Гастролът на мощите

В Москва бяха намерени мощите на княз Дмитрий Донски, а от Гърция беше донесена ръката на св. Спиридон. Както обясняват в РПЦ, светините са необходими за „по-скорошната победа над Украйна“ и ще тръгнат на обиколка из Русия

Останките на един от първите московски князе, Дмитрий Донски (управлявал 1359–1389 г.), спокойно почиваха в Архангелския събор на Московския Кремъл. Според сведенията на Московската патриаршия това лято в събора е започнала извънпланова реставрация, „предизвикана от слягането на подовите плочи и опасността от разрушаване на надгробията над погребенията на великите князе“. По време на работите бил разглобен тухленият склеп при южната стена на събора, в който се намират останките на князете Дмитрий Донски, неговия баща Иван II Иванович Красни и угличкия княз Дмитрий Иванович. Оказало се, че капакът на саркофага на Дмитрий Донски има две пукнатини и може да рухне навътре, повреждайки останките.

Служителите на музеите на Московския Кремъл – институция, която все пак е светска и не е подчинена на РПЦ, получили благословението на патриарх Кирил за отварянето на гроба, след което видели останките на Дмитрий Донски „в погребално облачение… в пълна комплектност, с изключение на лявата кост на петата“. Върху тялото на княза, в дясната част на челната кост, била открита следа от голяма травма. След приключването на работите саркофагът отново ще бъде затворен.

През 1988 г. РПЦ канонизира Дмитрий Донски, след което останките му автоматично придобиват статут на свети мощи. Поради това на 18 август патриарх Кирил, придружен от пълномощния представител на президента в Централния федерален окръг Игор Шчеголев, коменданта на Московския Кремъл и други държавни служители и учени, пристигна в Архангелския събор, за да извади от саркофага няколко частици от мощите на княза и да ги положи в предварително приготвени ковчези.

Единият от тях ще остане в храма „Христос Спасител“, а останалите ще бъдат отнесени при войските, включително в зоната на „СВО“. Между другото, още през 2018 г. патриархът нареди св. Дмитрий Донски да бъде определен за небесен покровител на военната полиция – структура, която през последните години значително се разрасна и в условията на война до голяма степен пое функциите на сталинския „СМЕРШ“.

Древноруски княз, съветски култ

Извършвайки молебен пред отворения саркофаг, предстоятелят на РПЦ повтори „каноничната“ версия, според която княз Дмитрий постигнал „значителни победи, осигурили независимото съществуване на нашата страна“, а днес се моли за „опазването на Руската земя от всеки враг и противник. Включително от онези, които в продължение на дълги столетия са се опитвали да подчинят и поробят нашата земя, но не са успели“. Дмитрий Донски влиза в историята преди всичко с Куликовската битка през 1380 г., когато в съюз с няколко руски и литовски князе разбива войската на разбунтувалия се военачалник на Златната орда Мамай, на чиято страна също се сражават някои руски, Олег Рязански, и литовски князе.

В „каноничното житие“ на княза не е прието да се припомня, че само две години по-късно, през 1382 г., след превземането на Москва от законния хан на Златната орда Тохтамиш, Дмитрий Донски признава васалната си зависимост от него и възобновява плащането на данък на Ордата.

XIV век като цяло е изключително кървава и заплетена епоха в историята на Рус. Дмитрий Донски воюва не само с представители на Ордата, но и със стремящите се да запазят своята независимост Суздалско, Тверско и Рязанско княжество, както и с Новгородската република. Сложни са и отношенията на Донски с Великото литовско княжество, в чийто състав влиза Киев и където започва да се формира алтернативен политически център на Рус – прототип на съвременна Украйна. В рамките на противопоставянето с „Литовска Рус“ Дмитрий през 1371 г. дори сключва съюз със същия този Мамай.

