С благословията на Варненския митрополит Кирил православни свещеници от Варна съвместно с неправителствената организация „Здраве за всички” откриха наскоро в морската столица на България нов Обучителен център за хора с увреждания. Тази първа инициатива на Българската Православна църква има за цел всички хора в неравностойно положение от епархията да получат нужната помощ и духовна подкрепа.
"Обучителният център е създаден по проект „Мрежа за социално включване на хората с увреждания”, реализиран от сдружение „Здраве за всички” и с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие. Помещението на центъра е предоставено от областната администрация на Варна. То е изцяло адаптирано и достъпно за хора с увреждания. Подобни центрове са изградени от сдружение „Здраве за всички” в още три града в страната – София, Плевен и Стара Загора. „Целта на проекта е на първо място да увеличи възможностите на хората с увреждания да бъдат активни и конкурентноспособни на пазара на труда" – обяснява Ирен Стефанова, координатор на проекта към сдружение „Здраве за всички”.
"На второ място целта на проекта е да позволи на хората с увреждания и на техните организации да участват във формирането на местни, регионални и национални политики, отнасящи се за тях. Третата цел е да се повиши обществената информираност по отношение на проблемите на хората с увреждания. Във връзка с постигането на първата цел, именно повишаване на конкурентноспособността на пазара на труда на хората с увреждания, се изградиха четири обучителни центъра, които са напълно достъпни за хората с увреждания. Целта на центровете е да дадат възможност всички желаещи организации на хора с увреждания да получат безплатно обучение и консултации в областта на социалното предприемачество. Съвременните световни и европейски тенденции показват, че социалното предприемачество е един много ефективен метод за осигуряване на заетост на уязвими групи, както и за предлагането на качествени услуги на тях самите. Именно за това ние се опитваме да развием социалното предприемачество сред българските организации на хората с увреждания. Социално предприятие означава стопанска дейност на нестопанска организация като средствата, реализирани като печалба, се реинвестират в социалните дейности на организацията”, казва Ирен Стефанова.
В центъра хората в неравностойно положение, освен че са обучавани за добиването на професионална подготовка и са консултирани от специалисти в различни области, те получават и духовна подкрепа от варненските православни свещеници.
„Искаме да им дадем надежда и вяра за живот”, споделя отец Стоян. „Ролята на църквата сред тези хора е духовна и мисионерска, т. е. ние, православните свещеници, ще се опитаме да им вдъхнем вяра за живот, защото това е съществено в тяхното състояние – казва още той. - Представете си един такъв човек, който е отчаян от живота и в същото време не вярва на никого и в нищо. Това често усложнява неговото положение и го кара да изпада в тежка депресия. Православен свещеник ще проповядва притчи, за да може също чрез вярата в Бог тези хора по-лесно да превъзмогнат своите проблеми и чрез силата Божия да укрепнат, за да могат да се чувстват полезни и пълноценни граждани на нашата страна.”
Според проучване на Варненската и Великопреславска митрополия 90 на сто от хората с увреждания са изразили желание православен свещеник да им проповядва и да ги поучава. „На тези, които не са православни християни, ще помагаме със съвети, без да се опитваме да променяме тяхната вяра. Ще бъдем толерантни към това всеки да изповядва своята религия”, казва отец Стоян. Според свещеника в годините на тоталитаризма БПЦ е изгубила своята социална роля, която е имала в миналото.
„Може би е дошло времето църквата да влезе пак в тази си роля, за да може едновременнос това да нахраним някой човек, да му вдъхнем и вяра за живот, да му помогнем да стане по-добър чрез православието, да го научим да има респект от 10-те Божии заповеди – казва отец Стоян. - Една човешка личност се спасява не само физически, но и душевно. Защото ако ние само нахраним хората, то ние осигуряваме само една чисто животинска потребност, а когато същевременно с физическата храна и материални блага, които им се дават, им се вдъхне вяра и онези православни ценности и норми, които трябва да следват, то тогава има наистина ефект от тази помощ.”
В центъра хората в неравностойно положение, освен че са обучавани за добиването на професионална подготовка и са консултирани от специалисти в различни области, те получават и духовна подкрепа от варненските православни свещеници.
„Искаме да им дадем надежда и вяра за живот”, споделя отец Стоян. „Ролята на църквата сред тези хора е духовна и мисионерска, т. е. ние, православните свещеници, ще се опитаме да им вдъхнем вяра за живот, защото това е съществено в тяхното състояние – казва още той. - Представете си един такъв човек, който е отчаян от живота и в същото време не вярва на никого и в нищо. Това често усложнява неговото положение и го кара да изпада в тежка депресия. Православен свещеник ще проповядва притчи, за да може също чрез вярата в Бог тези хора по-лесно да превъзмогнат своите проблеми и чрез силата Божия да укрепнат, за да могат да се чувстват полезни и пълноценни граждани на нашата страна.”
Според проучване на Варненската и Великопреславска митрополия 90 на сто от хората с увреждания са изразили желание православен свещеник да им проповядва и да ги поучава. „На тези, които не са православни християни, ще помагаме със съвети, без да се опитваме да променяме тяхната вяра. Ще бъдем толерантни към това всеки да изповядва своята религия”, казва отец Стоян. Според свещеника в годините на тоталитаризма БПЦ е изгубила своята социална роля, която е имала в миналото.
„Може би е дошло времето църквата да влезе пак в тази си роля, за да може едновременнос това да нахраним някой човек, да му вдъхнем и вяра за живот, да му помогнем да стане по-добър чрез православието, да го научим да има респект от 10-те Божии заповеди – казва отец Стоян. - Една човешка личност се спасява не само физически, но и душевно. Защото ако ние само нахраним хората, то ние осигуряваме само една чисто животинска потребност, а когато същевременно с физическата храна и материални блага, които им се дават, им се вдъхне вяра и онези православни ценности и норми, които трябва да следват, то тогава има наистина ефект от тази помощ.”
