Мобилно меню

3.7619047619048 1 1 1 1 1 Rating 3.76 (21 Votes)
   1477.jpg                              От няколко години насам в Руската православна църква се наблюдават тенденции, будещи все по-голяма тревога и  недоумение. Представители на висшата йерархия, начело с митрополит Кирил Смоленски и Калининградски, упорито и систематично се опитват да поставят Църквата в услуга на Кремъл, превръщайки Православието в идеологическа патерица на Държавата. Всички инициативи, зад които застава митрополит Кирил, по странен начин са в пълен синхрон с политиката на Путин да ограничава гражданските и политическите свободи в Русия.

Миналата година X-ият Световен руски народен събор, председателстван от патриарх Алексий II и митрополит Кирил, прие
Декларация за правата и достойнството на човека, критикувана от мнозина за  съдържащите се в нея опасности личните права и свободи да бъдат потъпквани от Държавата в името на „висши цели” (разбирай конюктурни политически интереси на Кремъл). Тази седмица в резиденцията на патриарх Алексий II се обсъжда проектът, наречен Руската доктрина. Документът от 800 страници не е поредната ексцентрична проява на „група съветски учени”, а стратегия за развитие на Русия през 21 век с претенции да се превърне в политическа платформа за развитие на държавата и обществото. Цитатите от Доктрината оставям без коментар:
„За нас Русия е от един  порядък с такива духовни символи,  като  „Бог”, „светиня”, „вяра”; „Мисията на Руската цивилизация е да удържи човешкия род от катастрофа. Спасявайки себе си, Велика Русия спасява и цялото човечество”; „Русия е цивилизация на справедливостта и милосърдието”; „На нас ни е необходима „честна” демокрация, която да бъде уравновесена от автократия и аристокрация: необходим ни е силен лидер, вожд на нацията, необходима ни е нова аристокрация, а не сегашния псевдо-елит, загубил ориентация във времето и традицията.”

Уинстън Чърчил беше казал някъде, че западната демокрация е най-лошата измислена някога форма на управление, с изключение на всички останали. Типичен британски здрав разум и самоирония. Това изказване е направено по времето, когато две мощни идеологии – фашистката и комунистическата – се опитват да подчинят Европа чрез вдъхновяващи визии за светли бъднини, кръв, терор и брутално социално инженерство.
Защо ви занимавам с отминали исторически събития ли?  Причината се крие в поредната публична изява на прот. Всеволод Чаплин – заместник-председателя на Отдела за външноцърковни отношения на Московската патриаршия. Дясната ръка на всесилния митрополит Кирил се утвърди като водещ идеолог на „руската православна цивилизация”. Ето последното му мирогледно прозрение: „Православната цивилизация има какво да противопостави на западната демокрация, чието сгромолясване скоро предстои и това е съборният идеал за единство на Църква, народ и власт”. И вече съвсем директно: „Многоконфесионалност, многопартийност, разделение на властите, конкуренция, управление на конфликтите – всичко това са симптоми за духовно боледуване. Самото съществуване на плуралистичната демокрация не е нищо друго, освен резултат от греха”. Накрая малко носталгия по дореволюционна  Русия, в която православното възпитание и „постоянното участие в богослуженията, заедно с изучаването на Закон Божий, цялата „аудио-визуална” атмосфера в храма постоянно са култивирали евангелските истини, учили са руския народ да пази единството и да отхвърля разделението”. За горчивите плодове на казионното имперско православие, което ерозира руското общество и носи своята отговорност за последвалата болшевишка вакханалия – нито дума.

И къде, според вас, църковният деятел вижда успешен модел на общество, построено върху принципите на хармонията, любовта и съборното начало? Правилно: в политическия модел на Путинова Русия, където „руският парламент (и двете му палати) се превръщат в място за хармонизиране на интересите, а не за  сблъсъка им”.

Основното, което ме подразни в изказването на прот. Всеволод Чаплин изобщо не бяха  спомените за благоденстващата Църква и проспериращото общество в царска Русия, сгромолясали се ненадейно защо от един оръдеен изстрел и щурма на двеста матроси. Не бяха и неговите политически симпатии към Путин и олигарсите – въпрос на личен избор и политическа свобода.
Отблъскваща обаче е  готовността, с която овластени представители на Руската православна църква превръщат Православието в идеологически миш-маш, подхранващ руската мания за изключителност и величие тук и сега. Подобни „православни анаболи”, гарнирани с анти-западна риторика, са добре дошли за руската политическа върхушка в опитите й да изгради общество на тотален контрол и остър дефицит на лична и обществена  свобода. Винаги, когато Църквата идеологически и политически е обслужвала Държавата, е следвала катастрофа – за цялото общество.
