На 12 септември стотина души ще извършат едно от най-очакваните събития в Румъния. Съборът на тукашната православна църква ще избира новия патриарх на повече от 18-те милиона православни християни в страната. Този вот е интересен не само с необходимостта тукашното паство да си има легитимен пастир, а с възможностите най-накрая и несведущите в църковните дела да погледнат в някои тайни на православното духовенство.
Вече 17 години след убийството на държавния глава на Румъния Никулае Чаушеску основна тема в обществения дебат е съдбата на досиетата. Създаден е Национален съвет за изучаване архивите на бившата политическа полиция Секуритате. Има закон, който ограничава само със собственоръчно подписана декларация участието в обществено-политическия живот на бивши доносници, за които се твърди, че в края на ерата на Карпатския комунизъм са били около четири милиона румънски граждани.
Комисията издава или не издава удостоверения за благонадеждност и от нейните решения, вземани с обикновено мнозинство, пострадаха бивши министри, депутати и партийни лидери. Въпреки юридическите рамки, които повеляват до 4 години ефективни присъди за попълване на документи с невярно съдържание, подобно дело все още не е образувано. Доволните от решенията й говорят за нейната принципност, недоволните виждат в работата й политическа вендета и съпоставки с близкото минало. Но досега официално, въпреки искания на правозащитни организации и граждански сдружения, не беше проверено миналото на нито един висш духовник. Отговорът винаги идваше от главата на Православната църква: това е наш вътрешен проблем и над сгрешилите ще се изправи проклятието на Божия съд.
За някои това беше странна позиция, защото в Румъния свещениците, които само в столицата Букурещ са повече от 2500, са държавни служители към Министерството на културата и култовете и са на бюджетна издръжка, т. е. и на издръжка на всеки данъкоплатец. Но авторитетът на последния партиарх Теоктист беше достатъчно основание дебатът да остане само в рамките на медийната шумотевица.
Неочакваната смърт на румънския първосвещеник отприщи и искания, и любопитство, и волнодумство. До църковния избор на 12 септември Съветът по досиетата обяви, че ще обследва миналото на всеки от 25-е членове на Светия Синод, защото всеки от тях е потенциален кандидат за мястото на патриарха. Резултатите ще се обявят по време на избора, защото и кандидатурите, и решението на Църковния събор стават, според каноните, в рамките на един ден. Но войната не само за поста, а и за истината, или по-точно за останалата истина, защото и в Букурещ никой не си прави илюзии, че оставените документи са ненапитата и всичката светена вода на доскорошното минало, започна веднага след официалното съобщение за кончината на Теоктист.
Цялата статия може да прочетете в печатното издание на вестника.
За някои това беше странна позиция, защото в Румъния свещениците, които само в столицата Букурещ са повече от 2500, са държавни служители към Министерството на културата и култовете и са на бюджетна издръжка, т. е. и на издръжка на всеки данъкоплатец. Но авторитетът на последния партиарх Теоктист беше достатъчно основание дебатът да остане само в рамките на медийната шумотевица.
Неочакваната смърт на румънския първосвещеник отприщи и искания, и любопитство, и волнодумство. До църковния избор на 12 септември Съветът по досиетата обяви, че ще обследва миналото на всеки от 25-е членове на Светия Синод, защото всеки от тях е потенциален кандидат за мястото на патриарха. Резултатите ще се обявят по време на избора, защото и кандидатурите, и решението на Църковния събор стават, според каноните, в рамките на един ден. Но войната не само за поста, а и за истината, или по-точно за останалата истина, защото и в Букурещ никой не си прави илюзии, че оставените документи са ненапитата и всичката светена вода на доскорошното минало, започна веднага след официалното съобщение за кончината на Теоктист.
Цялата статия може да прочетете в печатното издание на вестника.