Образът на Дмитрий Донски е силно митологизиран още през епохата на Московското царство, но тогава за неговата канонизация не става дума. По нов начин той е преосмислен в контекста на Великата отечествена война. През 1941 г. излиза романът „Дмитрий Донски“ на съветския писател и лауреат на Сталинска награда Сергей Бородин, в който ярко е подчертана антизападната линия – чрез образа на съюзника на Мамай, хитрия и предприемчив генуезец Бернабо. През годините на войната романът претърпява девет издания – едно от тях дори в блокирания Ленинград – с общ тираж един милион екземпляра.

Така Дмитрий Донски за първи път е „мобилизиран“ още в онази война, също и с участието на РПЦ. В самия край на 1942 г. фактическият ѝ предстоятел митрополит Сергий (Страгородски) призовава вярващите да събират средства за танкова колона на името на княза. За тази цел Сталин нарежда на Патриаршията, за първи път през годините на съветската власт, да бъде открита специална сметка в Държавната банка. Със събраните 8 милиона рубли са произведени 40 танка, които помощникът на Сергий, митрополит Николай, предава на Червената армия през 1944 г.

След войната танкове от тази колона са излагани в множество музеи на СССР, а образът на Дмитрий Донски продължава да бъде героизиран. Кулминацията на този процес настъпва през 1980 г., когато широко се отбелязва 600-годишнината от Куликовската битка. В немалка степен отзвук от този процес става и канонизацията на княза в рамките на честването от РПЦ на 1000-годишнината от Покръстването на Рус осем години по-късно.

И макар Дмитрий Донски – за разлика от своя прадядо Александър Невски – да е воювал с източен враг, съвременната руска пропаганда го представя като съучастник в днешната война с „колективния Запад“. По думите на православния олигарх Константин Малофеев, „в разгара на нашето съдбоносно противопоставяне с колективния Запад, по Божи промисъл самият свети Димитрий Донски отново застава начело на Руското воинство“.

Депутатът от Държавната дума от „Справедлива Русия“ Николай Новичков, изпълняващ длъжността председател на Комитета по гражданското общество, обществените и религиозните обединения, призова отделените частици от мощите незабавно да бъдат изпратени в зоната на „СВО“. Което по своему е логично – от разстояние на княза все пак ще му бъде трудно да помага на воините. Но може би най-екзалтираната реакция дойде от паравоенното движение „Сорок сороков“ (СС), станало навремето известно с битките си с московчани за застрояването на паркове и градинки с храмове. Телеграм каналът на движението видя в откриването на мощите „изключително мощен знак: … ще има Победа!“. Преди това, разбира се, с тяхно участие ще се проведе Общомосковското литийно шествие на 6 септември, един от чиито организатори е СС, а вече на 8 септември може да бъде обявен „Денят на освобождението на Донбас“.

Св. Спиридон – призив към покаяние?

Веднага след молебена в Архангелския събор патриарх Кирил замина за храма „Христос Спасител“, за да посрещне десницата на св. Спиридон Тримитунтски, донесена от гръцкия остров Корфу от цяла делегация, начело с гръцкия митрополит Нектарий.

За РПЦ това представлява своеобразен „пробив на блокадата“ и демонстрация пред Кремъл на собствените ѝ възможности „по външния контур“. След 2019 г., когато ръководството на Гръцката православна църква призна автокефалията на Православната църква на Украйна (ПЦУ), а особено след 2022 г., когато ръководството на ГПЦ осъди подкрепата на патриарх Кирил за „СВО“, Гърция се присъедини към режима на санкции срещу Русия и се превърна в „неприятелска държава“, практиката да бъдат донасяни светини от Гърция в Русия практически беше прекратена. Синодът на РПЦ официално прекъсна каноничното общение с предстоятеля на ГПЦ и с онези нейни епископи, които признават ПЦУ.

Неслучайно официалният сайт на РПЦ подчертава, че за доставянето днес на малкия ковчежец с мощите е било необходимо да обединят усилията си АД „Държавна транспортна лизингова компания“ (ГТЛК), ООО „Регионална енергийна компания“, Световният руски народен събор и Фондът „Инокентий Сибиряков“, създаден с участието на същия Константин Малофеев като инструмент на руската „мека сила“ на Света гора Атон – монашеската автономия в състава на Гърция.

