Стефан Гамизов е 36 годишен, бизнесмен, основател на фондация "Референдум.бг", развиваща дейност свързана със защитата на конституционните права на гражданите.
- Г-н Гамизов, сякаш не сме сигурни какво съдържание да търсим в изречението на "Файненшъл таймс", че България е най-ислямизираната държава в Европа. Защо се ужасихме така силно?
- Не можем да проумеем тези страхове, без да говорим за състоянието на обществото ни в момента. Ние се страхуваме от мюсюлманите в България. Хората от традиционния български етнос и с християнско вероизповедание ги считат за заплаха. Причината за това е, че тяхната общност е жизнена и не страда от социални заболявания, които биха довели до нейното маргинализиране и в последствие - изчезване. Това обаче не се отнася до българската общност, която боледува много тежко и е изправена пред изчезване в обозримото бъдеще.
Мюсюлманската общност в България функционира на сравнително ниско ниво, от гледна точка на целите, които си поставя. Именно това ниско ниво гарантира, че тя няма да се либерализира, няма да се модернизира, ще остане затворена и респективно ще е защитена от агресията на външния свят. Нейното физическо оцеляване е напълно гарантирано.
- Какъв е проблемът на българите-християни или още по-общо - немюсюлмани?
- Българската общност е подложена на тежък натиск от собствените си общностни заболявания. Те са три. Първото е т. нар. аморален фамилизъм. Понятието е на американския антрополог Едуард Бенфийлд, което той развива през 60-те години на миналия век и дефинира като тежко заболяване на традиционни общности, които се разпадат под натиска на модернизацията. Българското общество е много тежко поразено от тази болест и лошата новина е, че общностите, които боледуват от аморален фамилизъм не оцеляват. Образно казано, градовете си остават, но след 50 или малко повече години, хората в тях не са същите.
Другите два проблема са наследени от времето на комунизма и те са предпоставки за заболяването. Говорим за травматичната идентичност, която е напълно типично заболяване за хора, които живеят в тоталитарно общество. На тях се е наложило да развият подсъзнателно сложна група от психични механизми, за да оцеляват при постоянния натиск на социалния контрол, осъществяван от тоталитарния режим. От това произтича и културата на зависимостта. Това е много коварно заболяване на общността, защото то дефинира, че индивидът може да си гарантира благополучие или оцеляване, само ако се откаже от самостоятелно морално мислене и действие.
Подредени един след друг тези фактори сочат, че първо се е случила травматичната идентичност, после е дошла културата на зависимостта и накрая - аморалният фамилизъм. Съвкупното явление дезинтегрира и ликвидира популацията, която живее на това място.
Културата на зависимостта присъства в мюсюлманската общност, но травматичната идентичност я изключваме. Тяхната група е била директно атакувана от комунистическия режим и това заболяване им се е разминало. Аморалният фамилизъм няма да ги разболее, защото при тях модерността изобщо не прониква и те не са подложени на подобен натиск. Подложена на агресията на тези "патогенни организми", е именно българската общност. Погледнете самата статистика за състоянието на популацията и ще откриете, че сме една от най-бързо намаляващите нации в света. Не е такова положението при мюсюлманската и ромската общности, защото те не боледуват.
- Говори се за трайна антропологична промяна в българската общност. При положение, че вече говорим за свят без граници, това трябва ли да ни притеснява?
- Не, не е притеснително. Но изпитвам тъга, като човек представител на християнското вероизповедание. Говоря от културна, а не от догматична гледна точка. Но, от друга страна, си мисля, че ние сме стара нация и е възможно просто да ни е дошло времето да си отидем под натиска на модерността, която не можем да приемем и да асимилираме. Може би всичко това е неизбежно, защото тези три заболявания на общността не са дошли от нищото, а са плод на нашата много дълго продължила гражданска и персонална безотговорност спрямо нашия собствен живот и този на околните.
- В този контекст, абдикацията на християнската ни църква от хората до каква степен се е отразило на целия този процес?
- В един от симптомите на аморалния фамилизъм се съдържа отговорът защо българската църква е в това състояние. В болно общество като нашето, служителите не се идентифицират с целите на организацията и не работят усърдно, освен да запазят местата си и да получат повишение, а когато го достигнат са ангажирани единствено с личното си обогатяване. Професионалистите и образованите хора страдат от недостиг на чувство за мисия и професионална отговорност. Служителите с отговорна длъжност използват позициите си изцяло за лична изгода, в ущърб на останалите граждани. В такава среда дори държавата и църквата са нежизнеспособни организации.
- Тъй като Църквата е с много дълга история, тя не притежава ли собствен механизъм да се модернизира?
