Интервю с отец Александър Чакърък, свещеник в българската църква "Св. вмч. Георги" в Одрин – Турция.
- Отец Чакърък, вашият баща Филип Чакърък е инициаторът за възстановяването на църквата „Св. вмч. Георги” в Одрин. Голяма част от живота си той посвети на този храм. Вие как решихте да продължите делото му?
- В нашето семейство така чувстваме нещата. Едно време хората са казали, ако едно място има стопанин, винаги ще цъфти. Много хора ми казват: “Защо така се отнасяш към църквата, като към твоя собственост и полагаш толкова грижи?”. Но аз така го чувствам. Църквата („Св. вмч. Георги”) е наша обща собственост, който има желание, ще помогне. Ние сме там като будители останали. Ние не сме толкова богати, но имаме кураж и дадохме старт. Оттам нататък - Господ си знае работата. Така всеки ден се увличат нови хора и от ден на ден се увеличават... Когато дойде някой и вижда, че нещо остава, и той иска да помогне, и пита от какво имаме нужда. Затова казвам, че първо трябва да имаме кураж. Когато говорихме с кмета на Бургас, той каза, колко е впечатлен от църквата, от нашето семейство и е обиколил всички забележителности в Одрин, не само нашата църква. Ние сме заедно всички. Поддържаме връзка с одринчаните. Който има желание от бизнесмените, ни помага. Когато имаме нужда от нещо, винаги отивам при кмета на Одрин, той никога не ни е отказал. Там всички казват, че много се радват да има такива свещеници и да има мир.
- Това означава, че Вие срещате подкрепата не само от православните, а и от местната власт в Турция?
- Да, имаме подкрепа от съседите, които не са българи, и от управата на града. Там има потомци на гърци и българи, но сме едно, имаме еднакви традиции, затова ние имаме шанс да обединим Тракия. Това се получи и в България на Националния тракийски събор в местността Богородична стъпка до Старозагорските минерални бани. Тракийци от Гърция, България и Турция бяха заедно и се чувстваха много добре. И аз бях там със семейството си. Празнувахме и после децата цял ден и цяла вечер танцуваха и един от друг се учеха да пеят и играят. Много интересно беше и децата казаха, че пак ще се върнат тук.
- Голяма ли е българската общност в Одрин?
- През последните години се увеличаваме. Има и много смесени бракове и до скоро и ние не знаехме колко сме. От баща си знам, че много българи е имало там и когато става Балканската война, стават много смесени бракове, а някои хора дори са сменили религията си. Хората са се разпръснали в Истанбул, в България и в Гърция. По време на комунизма България беше затворена. Икономически обедняхме и много хора избягаха от Одрин не само българите, но и от турците имаше. Започнаха да си търсят работа и регионът западна. Сега границите се отвориха и спокойно може да се пътува. Сега с България имаме три гранични пункта - Капитан Андреево, Лесово и Малко Търново и сега много хора пътуват често. Други се заселиха в Одрин. Но правителството трябва да направи по-лесно пътуването, защото сега с визите има трудности.
- Откога сте свещеник в църквата „Св. вмч. Георги”? В България сте учили в духовната семинария и в академията?
- Митрополит Галактион ме ръкоположи в Стара Загора. А по-рано в продължение на 40-50 години свещеник от Истанбул е идвал в църквата „Св. Вмч. Георги” в Одрин. Сред тях са отец Димитър Михайлов, отец Михаил и отец Венко. Оттам нататък и баща ми служи в църквата: беше стопанин, чистач и пазач. През 1983 г. заминах и аз в Истанбул; там работих в болница „Евлоги Георгиев”; имаше параклис, като помощник бях там и 10 години работих. След това заминах в семинарията в България. По-късно дойдоха проектите, разрешенията за „Св. вмч. Георги”.
- Взели сте жена от България?
- Александър Чакърък: Да, “откраднах” я оттук. Аз така исках и баща ми мечтаеше за това. Слава Богу, сега хубаво семейство имаме. Приятели сме с Костадин Карамитрев (председател на Съюза на тракийските дружества) и той често се шегува и казва: „Ти открадна наше момиче, ще станеш човек. Много хубаво момиче е Мария.”