Православието-идеологема е така силно фокусирано  върху „общодържавните дела”, върху освещаването на междуконтиненталните балистични ракети, върху  култивирането на православни бизнесмени  и православна бизнес-етика (каквото и да означава това), върху изграждането на Руска доктрина (Сръбска, пан-славянска и т. н.), върху създаването на собствена Декларация за правата и достойнството на човека, че лека-полека губи фокус за отделната личност и за основната си мисия в света – да носи Христовата любов, истина и светлина на мене, на тебе, на нея, на него... Христос отпада от схемата. И оставаме сами с изкушенията и бесовете си.

Къде сме ние в тази история? За добро или лошо, поради липсата на какъвто й да било вътрешноцърковен  диалог и поради неспособността публично да излъчи някаква вдъхновяваща идея (пък била тя глупава и вредна), Българската православна църква  - поне в обозримо  бъдеще - е имунизирана от изкушенията да се занимава със социално инженерство и да търгува с идеологеми. Всяко зло за добро.

П.П. Като илюстрация за настроенията в руското общество за отношенията между Църквата и държавата пускаме линк към една примерна публикация (на руски език) "Духовният вектор на православната цивилизация: Константин Велики - Иван IV - Владимир Путин"




Андрей Романов
на 2007-08-25 20:18:52
Със съжаление отбелязвам, че този сайт, иначе добър в много отношения, придобива постепенно все по-антируска насоченост. 
Приятели сме с Митко Спасов, но това определено не е най-доброто от написаното от него. Обобщения от типа, че руското православие е "идеологически миш-маш", са, меко казано, странни. Всъщност РПЦ не е само най-многобройната - тя е и една от най-отворените и динамични църкви в съвременния православен свят. Има на какво да се научим от нея - в страна, където църквата се споменава общо взето само покрай скандали с църковни имоти и други афери.  
Признавам, че не съм чел т. нар. "руска доктрина" (която между другото изобщо не е някакъв официален документ на РПЦ) и не мога да съдя дали цитатите оттам не са произволно извадени от контекста. Колкото за "Декларацията за правата и достойнството на човека" (може да се прочете тук: https://pravoslavie.bg/content/view/2253/58/ ), не виждам с какво би могъл да не се съгласи православният християнин в нея.  
Митко, знам, че можеш да пишеш много по-добре! Не продължавай в този дух - на политизиран, вестникарски подход към неща, за които знаеш, че са много по-дълбинни и сложни, отколкото една светска медия може да си представи. 
Златина Иванова
на 2007-08-25 23:32:33
Не мога да приема твърдението, че сайт, в който 70% от материалите са на руски автори или руски агенции, е с анти-руска насоченост. А авторът на статията никъде не казва, че руското православие е идеологически миш-маш - това е абсурд и след като се познавате, много добре знаете, че подобна идея му е абсолютно чужда. Но че православието-иделогема е миш-маш от различни човекоцентрични възгледи, е тема, която заслужава сериозно обсъждане. null
В. Каравълчев
на 2007-08-26 19:05:40
Колкото и да им е неприятно на някои, статията е много вярна. Здравето на днешното руско православие е силно разклатено и в плен на новите пан-руски политически амбиции. Руската църква може и да е най-многобройна, но количествените натрупвания явно водят до силни деформации в духовен аспект. Една голяма, външно все още красива, но вътрешно силно нагнила ябълка е днес РПЦ - Московска патриаршия. И само човек, който няма никаква представа от ставащото в нея и черпещ информация единствено от официози, може да твърди обратното. Ще си послужа с един лично проверен факт: почти всеки що-годе голям храм в Русия има двойно счетоводство и няколко счетоводители на щат с цел УКРИВАНЕ НА ДАНЪЦИ. На много места светото Причастие не се преподава, а продава, повсеместно ортодоксалната мистичност е заменена от доста нездрава мистика. Най-здравите и трезви гласове на клир и миряни, желаещи изцерителна промяна, са обект на интриги и брутална разправа от страна на правоправещите в РПЦ.
на 2007-08-26 21:36:57
Златина, наистина ценя Двери и се надявам да сте права - усещането за прокрадващи се антируски нотки при вас да е мое случайно и лъжливо впечатление. Надявам се, че сте публикували текста на Митко Спасов само защото той е в редколегията ви - иначе враждебни текстове срещу Русия, руската църква, патриарх и т. н. колкото щеш и в нашите, и в чуждите медии, няма да ви стигне мястото да ги препечатвате.
- Г-н Каравълчев, предлагам да не се занимаваме с работите в чуждия двор, когато нашият е заринат с боклук. Първо да си оправим нашата църква, пък после да съдим чуждите. Положението в БПЦ е трагично, знаете това. Не знам как сте успял да проверите счетоводството на "почти всеки що-годе голям храм в Русия"- имате шерлок-холмсови способности, поздравявам ви! Сигурно сте и голям мистик и душеведец,
Андрей Романов
на 2007-08-26 21:44:47
щом съдите и за състоянието на мистичността там. Предложете на РПЦ услугите си като консултант по мистичност, докато тя не е пропаднала съвсем в това отношение - инак това ще ви тежи на съвестта цял живот.