- Не, защото историята на българската църква е била прерязана след идването на комунистическия режим в България. Многовековната й функция е била напълно променена. Българската църква преди 9-ти септември и след това е много различна. Говорим за две напълно различни организации, които са изпълнявали различни потребности на обществото. Преди 9-ти църквата е била част от българския народ, след това и в момента тя е част от държавните структури.
Не знам дали хората забелязаха, но нашият президент получи отличие за особени заслуги към православието. В същото време източното православие е подложено на огромна преса от близък на президента Путин кръг "мислители" в Москва, които считат да използват за пореден път религията като инструмент за световно господство. Те гласят странен и ненормален проект за всички нас, българите, от гледна точка на нашата духовност. Така че българската църква не може да е останала далеч от тези техни амбиции.
- Какво беше участието или безучастието на българската църква, което доведе до такъв бум на секти в началото на 90-те години?
- Обществото винаги има духовни потребности, а когато администраторите на една църква, каквито са нашите духовници, се занимават приоритетно с имоти, пари, веселби, очевидно се отдалечават от духа.
- Не е само това. Сектите са търговски дружества, които с користни цели се ползват от психическите слабости на хората.
- Разликата между двете структури - сектантските и тези на нашата църква е в източника на получаване на средствата. Сектите ги изискват от хората, а църквата взима от хората когато може, а в останалото време като бясна борави с имоти, свещоливници и други източници на приходи. Това е основната грижа на българската православна църква в момента. Единици са духовниците, които с крайно себеотрицание успяват по някакъв начин да запазят нейната роля поне минимално в обществото.
Лесно упрекваме други вероизповедания и секти в неморалност и душевно вмешателство, но не изричаме на глас големите вини на собствената си църква.
- Миналата година по всички медии бяха изсипани десетки хиляди евро за реклама на някаква Христова църква, която призоваваше само бащите и синовете да гледат нейните филми за Христос. Църквата ни остана няма и глуха. Защо?
- Българската православна църква няма духовни лидери. Именно в обществото, което страда от аморален фамилизъм няма лидери и няма последователи. Никой не поема инициативата да очертае начин за действие и да убеждава другите да го следват, освен ако няма лична изгода да го прави.
А виждали ли сте роми, които са били подложени на влиянието на протестантски църкви? Крайният резултат е, че те се превръщат в хора, които са чисти, спретнати, отказали алкохола, отказали насилието, тихи, уважителни, отдадени на общността си. Да сте видели такъв ефект, предизвикан от православната църква?
- Можем ли да заключим, че християнството отстъпва пред исляма, който е нереформиран, но пък е стабилен?
- Не мисля. Ако погледнем християнството в целостта му - с протестанството, католицизма, и православието - то е религия на духа и на познанието. В Западния свят множество католически университети са сред най-елитните. Религията е жива, християнството е живо, в него се случва дебат, в него винаги са се изявявали блестящи и високо образовани умове. Безспорно цивилизацията ни се намира в криза, но е наивно да се вярва, че мюсюлманската религия по някакъв начин е заела мястото или е изпреварила в борбата за душите на хората. Християнството остава основата на съвременната цивилизация и на свободния човешки дух. А ислямът тепърва трябва да се модернизира.
- Българската общност е подложена на тежък натиск от собствените си общностни заболявания. Те са три. Първото е т. нар. аморален фамилизъм. Понятието е на американския антрополог Едуард Бенфийлд, което той развива през 60-те години на миналия век и дефинира като тежко заболяване на традиционни общности, които се разпадат под натиска на модернизацията. Българското общество е много тежко поразено от тази болест и лошата новина е, че общностите, които боледуват от аморален фамилизъм не оцеляват. Образно казано, градовете си остават, но след 50 или малко повече години, хората в тях не са същите.
Другите два проблема са наследени от времето на комунизма и те са предпоставки за заболяването. Говорим за травматичната идентичност, която е напълно типично заболяване за хора, които живеят в тоталитарно общество. На тях се е наложило да развият подсъзнателно сложна група от психични механизми, за да оцеляват при постоянния натиск на социалния контрол, осъществяван от тоталитарния режим. От това произтича и културата на зависимостта. Това е много коварно заболяване на общността, защото то дефинира, че индивидът може да си гарантира благополучие или оцеляване, само ако се откаже от самостоятелно морално мислене и действие.
Подредени един след друг тези фактори сочат, че първо се е случила травматичната идентичност, после е дошла културата на зависимостта и накрая - аморалният фамилизъм. Съвкупното явление дезинтегрира и ликвидира популацията, която живее на това място.
Културата на зависимостта присъства в мюсюлманската общност, но травматичната идентичност я изключваме. Тяхната група е била директно атакувана от комунистическия режим и това заболяване им се е разминало. Аморалният фамилизъм няма да ги разболее, защото при тях модерността изобщо не прониква и те не са подложени на подобен натиск. Подложена на агресията на тези "патогенни организми", е именно българската общност. Погледнете самата статистика за състоянието на популацията и ще откриете, че сме една от най-бързо намаляващите нации в света. Не е такова положението при мюсюлманската и ромската общности, защото те не боледуват.