АД ГТЛК има репутацията на притежател на значителна част от руския „сенчест флот“ и заедно със своите дъщерни дружества се намира под санкциите на САЩ, ЕС, Великобритания, Швейцария и редица други държави.

В графика за пътуването на мощите из руските региони са включени 30 града – предимно такива, които вече са били подлагани на атаки от украински безпилотни летателни апарати.

Пародийни телеграм канали „цитират“ призива на известния със своето църковно благочестие министър Белоусов тези мощи да бъдат доставени на фронта, но подобни шеги вече не звучат особено смешно.

За четири години и половина пълномащабни военни действия в зоната на „СВО“ са били пренасяни множество мощи, но това не е доближило Въоръжените сили на Руската федерация до „победата от небесата“, за която от септември 2022 г. задължително се молят във всеки руски храм на РПЦ и на всяка Литургия.

Обикновено гръцките йерарси се стремят да проявяват най-малкото предпазливост в отношенията със сегашните РПЦ и Руска федерация. Постъпката на Керкирския митрополит Нектарий, който не само донесе мощите в Москва, но и награди Кирил с най-високия орден на своята митрополия, е нещо извънредно и действително свидетелства за сериозни спонсорски аргументи, убедили митрополита да предприеме рискована както от канонична, така и от политическа гледна точка стъпка.

Нектарий е един от най-близките ученици и съратници на покойния Атински архиепископ Христодул, човек с доста радикални политически възгледи, чиито съмишленици днес се намират в опозиция срещу сегашния „прозападен и проукраински“ архиепископ Йероним II. Христодул остана в паметта с политически некоректните си изказвания срещу САЩ и Израел, а вечните врагове на гърците, турците, направо наричаше „варвари“. Той с готовност посещаваше Русия и приемаше Владимир Путин в своята атинска резиденция.

Св. Спиридон Тримитунтски има славата на „народен светец“ – в известен смисъл образът му е близък до този на св. Николай. Обективно за него се знае сравнително малко: родил се е в края на III век в кипърско село, бил е беден пастир, но заради благочестието си бил удостоен с епископски сан. Спиридон се отличавал с безкористие, раздавал всичко, което имал, на бедните и извършвал чудеса на изцеление. Мощите му били пренесени от Кипър първо в Константинопол, а по-късно – на Корфу.

Както отбелязва архонтът на Константинополската патриаршия Илиас Дамианакас, смиреният образ на Спиридон и милитаризираният образ на Кирил (Гундяев) представляват „не просто два различни стила на православното християнство; това са две напълно различни разбирания за това, за какво е нужен епископът“. „Спиридон не е призовавал Църквата към могъщество“, напомня Дамианакас, тълкувайки пристигането на мощите на светеца в Москва като „призив към покаяние“. „В православното християнство няма по-голям абсурд от това брат да убива брата си, докато и двамата се молят на Христос. Ето защо Украйна не е просто геополитически въпрос. Това е църковна рана“, отбелязва той.

При цялата разлика във „функционалното предназначение“ на мощите на св. Димитрий Донски и св. Спиридон Тримитунтски пропагандата около тях се изгражда по една и съща логика – „светините трябва да работят за нашата победа“. Именно тази идея през последните години е завладяла патриарх Кирил, който последователно постигна предаването на РПЦ на Рубльовата „Троица“, чудотворните Владимирска и Донска икона на Божията майка от фондовете на Третяковската галерия. И макар това по никакъв начин да не е повлияло върху хода на военните действия, според „законите на жанра“ напрежението в информационното поле не бива да отслабва. 

Затова днес православно-патриотичните погледи са обърнати към поредните светини – ами ако „помогнат“? 

Осъзнаването, че самият този възглед е порочен и че християнството и неговите светци не оправдават агресията и убийството, уви, няма да дойде скоро.