепископ в България, но Николай I, а след него и Адриан II му предлагат други кандидатури и не скланят да повишат своя пратеник. Българският владетел спори известно време с тях, в един момент дори поставя ултиматум: "Или Формоза, или никой!", но Адриан II за пореден път отказва. Постепенно се засилва натискът върху България от Византия и страната окончателно попада в източноправославната "сфера на влияние".