- Разбрахме, че вече имате и планове за децата си Христина и Георги? Съпругата Ви е казвала: Бог да даде Христина да се омъжи за духовник, а синът Георги да продължи делото Ви... Това не се е променило нали?
- Никога! Христина е на 15 години, а Гошко на 6. И като го питат: “Ако баща ти умре, кой ще гледа църквата?”, той отговаря: “Как кой? Аз!”
- Разбрахме, че имате и други планове за бъдеще. Да възстановите църквата „Св. равноапостоли Константин и Елена” и за българското гробище?
- Да. За храма „Св. Константин и Елена” се правят опити 40 години. Но по-добре да стане късно, отколкото никога! Чакаме съдът да се поизнесе за земята на църквата и за собствеността. Искаме да възстановим двете църкви и гробищата. Вече има разрешение за гробищата. То е оградено. Тогава хората ще имат кураж. Ще имат някой зад гърба си. Аз сам не мога да направя много. Всичко става с хора.
Всички, които минават през Одрин от България към Турция, идват в нашата църква. Оня ден един човек каза: “Много е хубаво в Одрин, ама нашата църква си е наша и е най-хубава!” Човек се чувства съвсем по друг начин, когато има някой да го подкрепи. В консулството (не искам да кажа лошо) не по всяко време може да отидеш, а в църквата - може. Оня ден един човек от Грузия и още хора с него обикаляха, обикаляха и дойдоха, поклониха се, направиха дарение, запалиха свещи. После седнаха вънка и чат-пат на български, турски и грузински, ми каза: “Имаме още два часа, може ли да стоим тука в църквата?” Казах му, ако иска и пет часа да стои, няма проблем. Извади си диня и чиния, хапна... Видяхме, че жените ги болят краката. Сложихме им един килим на тревата и седнаха там. Това е църква!
- Има ли хора, които се връщат към вярата? След промените при нас много хора започнаха да ходят на църква, но като че ли това е повече мода и хората нямат познания?
- Хората се променят през последните години. И църквата трябва да се променя. Ето сега на Гергьовден службата почна рано и беше дълга, имаше и програма. Хората се измориха! Не може така. Сега в кой век живеем - и 5 часа да държим хората на тая служба. При нас службата в неделя започва в 10 часа и в 11 свършва. След това, когато има нужда, трябва да контактуваш с хората. В църквата, джамията, синагогата е едно и също: и трябва да има разбирателство, да помагаш на хората, не само да слушаш, как попът пее по време на службата. Най-важното, според мене, е след това да седнеш да говориш с хората, човещината и общуването с тях. А не колко молитви се знаят и какво се чете. Така трябва да бъде; хората имат нужда да говорят с духовника, не само да го слушат как води службите.
- Често ли идвате в България?
- Да, нали взех оттук жена. Много е близо, през границата и сме тук.
- Имам предвид на почивка идвате ли често?
- От 10 години ние не сме почивали. Дори в това отношение имам малко проблеми със семейството, децата искат да почиват, а църквата трябва да е отворена и двете неща не вървят. Децата искат да ходят да видят и други места. Сега благодаря на приятелите, че ни поканиха. В църквата, за да е отворена, останаха други приятели и всеки ден се обаждат. Ама в неделя (б. ред. - днес) ще трябва да съм там на служба. Не може...
- А финансово как се издържате?
- С приятели. Когато имаме нужда, те ни поемат разходите. Всеки ден сме с приятели и нямаме проблеми. От Дирекцията по вероизповеданията чрез консулството получаваме заплати. Но те отиват да си плащаме осигуровките, за градинари, за чистачи, за ремонти и боядисване на църквата. Те, хората, сами идват и питат дали има нужда с нещо да помогнат. Ето, за да дойдем в Бургас, на морето нямаме възможност. Това стана с приятели.
(Тук по време на интервюто се намесва генерал Тодор Бояджиев: Ще ви кажа нещо, което отецът от скромност няма да Ви каже. Неговата съпруга Мария вече е част от интелектуалния елит на Одрин. Ползва се с много голямо уважение. Отделно от това, което отецът има като връзки, и с валии, и с търговска камара, тя самата е много уважавана от видни представители на обществото в Одрин. Тя е много начетен човек има много познания...)