Владислав Митев
на 2007-08-27 00:46:43
Статията не е обективна. Слаб анализ, преднамерени изводи... Изглежда сякаш е писана "целево" - по нечия поръчка (дано да не съм прав). Или пък е продукт на някакви лични неприязнени отношения на автора, които са с предистория. 
Както и да е - фактологията е едностранчива, а изводите са "издърпани за косата". Такива тежки шамари Православната църква в Русия не заслужава. Ако някой иска просто да си изкаже опасенията или впечатленията, то няма нужда да настоява за обективност. 
Всичко това може да е така, а може и да не е. Нещата в Русия наистина са много по-сложни и по-дълбоки, както казва Андрей Романов. 
Никак не съм трогнат. Аз лично също съм за силна и централизирана мирска власт - особено в огромна страна като Русия; за синхрон (не слугуване, обаче) между Църквата и властта; за ясна национална доктрина; за силна и влиятелна Църква... И аз считам, че славяните са по-особени по дух; дадена им е мисия в света и в това отношение явно съм "панславист". Странно, но комунистическите академици в протеста си до Путин също писаха против нарастващото влияние на Църквата в руската държава и против сътрудничеството между двете. Ето тема за размисъл: какво съвпадение на възгледите с едни комунистически материалисти - ярки "демократи"! 
Някои тук много се дразнят от Русия (най-вече). Не знам само дали от съвременната Русия, или от Русия "по принцип". Но особено, от една силна Русия. Но защо това отношение да се пренася и върху Църквата? Веднага питам: а какво ли отношение има авторът към Цариградската патриаршия, в такъв случай? (Забелязал съм странна зависимост - обикновено нападащите едната от тези две поместни църкви са "фенове" на другата. Е, дано и тук да не съм познал.) 
Накратко: Повърхностна, раздорническа, враждебна, жълто-вестникарска, ненаучна и най-важното - нехристиянска по дух статия. Струва ми се, един истински православен християнин не бива да пише по този начин за Църквата. 
... 
И още нещо - когато колеги на автора го защитават, това не помага на неговата кауза, напротив. Освен, че не е коректна, такава защита просто не е разумна - не върши работа. В pravoslavie.bg съпругата на "шефа" си позволява върло да защитава някои материали. С това никак не им помага, но аз обикновено съм доволен от това. 
Все пак, нищо лично. Оставам приятелски настроен. Поздрави!
В. Каравълчев
на 2007-08-27 00:56:59
Г-н Романов, уважавам хората с чувство за хумор, но вие явно не притежавате такова, а и опитът ви за ироничност не ми импонира. Запазете предложенията си за вашата ред. колегия, предполагам ще бъдат достойно оценени. Този сайт си има своя ред. колегия и своя политика. Ние мили очички на никого не правим и потупвания по рамото не търсим. Дворът на БПЦ е точно толкова затрупан с боклук, колкото и дворът на всяка една от другите поместни православни църкви. Между другото, колкото по-количествена е съответната църква (ползвам вашия опит за сравнение), толкова повече е боклукът. Един прост пример, в БПЦ има разкол и половина, в РПЦ са поне 20 (двадесет) пъти повече. Голяма част от проблемите на БПЦ са привнесени от сляпо прилагане на чуждия челен опит, най-вечен на руския. А пропуснах да кажа, че едва ли има в този сайт по-голям русофил и славянофил от мен. Но "филията" не е потупване по рамото, а нещо съвсем различно. Позволил съм си да съдя за състоянието на живота в РПЦ, защото изхождам от някакъв конкретен личен опит. Вашите възражения на какво се базират? На вечната дружба и на максимата, да не бутаме големия брат? Ами България, драги, е големият брат в сферата на духовния живот за Русия. А относно консултациите, нека ви разкрия една малка тайна, точно едно българско семейство в момента играе ключова роля в опитите нещо в РПЦ да се реанимира преди да е напълно западнало. По тая логика излиза, че освен русофоби, сме и големи българофоби, щом си позволяваме да пишем за проблемите в нашата Църква. Виж, понеже за германците нищо не сме писали, значи сме им скрити фенове. Кога критиката стана равнозначна на отхвърляне? LOL
Надя
на 2007-08-27 01:16:41
Ха, Супермен стана православен! Сбылась мечта идиота (но не онзи на Достоевски, той не си пада по супермените). Да видим сега кой ще се опре на православието, когато силата е на наша страна. В гърдите ни се надига радост, че най-накрая победихме света. Така де, нали и Христос ни го заръча това. Сега отляво или отдясно ще го победим, това няма значение, защото сме се хванали за мускула на Супермен и си летим, летим. Честито на победените.
В. Каравълчев
на 2007-08-27 02:23:31
Някои тук много се дразнят от Русия (най-вече). Не знам само дали от съвременната Русия, или от Русия "по принцип". Но особено, от една силна Русия. Но защо това отношение да се пренася и върху Църквата? Веднага питам: а какво ли отношение има авторът към Цариградската патриаршия, в такъв случай? (Забелязал съм странна зависимост - обикновено нападащите едната от тези две поместни църкви са "фенове" на другата. Е, дано и тук да не съм познал.)  
