Интервю с проф. д-р Иван Желев, директор на Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет, за в-к "Марица", Пловдив, по повод скандала, предизвикан от свещ. Боян Саръев.
- Проф. Желев, митрополит Николай не разреши на отец Боян Саръев да се пробва в политиката. Като оглавяващ Дирекция по вероизповеданията как ще коментирате това решение?
- Това е действие напълно в рамките на правомощията на митрополита като ръководител на епархията. Подчинените му свещенослужители трябва да се съобразяват с член 159 от устава на БПЦ, който казва: На клирици и монаси е забранено да заемат служби, да поемат задължения, да посещават заведения и места и да имат държание, несъвместимо с техния сан и подронващо авторитета на Църквата. Кое е съвместимо със сана и кое уронва авторитета на Църквата, естествено си решава ръководството на Църквата. Представителите на държавната власт не могат да вземат отношение по правилността на това решение. Ако пък вземат, винаги могат да бъдат обвинени, че се намесват във вътрешните дела на вероизповеданието.
- Редно ли беше Църквата да се измъква от политиката?
- Вероизповеданията и Българската православна църква са част от българския обществен живот. Много от техните действия имат характер на елементи от вътрешната политика: социална, просветна дейност, отбелязване на празници, исторически годишнини и пр. Но отъждествяването с определена политическа сила, с нейните принципи и действия е недопустимо. От това предпазва и Законът за вероизповеданията със своя член 7. (1) Свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. (2) Религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели.
Ако ръководството на БПЦ и в частния случай един митрополит не позволява на свой свещенослужител да се кандидатира за кмет, това не е “измъкване”. Митрополитът е в правото си. Още повече че има опасност да се получи сблъсък на интереси между задълженията на свещеника и на кмета. Най-простият пример е: редно ли е един свещеник-кмет да извършва граждански брак? Всеки би казал, че е абсурд, а вярващи ще го обвинят, че дезертира от задълженията си да разпространява и утвърждава християнската вяра.
Ако ръководството на БПЦ и в частния случай един митрополит не позволява на свой свещенослужител да се кандидатира за кмет, това не е “измъкване”. Митрополитът е в правото си. Още повече че има опасност да се получи сблъсък на интереси между задълженията на свещеника и на кмета. Най-простият пример е: редно ли е един свещеник-кмет да извършва граждански брак? Всеки би казал, че е абсурд, а вярващи ще го обвинят, че дезертира от задълженията си да разпространява и утвърждава християнската вяра.
- И все пак има примери в историята, когато духовници са заемали отговорни държавни постове?
- Живеем във време на ясно разграничение на властите и на компетенциите на институциите, в това число и на вероизповеданията. Затова сравненията с времето на Българското възраждане едва ли са най-подходящи.
- Дирекцията по вероизпеданията ще реагира ли на скандалните обвинения срещу един български митрополит в предаване в национална телевизия СКАТ?
- Ако Дирекция "Вероизповедания" бъде сезирана, че с дадени материали в медиите се нарушават законите или се върши пропаганда срещу определено вероизповедание, ще реагира. Но за съжаление снощи се прибирах от научен конгрес в чужбина и не съм следил събитията у нас.
- Има ли опасност за етническия мир в Родопите?
- Не мога да говоря за заплахи за етническия мир, но определено не виждам заплаха за междурелигиозния мир. Във всичко онова, което се изнася в медиите по тези въпроси, по сведения на колегите от Дирекция "Вероизповедания", които тези дни са били на работа, няма данни за действия на представители на едно вероизповедание срещу друго. А преди да замина за чужбина чух изказване на свещеник Саръев, който говореше срещу една политическа сила, но не срещу някое вероизповедание.
- Не мислите ли, че митрополит Николай стана изкупителна жертва на политическата игра за Кърджали, защото отец Боян би трябвало да знае Устава на Църквата и Канона и да не допуска тази ситуация?
- В известен смисъл проблемът е бил създаден изкуствено и сега се търси изкупителна жертва в лицето на митрополит Николай. Явно отец Саръев е създал прецедента, а се търси отговорност на началството му. Според мене това не е справедливо.
- Ако все пак митрополит Николай беше нарушил законите, можеше ли отец Боян да се справи с кметските задължения?
- Доколкото познавам отец Саръев, той вече е натрупал достатъчен опит като свещеник и стотици, а може би и хиляди хора разчитат на него тъкмо като на свещеник. Но не зная да има някакъв опит във властта. Затова неуспехът му като кмет безспорно би имал отражение върху авторитета му като свещеник. И тук ще отговоря само като православен християни: бих предпочел моят енорийски свещеник да обслужва духовните ми нужди, а не да се занимава с други неща, колкото и важни да са те сами по себе си. Помня, че преди години, когато бяха избрани първите кметове от СДС, кметуваха и свещеници. Но един старец беше възразил на това увлечение много мъдро: “На попа всички му целуват ръка, а кмета всички го ругаят!"
- Дирекцията по вероизпеданията ще реагира ли на скандалните обвинения срещу един български митрополит в предаване в национална телевизия СКАТ?
- Ако Дирекция "Вероизповедания" бъде сезирана, че с дадени материали в медиите се нарушават законите или се върши пропаганда срещу определено вероизповедание, ще реагира. Но за съжаление снощи се прибирах от научен конгрес в чужбина и не съм следил събитията у нас.
- Има ли опасност за етническия мир в Родопите?
- Не мога да говоря за заплахи за етническия мир, но определено не виждам заплаха за междурелигиозния мир. Във всичко онова, което се изнася в медиите по тези въпроси, по сведения на колегите от Дирекция "Вероизповедания", които тези дни са били на работа, няма данни за действия на представители на едно вероизповедание срещу друго. А преди да замина за чужбина чух изказване на свещеник Саръев, който говореше срещу една политическа сила, но не срещу някое вероизповедание.
- Не мислите ли, че митрополит Николай стана изкупителна жертва на политическата игра за Кърджали, защото отец Боян би трябвало да знае Устава на Църквата и Канона и да не допуска тази ситуация?
- В известен смисъл проблемът е бил създаден изкуствено и сега се търси изкупителна жертва в лицето на митрополит Николай. Явно отец Саръев е създал прецедента, а се търси отговорност на началството му. Според мене това не е справедливо.
- Ако все пак митрополит Николай беше нарушил законите, можеше ли отец Боян да се справи с кметските задължения?
- Доколкото познавам отец Саръев, той вече е натрупал достатъчен опит като свещеник и стотици, а може би и хиляди хора разчитат на него тъкмо като на свещеник. Но не зная да има някакъв опит във властта. Затова неуспехът му като кмет безспорно би имал отражение върху авторитета му като свещеник. И тук ще отговоря само като православен християни: бих предпочел моят енорийски свещеник да обслужва духовните ми нужди, а не да се занимава с други неща, колкото и важни да са те сами по себе си. Помня, че преди години, когато бяха избрани първите кметове от СДС, кметуваха и свещеници. Но един старец беше възразил на това увлечение много мъдро: “На попа всички му целуват ръка, а кмета всички го ругаят!"