- Като Ви слушам как благо говорите и проповядвате доброто, защо днешният свят е изтъкан от толкова много пороци и сякаш злото е повече в световен мащаб?
- Според мене първо трябва да оправим Църквата. Първо духовенството трябва да даде пример. Като дойде човек, да му обърнеш внимание. Защото свещеникът трябва да е стабилен, истински свещеник, а не да е станал такъв, защото няма друга работа и смята, че със службата работата му е приключила. Не може да казва, че излиза в отпуска и да заключи църквата. Какво значи един свещеник да има отпуска? Първо от свещениците трябва да дойде добрият пример, те са като огледало. Свещеникът лично трябва да показва пример, да работи, да помага, вероучението също е важно. Защо няма една стая в църквите и който желае - да отиде там и да говори с духовника, да сподели... А сега какво е - службата свърши и попът изчезва някъде. Ако всеки приеме това, което върши, присърце, и в света ще има по-малко зло. Моето дете например учи в религиозно училище в Турция и ме питат - не ме ли е страх да го пращам там. А аз казвам: “Не се страхувам от вярващ човек, а от невярващите. Те са проблем.”
В църквата например идват всякакви хора. Има и мюсюлмани, които се държат добре, има други – идват, смеят се, говорят по телефона. Аз им казвам, че тук не е дискотека. Ако искат да питат нещо, ще отговоря, ако не искат да питат, да мълчат и да излязат. Това от училище и от семейството се възпитава - уважението.
- Как се чувствате сега на почивка?
- Много добре. Дойдох тук, запознах се с кмета, разгледах Бургас, Поморие и Несебър, но църквата ми липсва...
Историческа справка:
Храмът “Свети великомъченик Георги” се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал “Къйък”, махала “Барутлук”. Основите на църквата са положени на 23 април 1880 г. Църквата е построена със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Хамид ІІ. До 1940 г. храмът е имал свещеник - български гражданин, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, о. Михаил Димитров, о. Венко, о. Ганчо Чобанов.
Бел. ред.: Доста странно звучат думите на о. Александър за дългата служба на Гергьовден. Представител на Двери.бг беше тази година на празника. Служи митрополит Кирил Варненски и Великопреславски. Утринна и литургия бяха отслужени за около 2 часа. Вярно е, че празничните служби са по-дълги, но точно в този случай не беше така. Вярно е обаче друго: от много дружества идват в Одрин не за службата, а за тържеството, за общата трапеза. В никакъв случай не сме и против тази част на едно празненство, но не бива хората на Църквата да изместват тежестта в посока на светското, както излиза от това интервю.
Проверка на Двери установи, че българското правителство чрез Дирекцията по вероизповеданията плаща 500 евро месечно на свещеника и 200 евро на съпругата му. Таво са средства лично за тях, а не за градинари, чистачи, за ремонти и пр.
Агенция Фокус и соб. инф.
- Да, имаме подкрепа от съседите, които не са българи, и от управата на града. Там има потомци на гърци и българи, но сме едно, имаме еднакви традиции, затова ние имаме шанс да обединим Тракия. Това се получи и в България на Националния тракийски събор в местността Богородична стъпка до Старозагорските минерални бани. Тракийци от Гърция, България и Турция бяха заедно и се чувстваха много добре. И аз бях там със семейството си. Празнувахме и после децата цял ден и цяла вечер танцуваха и един от друг се учеха да пеят и играят. Много интересно беше и децата казаха, че пак ще се върнат тук.
- Голяма ли е българската общност в Одрин?
- През последните години се увеличаваме. Има и много смесени бракове и до скоро и ние не знаехме колко сме. От баща си знам, че много българи е имало там и когато става Балканската война, стават много смесени бракове, а някои хора дори са сменили религията си. Хората са се разпръснали в Истанбул, в България и в Гърция. По време на комунизма България беше затворена. Икономически обедняхме и много хора избягаха от Одрин не само българите, но и от турците имаше. Започнаха да си търсят работа и регионът западна. Сега границите се отвориха и спокойно може да се пътува. Сега с България имаме три гранични пункта - Капитан Андреево, Лесово и Малко Търново и сега много хора пътуват често. Други се заселиха в Одрин. Но правителството трябва да направи по-лесно пътуването, защото сега с визите има трудности.