 
Г-н Митев, тук говорим за църквата, не за футбол или волейбол. Явно нито вие, нито г- Романов познавате добре историята, днешното състояние на РПЦ и се опитвате да примирите лични чувства с християнски ценности. Голяма трагедия на Византия беше, че възприемаше своята християнска цивилизация като пълнота на историята, като нейно висше осъществяване. Византийците считаха, че св. Константин построявайки "Новия Рим" е осъществил божествения смисъл на Боговъплъщението - тоест поставил е основите на "Царството Божие" на земята. В течение на своята хилядолетна история империята така и не променя съдържанието на тази трагична идея, въпреки че и Св. Писание, и богослужението, и монашеството винаги са указвали на съвършенно друга есхатология - Царството Божие не е от този свят, то не е "симфония" между църква и държава. И точно това отново подчертава и напомня тази статия, този прост факт, който така лесно забравяме, защо ли? Аз лично много обичам Русия и имам нескрити симпатии към Путин (за разлика от шута Елцин), но последното, в което може някой да ме убеди е нелицемерната му църковност. Не подценявайте КГБ школовката и подготовката. Съюз църква - държава винаги е пагубен за църквата, още повече доброволен съюз. Колко хубаво го е казал св. Киприан Картагенски: "Продължителният мир създава дремеща църква". Това по повод гоненията на импер. Деций, които били предшествани от период на толерантност спрямо християните от властите в Рим. Точно този спокоен период се превърнал в прах, който притъпил сетивата на християните, довел до социална еволюция на възгледите им, приспособявайки ги към интересите на управляващите. Резултатът - масово принесли жертви на идолите, е, някои се изхитрили и си платили, за да не го сторят. Не отричам - имало и много мъченици... Изводите оставям на вас.
Владислав Митев
на 2007-08-27 09:02:00
Нищо не подценявам аз! Просто статията е необективна и враждебна по дух. Поне второто всеки може да го потвърди. Близко до ума е, че е вярно и първото. Говорите по принцип, а аз говоря за конкретна статия. 
А по принцип, що се отнася до тезата: "По-добре гонена Църква и национално робство, отколкото църква в "симфония" с държавата и национално благоденствие"... Това ми мирише на мазохистките глупости на Георги Тодоров. Че уж най-светлият и духовен период на България бил под турско робство. Следователно - изобщо не трябвало да се освобождаваме; а пък да се откъсваме от Цариградската патриаршия - ауу, сакън! Още, че нашите национални герои не заслужават уважение и даже не са герои; че Възраждането е всъщност регрес и упадък; че църковните ни светила от него време изобщо даже не са и християни по дух, а св. Паисий - той пък даже не е никакъв светец, а само един светски бунтар-националист... Нихилизъм - до дупка. (Впрочем, досещам се откъде идва всичко това - от личността на самия проповедник и от тези, които стоят зад него и са го "подготвили". Само, че истина в това няма никаква.) 
Ако ще ми развивате тези теории, няма да "хване дикиш". За ваше разочарование, аз също съм ярко "византийски" настроен в това отношение. При това съм и много по-"демократичен": във Византия не е имало разделение на Църква и държава (както е донякъде и сега в Гърция), а аз съм ЗА такова разделение. Но - дотам... Църква и държава заедно - това е моята мечта и идеал. А на който това не му харесва - нищо, скоро ще може да се радва. (Когато всички жители на страната ще носят фесове и фереджета.) Живи ще сме още да видим плодовете на една слаба църква; и една държава, на която не и пука за нея.
Д.М. Гзгзян - https://sfi.ru/
на 2007-08-27 10:23:57
Не понимаю, почему народ столь массово недоволен данной характеристикой РПЦ? Вы меня, извините господа, все чистейшая правда...
Пламен
на 2007-08-27 10:47:50
Хм. Аз не мога да се изкажа така хубаво като господата преди мен. 
На мен лично статията ми хареса. Малко критика никога не е излишна. Показва че има някакъв анализ - може и грешен но поне има мисловна дейност. А не както става обикновенно - вижте Русия, вижте Гърция, вижте Сърбия, ооо ние сме толкова зле, горките ние. Да, вижте ДОБРИТЕ неща от другите, за лошите никога не се говори и се създава някакво нереалистично чувство че другите са нещо различно от нас. Това, лично за мен, предполагам и за други, създава едно чувство на самооправдаване - ами всичко при мен е така защото цялата ни държава е така, църквата е такава и онакава, ако бях там, или ако бух в другата ( по добра) църква нещата щяха да са различни, ако бях живял в 2 век, щях като всеки друг християнин да съм мъченик. Трънки. На всеки мъченик има по 1000 или 2000 които са се отричали от Христа. Мисля че трябва да се гледа ДОБРИЯ пример но не да изпадаме в самозаблуда.