- Говори се за трайна антропологична промяна в българската общност. При положение, че вече говорим за свят без граници, това трябва ли да ни притеснява?
- Не, не е притеснително. Но изпитвам тъга, като човек представител на християнското вероизповедание. Говоря от културна, а не от догматична гледна точка. Но, от друга страна, си мисля, че ние сме стара нация и е възможно просто да ни е дошло времето да си отидем под натиска на модерността, която не можем да приемем и да асимилираме. Може би всичко това е неизбежно, защото тези три заболявания на общността не са дошли от нищото, а са плод на нашата много дълго продължила гражданска и персонална безотговорност спрямо нашия собствен живот и този на околните.
- В този контекст, абдикацията на християнската ни църква от хората до каква степен се е отразило на целия този процес?
- В един от симптомите на аморалния фамилизъм се съдържа отговорът защо българската църква е в това състояние. В болно общество като нашето, служителите не се идентифицират с целите на организацията и не работят усърдно, освен да запазят местата си и да получат повишение, а когато го достигнат са ангажирани единствено с личното си обогатяване. Професионалистите и образованите хора страдат от недостиг на чувство за мисия и професионална отговорност. Служителите с отговорна длъжност използват позициите си изцяло за лична изгода, в ущърб на останалите граждани. В такава среда дори държавата и църквата са нежизнеспособни организации.
- Тъй като Църквата е с много дълга история, тя не притежава ли собствен механизъм да се модернизира?
- Не, защото историята на българската църква е била прерязана след идването на комунистическия режим в България. Многовековната й функция е била напълно променена. Българската църква преди 9-ти септември и след това е много различна. Говорим за две напълно различни организации, които са изпълнявали различни потребности на обществото. Преди 9-ти църквата е била част от българския народ, след това и в момента тя е част от държавните структури.
Не знам дали хората забелязаха, но нашият президент получи отличие за особени заслуги към православието. В същото време източното православие е подложено на огромна преса от близък на президента Путин кръг "мислители" в Москва, които считат да използват за пореден път религията като инструмент за световно господство. Те гласят странен и ненормален проект за всички нас, българите, от гледна точка на нашата духовност. Така че българската църква не може да е останала далеч от тези техни амбиции.
- Какво беше участието или безучастието на българската църква, което доведе до такъв бум на секти в началото на 90-те години?
- Обществото винаги има духовни потребности, а когато администраторите на една църква, каквито са нашите духовници, се занимават приоритетно с имоти, пари, веселби, очевидно се отдалечават от духа.
- Не е само това. Сектите са търговски дружества, които с користни цели се ползват от психическите слабости на хората.
- Разликата между двете структури - сектантските и тези на нашата църква е в източника на получаване на средствата. Сектите ги изискват от хората, а църквата взима от хората когато може, а в останалото време като бясна борави с имоти, свещоливници и други източници на приходи. Това е основната грижа на българската православна църква в момента. Единици са духовниците, които с крайно себеотрицание успяват по някакъв начин да запазят нейната роля поне минимално в обществото.
Лесно упрекваме други вероизповедания и секти в неморалност и душевно вмешателство, но не изричаме на глас големите вини на собствената си църква.
- Миналата година по всички медии бяха изсипани десетки хиляди евро за реклама на някаква Христова църква, която призоваваше само бащите и синовете да гледат нейните филми за Христос. Църквата ни остана няма и глуха. Защо?
- Българската православна църква няма духовни лидери. Именно в обществото, което страда от аморален фамилизъм няма лидери и няма последователи. Никой не поема инициативата да очертае начин за действие и да убеждава другите да го следват, освен ако няма лична изгода да го прави.
А виждали ли сте роми, които са били подложени на влиянието на протестантски църкви? Крайният резултат е, че те се превръщат в хора, които са чисти, спретнати, отказали алкохола, отказали насилието, тихи, уважителни, отдадени на общността си. Да сте видели такъв ефект, предизвикан от православната църква?
- Можем ли да заключим, че християнството отстъпва пред исляма, който е нереформиран, но пък е стабилен?
- Не мисля. Ако погледнем християнството в целостта му - с протестанството, католицизма, и православието - то е религия на духа и на познанието. В Западния свят множество католически университети са сред най-елитните. Религията е жива, християнството е живо, в него се случва дебат, в него винаги са се изявявали блестящи и високо образовани умове. Безспорно цивилизацията ни се намира в криза, но е наивно да се вярва, че мюсюлманската религия по някакъв начин е заела мястото или е изпреварила в борбата за душите на хората. Християнството остава основата на съвременната цивилизация и на свободния човешки дух. А ислямът тепърва трябва да се модернизира.