- Откога сте свещеник в църквата „Св. вмч. Георги”? В България сте учили в духовната семинария и в академията?
- Митрополит Галактион ме ръкоположи в Стара Загора. А по-рано в продължение на 40-50 години свещеник от Истанбул е идвал в църквата „Св. Вмч. Георги” в Одрин. Сред тях са отец Димитър Михайлов, отец Михаил и отец Венко. Оттам нататък и баща ми служи в църквата: беше стопанин, чистач и пазач. През 1983 г. заминах и аз в Истанбул; там работих в болница „Евлоги Георгиев”; имаше параклис, като помощник бях там и 10 години работих. След това заминах в семинарията в България. По-късно дойдоха проектите, разрешенията за „Св. вмч. Георги”.
- Взели сте жена от България?
- Александър Чакърък: Да, “откраднах” я оттук. Аз така исках и баща ми мечтаеше за това. Слава Богу, сега хубаво семейство имаме. Приятели сме с Костадин Карамитрев (председател на Съюза на тракийските дружества) и той често се шегува и казва: „Ти открадна наше момиче, ще станеш човек. Много хубаво момиче е Мария.”
- Разбрахме, че вече имате и планове за децата си Христина и Георги? Съпругата Ви е казвала: Бог да даде Христина да се омъжи за духовник, а синът Георги да продължи делото Ви... Това не се е променило нали?
- Никога! Христина е на 15 години, а Гошко на 6. И като го питат: “Ако баща ти умре, кой ще гледа църквата?”, той отговаря: “Как кой? Аз!”
- Разбрахме, че имате и други планове за бъдеще. Да възстановите църквата „Св. равноапостоли Константин и Елена” и за българското гробище?
- Да. За храма „Св. Константин и Елена” се правят опити 40 години. Но по-добре да стане късно, отколкото никога! Чакаме съдът да се поизнесе за земята на църквата и за собствеността. Искаме да възстановим двете църкви и гробищата. Вече има разрешение за гробищата. То е оградено. Тогава хората ще имат кураж. Ще имат някой зад гърба си. Аз сам не мога да направя много. Всичко става с хора.
Всички, които минават през Одрин от България към Турция, идват в нашата църква. Оня ден един човек каза: “Много е хубаво в Одрин, ама нашата църква си е наша и е най-хубава!” Човек се чувства съвсем по друг начин, когато има някой да го подкрепи. В консулството (не искам да кажа лошо) не по всяко време може да отидеш, а в църквата - може. Оня ден един човек от Грузия и още хора с него обикаляха, обикаляха и дойдоха, поклониха се, направиха дарение, запалиха свещи. После седнаха вънка и чат-пат на български, турски и грузински, ми каза: “Имаме още два часа, може ли да стоим тука в църквата?” Казах му, ако иска и пет часа да стои, няма проблем. Извади си диня и чиния, хапна... Видяхме, че жените ги болят краката. Сложихме им един килим на тревата и седнаха там. Това е църква!
- Има ли хора, които се връщат към вярата? След промените при нас много хора започнаха да ходят на църква, но като че ли това е повече мода и хората нямат познания?
- Хората се променят през последните години. И църквата трябва да се променя. Ето сега на Гергьовден службата почна рано и беше дълга, имаше и програма. Хората се измориха! Не може така. Сега в кой век живеем - и 5 часа да държим хората на тая служба. При нас службата в неделя започва в 10 часа и в 11 свършва. След това, когато има нужда, трябва да контактуваш с хората. В църквата, джамията, синагогата е едно и също: и трябва да има разбирателство, да помагаш на хората, не само да слушаш, как попът пее по време на службата. Най-важното, според мене, е след това да седнеш да говориш с хората, човещината и общуването с тях. А не колко молитви се знаят и какво се чете. Така трябва да бъде; хората имат нужда да говорят с духовника, не само да го слушат как води службите.
- Често ли идвате в България?
- Да, нали взех оттук жена. Много е близо, през границата и сме тук.
- Имам предвид на почивка идвате ли често?