В. Каравълчев
на 2007-08-27 11:42:56
Явно г-н Митев имаме различна дефиниция за враждебност...както конкретно, така и по принцип. Г. Тодоров не коментирам, не ми е от любимците, не съм го и чел. Виждам обаче, че бидеки "ярко византийски настроен" сте и доста игнориран исторически. Хубаво е да знаете, че "симфония между църква и държава" не е равнозначно на нямане на разделение между църква и държава. Между другото и в Гърция от няколко години вече не е така.  
Класическа Юстиниановата “симфонийна” система на църковно- държавни отношения е система, при която Църквата е поставена в зависимо отношение от императора като “от Бога поставен цар” и “външен епископ” и е инкорпорирана в държавно-политическата структура на империята. Това е система, при която Църквата разчита на активната държавна намеса и следва политическата инициатива на владетеля, често неговите прищевки. Г-н Митев и това ако не е пагубно за църквата? Явно имате доста объркана понятийна и християнска ценностна система. Що за странна идея, че силната държава е тъждествена на силна църква? Напротив в една силна държава, доброволната симбиоза на църквата с нея превръща църквата в марионетка, лишавайки я от смисъл на съществуване. „Моето царство не е от този свят (Йоана 18:36) или сте забравили, че сатаната изкушавайки Христос в пустинята му предлагаше точно този тип "симфония", за който и вие си мечтаете... Ще се кооперираме с един човек, който открито величае и се опитва да възроди сталинизма. Чудесно и похвално.
Андрей Романов
на 2007-08-27 13:05:07
Привет братьям армянам! :)) Г-н Каравълчев, позволих си малко хумор в предишния постинг, но не съм искал да ви обидя - нито вас, нито Двери като цяло. Не съм искал да ви "потупвам по гърба". Нашите сайтове имат общи насоки и цели, пък и изобщо - православните в България сме шепа хора, остава и ние да се изпокараме помежду си, та да зарадваме още повече дявола (той и без това е толкова доволен от състоянието на страната ни).  
Въпросът за т. нар. "симфония" не може да се реши в рамките на една повърхностна дискусия. Все пак знаете, предполагам, че исторически тъкмо такъв е бил православният модел, подкрепян и защитаван от мнозина светци. Който не харесва "византийщината", няма как да харесва и византийската Църква, т.е. православието. Русия пък открай време е усещала известна приемственост спрямо Византия - като православна империя, като защитник на православните народи тя е поела (дали без участието на Божия промисъл?) голяма част от византийското наследство. На този "трагичен" факт дължим всъщност доста неща, например освобождението на България. Това, че след 70 години исторически ужас в Русия в момента се възраждат някои (именно само някои) елементи на нейния традиционен църковно-държавен живот, би трябвало да плаши атеистите, гейовете и либералите, а не православните християни. И последно. Не можете да прилагате към Русия мерките и понятията на една малка източноевропейска страна, пък и изобщо на която и да е европейска страна. Няма да ви припомням стиха на Тютчев за "общия аршин". Русия е просто РАЗЛИЧНА. Да уважаваме тази различност, а не да даваме непоискани съвети и да се опитваме да четем конско на един народ, който няма и да го слуша.
Владислав Митев
на 2007-08-27 13:54:48
Господин Каравълчев, вашата начетеност и образование май водят само до огромното ви самочувствие и ярко чувство за превъзходство. Това ви играе лоша шега. 
Аз имам, мисля, доста стройна понятийна и ценностна система, определено християнска и най-вече православна. Имам си и образованийце- малко и скромно... Но вие вкарвате в устата ми думи, които не съм казвал и така си давате повод да се превъзнасяте над "грешните" ми твърдения. Моля, бъдете коректен, защото коментираме важни неща и хората четат. 
Никога не съм казвал, че силната държава е тъждествена на силна Църква. Но и нищо не ме кара да мисля, че ВСЯКА държава, и особено силната, непременно е враг на Църквата. Тоест, едва ли не автоматично следва, че колкото по-силна е държавата, толкова по-страшно е за "горката" ни Църква. Впрочем, такова едно гнусливо, страхливо и априори осъдително отношение към държавата изобщо не е православно. Като исторически грамотен, би трябвало да го знаете. 
В живота виждам прекрасни примери, когато нашият архиерей съумява да използва държавни ресурси в помощ на Църквата и за нейното благо - за слава Божия и за спасение душите на паството. Той въвлича в църковните дела висши местни и държавни управители и постига с тях прекрасен синхрон. Ежемесечният брифинг при кмета, многото съвместни мероприятия с държавата и общината са факт. И така трябва да бъде. Всичко друго са паранои, подкрепени от ялови теории, основани не знам на какво. (И дяволът на Евангелието се позовава, но въпросът е как го чете.) 
Никъде не съм казвал, че копнея за система, където държавата "превръща църквата в марионетка, лишавайки я от смисъл на съществуване". Напротив! Но ако това стане - вината е колкото на държавата, толкова и на Църквата. Както и във всяко общение (в случая между държава и Църква), има два пътя - на диалога и на отчуждаването. Не виждам с какво вторият подход гарантира нещо по-добро от първия. 
