155 хиляди лева - само толкова струва иначе безценната в архитектурно и историческо отношение българска църква "Свети Стефан" в Истанбул, ако бъде продадена като скрап. За съжаление изчисляването на стойността на храма по цените за старо желязо не е само неудачно хрумване. Корозията и ръждата, обхванала железните елементи, от които е изградена цялата църква, действително заплашват да превърнат тази забележителност в скрап, ако за съхраняването й не бъдат взети спешни мерки.
Железният храм е построен през 1898 г. в истанбулския кв. Фенер на Златния рог, за да замести дървения си предшественик на същото място, а желязото е избрано за конструкцията, за да гарантира здравина на строежа, издигнат върху свлачищен терен. Дори металът обаче е подчинен на законите на времето, а според тяхната тежка дума "нищо в света не е вечно".
Ръждата, разяждаща железните блокове, от които е построена цялата църква, е основната заплаха за храма сега, след като основите на църквата бяха укрепени и опасността "Свети Стефан" да се свлече към знаменития залив Златния рог - преодоляна.
Риск за българската църква "Свети Стефан" в Истанбул продължава да има, предупреждава председателят на Църковното настоятелство на Българската православна общност (ЦНБПО) в Истанбул Васил Лязев. "Корозията е сериозен проблем. Тя може да срине цялата конструкция", каза той пред БТА.
Освен архитектурната стойност на един от малкото запазени в света железни храмове, църквата Свети Стефан има и огромно културно значение като център на българската общност в Истанбул още от средата на 19 в. Днешните наследници на тази общност, макар броят им да е значително по-малък в сравнение с този на техните предци, полагат огромни усилия, за да спасят този паметник на духовността.
С помощта на българското правителство, истанбулската община и частни дарители те успяха да съберат нужните средства за ремонт на сградата, но засега парите не могат да отидат по предназначение в очакване да приключи тромавата процедура по издаването на необходимото разрешение от отговорната дирекция към турското министерство на културата и туризма. Църквата "Свети Стефан" или "желязната църква", както е по-широко позната, е една от забележителностите, включвани редовно в "панорамната обиколка" при екскурзиите в Истанбул на чужди туристи.
Външно красивата бяла сграда, построена в духа на източните православни традиции, по никакъв начин не напомня за материала, от който е изцяло изградена - чугун. Разбира се, заедно с него в храма не липсва и най-благородният метал, който може да бъде видян в пищната позлата на иконостаса, обърнат с лице към Златния рог.
Храмът "Свети Стефан" е построен от сглобяеми метални части с обща тежест от 500 тона. Те били докарани от Виена с кораб по река Дунав, през Черно море и Босфора. Преди да бъде издигнат в днешния си вид, на мястото на източноправославния храм е имало дървена къща, която цариградските българи преустроили в черква през 1849 г. Още оттогава мястото е център на българската духовност и национална самобитност. Именно там през 1870 г. за първи път бива прочетен и ферманът на султан Абдул Азиз, с който българите се признават за отделен етнос и се основава Българската екзархия. Почти век и половина по-късно малцинствата в Република Турция - приемникът на Османска империя, все още се борят за равни права, а в конституцията продължава да съществува член, според който "Всеки, свързан чрез връзката на гражданството с Турската държава, е турчин" (член 66).
В момента църквата "Свети Стефан", чиято историческата, културна и архитектурна стойност е неизмерима, очаква новия етап от реконструкцията си. С общи усилия храмът може да бъде спасен и запазен за поколенията като свидетелство за силното духовно българско присъствие в Истанбул.