- От 10 години ние не сме почивали. Дори в това отношение имам малко проблеми със семейството, децата искат да почиват, а църквата трябва да е отворена и двете неща не вървят. Децата искат да ходят да видят и други места. Сега благодаря на приятелите, че ни поканиха. В църквата, за да е отворена, останаха други приятели и всеки ден се обаждат. Ама в неделя (б. ред. - днес) ще трябва да съм там на служба. Не може...
- А финансово как се издържате?
- С приятели. Когато имаме нужда, те ни поемат разходите. Всеки ден сме с приятели и нямаме проблеми. От Дирекцията по вероизповеданията чрез консулството получаваме заплати. Но те отиват да си плащаме осигуровките, за градинари, за чистачи, за ремонти и боядисване на църквата. Те, хората, сами идват и питат дали има нужда с нещо да помогнат. Ето, за да дойдем в Бургас, на морето нямаме възможност. Това стана с приятели.
(Тук по време на интервюто се намесва генерал Тодор Бояджиев: Ще ви кажа нещо, което отецът от скромност няма да Ви каже. Неговата съпруга Мария вече е част от интелектуалния елит на Одрин. Ползва се с много голямо уважение. Отделно от това, което отецът има като връзки, и с валии, и с търговска камара, тя самата е много уважавана от видни представители на обществото в Одрин. Тя е много начетен човек има много познания...)
- Като Ви слушам как благо говорите и проповядвате доброто, защо днешният свят е изтъкан от толкова много пороци и сякаш злото е повече в световен мащаб?
- Според мене първо трябва да оправим Църквата. Първо духовенството трябва да даде пример. Като дойде човек, да му обърнеш внимание. Защото свещеникът трябва да е стабилен, истински свещеник, а не да е станал такъв, защото няма друга работа и смята, че със службата работата му е приключила. Не може да казва, че излиза в отпуска и да заключи църквата. Какво значи един свещеник да има отпуска? Първо от свещениците трябва да дойде добрият пример, те са като огледало. Свещеникът лично трябва да показва пример, да работи, да помага, вероучението също е важно. Защо няма една стая в църквите и който желае - да отиде там и да говори с духовника, да сподели... А сега какво е - службата свърши и попът изчезва някъде. Ако всеки приеме това, което върши, присърце, и в света ще има по-малко зло. Моето дете например учи в религиозно училище в Турция и ме питат - не ме ли е страх да го пращам там. А аз казвам: “Не се страхувам от вярващ човек, а от невярващите. Те са проблем.”
В църквата например идват всякакви хора. Има и мюсюлмани, които се държат добре, има други – идват, смеят се, говорят по телефона. Аз им казвам, че тук не е дискотека. Ако искат да питат нещо, ще отговоря, ако не искат да питат, да мълчат и да излязат. Това от училище и от семейството се възпитава - уважението.
- Как се чувствате сега на почивка?
- Много добре. Дойдох тук, запознах се с кмета, разгледах Бургас, Поморие и Несебър, но църквата ми липсва...
Историческа справка:
Храмът “Свети великомъченик Георги” се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал “Къйък”, махала “Барутлук”. Основите на църквата са положени на 23 април 1880 г. Църквата е построена със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Хамид ІІ. До 1940 г. храмът е имал свещеник - български гражданин, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, о. Михаил Димитров, о. Венко, о. Ганчо Чобанов.
Бел. ред.: Доста странно звучат думите на о. Александър за дългата служба на Гергьовден. Представител на Двери.бг беше тази година на празника. Служи митрополит Кирил Варненски и Великопреславски. Утринна и литургия бяха отслужени за около 2 часа. Вярно е, че празничните служби са по-дълги, но точно в този случай не беше така. Вярно е обаче друго: от много дружества идват в Одрин не за службата, а за тържеството, за общата трапеза. В никакъв случай не сме и против тази част на едно празненство, но не бива хората на Църквата да изместват тежестта в посока на светското, както излиза от това интервю.
Проверка на Двери установи, че българското правителство чрез Дирекцията по вероизповеданията плаща 500 евро месечно на свещеника и 200 евро на съпругата му. Таво са средства лично за тях, а не за градинари, чистачи, за ремонти и пр.
Агенция Фокус и соб. инф.