Говорейки за "симфония" никога не съм я отъждествявал със сливането на Църква и държава и не знам как ми приписахте това. Виждам, писал съм обратното. А понятието "симфония" може би изисква по-точна дефиниция, за да не се злоупотребава с него. Не съм говорил за "Класическа Юстинианова “симфонийна” система на църковно-държавни отношения", защото не съм луд. Но мисля, всички разбраха какво имам предвид като идеал в днешно време. Това е синхрон и сътрудничество, а не сливане и поробване. Може би твърдите, че това е утопия? Но (в определени граници) това винаги е възможно и е даже твърде полезно. Не, не е пагубно за Църквата! Спасително е! Особено днес и особено в България. А сигурно и в Русия. 
Как решихте, че Църквата в Русия се стреми да бъде "инкорпорирана в държавно-политическата структура на империята"? Какви доказателства имате за това - горното писание? Нито аз го желая, нито, мисля, Църквата! Това е много сериозно обвинение (както казах отначало), което именно прави въпросната статия непочтена. 
Но който оставя Църквата на произвола и не се грижи за Нея, защото "Христос ще се оправи", той не познава Христос и даже му е враг. Не това иска Христос, а иска "синергия" с нас. Ние не трябва да определяме дали ще ни е по-полезно да бъдем гонени и репресирани. Това именно е работата на Христос, не нашата. А нашата е да се грижим за доброто на народа Божи, разбирано съвсем класически. 
И съвсем не това е имал предвид дяволът в пустинята; а ясно е казал, че иска поклонение и подчинение. Но вие явно мислите, че всяка построена или ремонтирана църква с държавни пари ще се плати с поробване; всяко координиране на усилията в образованието, в борбата с наркоманиите и сектите е отстъпление и предателство. Нима държавата е този "совет нечестивих", този дяволски инструмент, от който толкова ви е страх? Вие не сте ли гражданин на тази страна? Почетете малко от г-н Тодоров, ще намерите съмишленик. 
Не знам какъв интерес имате лично вие да твърдите тези неща. Моята "дефиниция за враждебност" май идеално пасва на вашето отношение към държавата. Но това отношение до нищо добро няма да доведе. Не знам дали Путин е сталинист, това го твърдите вие. Но политиката на Църквата в Русия е смела и мъдра. Там явно не се страхуват да хванат бика за рогата, а вие искате да бягат, или, свити на кълбо, да чакат да ги размаже. Е, всеки с вярата си.
В. Каравълчев
на 2007-08-27 14:10:43
Г-н Романов, последното, което искам, е да се карам с някого, но явно след вторите реплики разговорите тръгват по друга плоскост. Сигурно и аз имам вина. Не споря, че такъв е бил православният модел, нито че този модел е имал симпатизанти сред светците. Това, което защитавам е, че този модел е утопия, нямащ подкрепа от св. Писание и влизащ в разрез с него. Това е голямата трагедия на Византинизма. Относно третия Рим, независимо колко е обсъждана темата, трети няма и няма да има. Идеята е Българска, после става Сръбска и накрая по емигрантски пътища привнесена и подета от Русия. Нека не смесваме имперската политика на Русия с про-православието, в която е облечена. Аз не съм нихилист и дълбоко се покланям на хилядите редови руски солдати загина за освобождението на България от Османско робство. Но извинявайте, Русия не идва да ни освободи заради православието ни, нито заради славянството ни. Но истинските цели на войната остават непонятни за обикновения войн, той воюва за свободата на братята българи - затова поклон и хиляди благодарности. Но не се изкушавайте да смесвате двете. Щото ако познавате историята, кой и защо спря настъплението на Българската армия към Цариград? Пътят беше открит, оставаха броени километри и империята нямаше сила, която да ни противопостави. Нямаше ли да е напълно в синхрон на вашите изказвания, ако Русия ни беше разрешила да превземем "Града"? Нали сме православни? 
А че Русия е различна, така е и най-добре това го описва Достоевски - от св. Серафим Саровски до човешките превъплъщения на сатана, само там е възможно такава пропаст... 
Така че, всичко отчитаме, съвети не даваме, а просто констатираме едно негативно явление, независимо дали това се харесва или не. А го коментираме, не да хвърляме камъни по Русия, а защото явно има пряко отражение в мисленето на днешните християни у нас, а и навсякъде на Балканите. Страх ме е да мисля какъв процент от българските православни, че и свещенство, симпатизират на симфоничния идеал на Атака, който е един български карикатурен вариант на същата "велика" идея. 
Благодаря.
Димитър Спасов
на 2007-08-27 14:20:28
Уважаеми г-н Митев, това което коментирате не е докторска дисертация, не е и обзорен материал за живота на РПЦ. Не е дори и поръчкова статия, а лично мнение, провокирано от конкретни събития и изказвания. Дори не настоявам за обективност! Написах какво мисля и защо мисля така. Чукча не читатель, чукча писатель - имаше такъв виц в СССР. Моля ви да четете внимателно и без предразсъдъци. Моля ви също така да не ме разпределяте по разни духовно-образователни школи и фен-клубове на поместни църкви. Колкото до "личните неприязнени отношения на автора, които са с предистория" - да, предистория има. Прекарах детството си в Русия, прописах първо на руски, продължавам да поддържам топли отношения с приятели и близки от Русия и Руската църква. И въпреки това да мисля това, което написах. 
Колкото до коментарите на Андрей - ще се чуем/видим лично. Намирам за лош вкус хора, които 10 години са търкали един чин да се съветват по форуми.
Владислав Митев
на 2007-08-27 14:41:20
Господин Спасов, нищо лично, извинявам се, ако съм ви засегнал. Просто категорично не съм съгласен с вашето "лично мнение" - публично оповестено, впрочем... Не харесвам качеството на вашия анализ и оспорвам изводите ви. Мисля, че е честно да го кажа. Извинявам се за острия си тон, но не и за убежденията си, които са в пълен разрез с вашите. За съжаление, отново потвърждавам казаното от мен (с изключение на тона, може би). Аз чета много внимателно. Предразсъдъци според мен имате вие, и колко жалко, че са формирани в Русия. Станал сте може би жертва на близката перспектива ("трите бора"). Руското ви минало не ви дава никакви особени преимущества. Още по-жалко, че говорите така "смело", строго и в една друга страна за Църквата, която ви е хранила със Светите Тайни от малък (ако тогава сте посещавал храма, разбира се; ако не - всичко става още по-ясно). А на въпроса ми за симпатиите ви към "вселенската" патриаршия може и да не отговаряте. Вие си казвате мнението, аз пък предположенията - честно е; демокрация, както я разбират по сайтовете.
В. Каравълчев
на 2007-08-27 15:33:47
Г-н Митев, вие явно четете, но говорите според емоцията си и дори не помните, какво точно сте казали. Препрочитайте се, препотретвайте се, нямам намерение да си губя цял ден с преливане от пусто в празно. Опитвате се да плувате в морето на православието, но явно никога не сте се заглеждали, какво има на дъното на това море. Който иска да плува, трябва да умее и да се гмурка.  
 
Вие ми пишете: 
във Византия не е имало разделение на Църква и държава (както е донякъде и сега в Гърция), а аз съм ЗА такова разделение 
А след това ми коментирате: 
Говорейки за "симфония" никога не съм я отъждествявал със сливането на Църква и държава и не знам как ми приписахте това. Виждам, писал съм обратното. 
Тоест, какво е имало във Византия според вас?  
Това, което пък вие искате, явно и на вас самия не ви е много ясно. 
Но стига спам, има си форум.
Златина Иванова
на 2007-08-27 16:21:31
Ще помоля участниците в спора да прехвърлят разговора си във форума, където евентуално могат да се включат и други хора. Възможността за дискусия под статиите е дадена за изразяване на мнение по статията, оттам нататък за спор всички са добре дошли във форума в раздел "Провокирани".
Владислав Митев
на 2007-08-27 17:10:42
Забавни и много чудни намирам, господин Каравълчев, нелюбезните ви забележки, които май не се основават на нищо реално, освен (все повече си проличава) на огромното ви самомнение. Упорито задълбавате в тази посока и вярвам, че с това само продължавате да губите. 
Говоря с емоция, но добре мотивирана; и използвам ясна логика. А от вашите постинги не си личи нито вашето образование, нито ерудицията ви, нито някаква особена православна духовност. Благодаря за съвета - послушайте и вие мен. "На дъното на морето на православието" стоят само дълбоко скритите ни страсти, а във вашия случай - дълбоко вкоренена надменност. Гмурнете се и вие до там, за да я видите. Иначе как ще приема вашите съвети? (Мт. 7:5) 
- Във Византия, казвам, не е имало разделение на Църква и държава. Тоест, имало е сливане, а по вашия израз - "Класическа Юстинианова “симфонийна” система", която според вас "инкорпорира Църквата в държавно-политическата структура на империята" и това е явно ужасна грешка. Добре; аз имам свое мнение по въпроса, но дотук сме съгласни, че разделение там не е имало. 
- "Говорейки за "симфония" никога не съм я отъждествявал със сливането на Църква и държава" - да, защото съм използвал думата "симфония", без да влагам в нея "класическо-юстиниановия" смисъл, който вие единствено и само виждате в нея (препънахте се в думата и не ме разбрахте ли?). В много редове по-горе съм обяснил какво имам предвид. А именно: сътрудничество, съработка, помощ, подкрепа, но не сливане на държава и Църква и подчиняване на Църквата от държавата. 
Отговарям: във Византия по-скоро е било налице първото. А това, което аз "искам" е второто, и него именно съм го изложил доста ясно. Жалко, че не сте го прочели (или разбрали). А вие пък пропагандирате трето - пълен бойкот и отчуждаване на Църквата от държавата, с което аз не съм съгласен. Дано сега да сте ме разбрали. 
Господин Каравълчев, вие сте господаря. Ако искате - ще заклеймявате като "спам" и ще пращате хората във форума ("на тръстиката"). Кой може да ви се опре? :-)
VNN
на 2007-08-27 17:42:50
Господа! 
Отчитайте поне малко реалностите!!! 
Статията е за "руската идея" и отношението на РПЦ МП към нея. Не е мястото тук, в едно християнско издание, да се обсъждат чисто политически проблеми. В изложението на автора и в текстовете към него, има едно изключително тревожно за християнството допускане. Това, че РПЦ МП е християнска църква !!! Та тя не отговаря на нито един от критериите за такава !!!  
Тя не в автокефална, за съжаление от столетия. Цезаро-папизма не е християнска, а политическа доктрина.  
Тя не е съборна и последните столетия не е била. Назначения от държавата клир /каквато и да е държавата/, не е носител на християнски ценности, а на политически такива.  
Тя не е евангелски канонична, защото не изповядва Христовото учение, а обслужва от столетия политическата конюнктура. В центъра на Християнството е пряката отческа връзка БОГ - човек, а не национални, родови, държавни и т.н. зависимости. Те са си поличически категории. 
Моля, да се съобразим с реалността и да се ограничим с порицание на политическите сили и обслужващи ги държавни структури /РПЦ МП/, които прибягват до псевдорелигиозна риторика и християнска маскировка, за свои текущи нужди.
В. Каравълчев
на 2007-08-27 19:01:30
Ами г-н Митев, оставете самомнението ми, ерудицията ми, образованието ми и другите ми кусури на мен самия, а вие се опитайте да почетете, щото точно там вие е проблема, от незнанието си говорите. 
Вие ми пишете: 
във Византия не е имало разделение на Църква и държава (както е донякъде и сега в Гърция), а аз съм ЗА такова разделение  
Ами драги, това че е имало "симфония" между църква и държава НЕозначава, че е имало сливане. И там църква и държава са били разделени, теокрацията е нещо друго. Затова ви правих забележка след забележка, но кой да чуе. После господаря съм бил, пращал съм...Времето си губя с вас г-н Митев, добре че днес го имам в повече. Ама хайде и вие малко ми помогнете, почетете...LOL
В. Каравълчев
на 2007-08-27 19:14:54
VNN, вие пък от едната крайност, та в другата. Ако РПЦ МП не е автокефална, то коя е руската автокефална църква? Може би отломките от разкола на РПЦЗ в лицето на Виталий или на Агатангел?
Михаил Новак
на 2007-08-28 00:41:09
Статията е добра, дано започне повече да се пише за това така зловредно влияние на което е подложена България. Русия използва православието за геополитически цели. Българската православна църква е един бастионите на бившата/настояща Държавна Сигурност, респективно и на руската такава. Едно нереформирано и слугуващо на държавата православие е удобно на международните манипулатори, но не и на народа който го изповядва 
Поздравявам, прочее господин Спасов за навременния текст, а на Вас пожелавам да се попържите в обозримо бъдеще в тиганя на руската идея и реално-материална действителност, пък после да припнете насам с опърлено дъно на гащите да споделите опит. Освен ако не са Ви ги напълнили вече като на като дядо Цанков едно време със златни рубли, които да Ви държат хладинка...
Андрей Романов
на 2007-08-28 00:51:26
Ах, г-н Радев, каква радост, че и вие се появихте при нас! Добре ни дойде вашият гробен глас, че другите гарвани се бяха вече награчили, награчили и прегракнали. 
Разбирам (вижда се от много ваши текстове), че сте воден от омраза към Русия. Добре, това си е ваше право. Сигурно имате някаква сериозна причина. Но че се правите отгоре на всичкото и на познавач на руската литература и култура - не ви ли се струва, че това вече е прекалено, че е просто нахално? Мисля, че на друго място вече ви бях казал: омразата, приятелю, не е онзи ключ, който ще ви отвори сърцето на един народ и ще ви покаже неговите съкровища. Същият онзи Шаламов, на когото уж сте фен, не би ви подал ръка, не би ви удостоил и с един поглед дори. Бих ви посъветвал да се заемете с някоя друга национална култура, но ме е страх, че и там можете да ударите на камък с вашето гневливо умонастроение. "Милостта отваря път към сърцето на всички творения и донася радост. Немилостта навлича мъгла на челото и носи кобна самота". Това са думи на един православен светец (въпреки че православните светци не са вероятно никакъв авторитет за вас).  
"И най-отявленият антирусизъм е като утринна роса", казвате? Ами действайте тогава, ръсете я тази роса! Вижте колко е малко, трябва още! Нивата е пред вас: сейте омраза, "сега му е времето"! После ще има и чудесни плодове... Действайте, братко, действайте!










Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k4d3 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата