За руския писател Александър Солженицин трудовият лагер на Соловецките острови беше "майката на целия ГУЛаг". През годините на сталинския режим през концлагера преминават стотици хиляди политически затворници, голяма част от които загиват заради непосилните условия или са избити. Днес обаче малко неща свидетелстват за тежката история на Соловки, разположени далеч на север в Бяло море, предава Ройтерс. Островите привличат многобройни посетители главно заради многовековните си манастири и богатата си природа, докато "съветското" им минало е изместено на по-заден план. Дори самият лагер не е бил оставен непокътнат - той отново е преустроен като манастир, какъвто всъщност е бил преди революцията, и само част от него е запазена като музей в памет на жертвите на сталинските чистки.
Според някои причина за създалото се положение е нежеланието на властите да акцентират върху тази болезнена част от историята на страната. "Правят се съзнателни опити за потискане на всякакъв интерес към темата и това е държавна политика", смята Олга Бочкарьова, куратор на музея в лагера. "Руските власти просто не искат да бъде разкрит чудовищният размер на зверствата, извършвани по време на комунизма, когато народът целенасочено е бил унищожаван", заявява още тя, като допълва: "Историята обаче не може да бъде пренебрегната, особено, когато толкова много руснаци са изгубили свои роднини или познати в лагерите."
Изчислено е, че по време на най-големите репресии в СССР средно един на всеки десет руснаци е излежавал срок в някои от хилядите наказателни лагери от мрежата на ГУЛаг, а загиналите са милиони. Соловецкият лагер (известен като УСЛОН) също не е изключение. Той добива тъжната си слава като първия съветски концлагер още през 1922 г. В последвалите години и особено по време на големите чистки в края на 30-те години през него преминават хиляди "врагове на народа", някои от които са едва 15-годишни момчета. Затворниците често са принуждавани сами да строят килиите си, разговорите между тях са стриктно забранени, за да не бъде разпространявана информация. Островът дори разполага със собствена валута, за да бъдат избегнати случаите на подкуп на охраната. По-голямата част от затворниците така и не напускат стените на лагера. "В повечето случаи смъртта им е била регистрирана като "вследствие на болест", макар че хиляди са били изтезавани до смърт", казва Бочкарьова, като допълва, че точното число на загиналите така и не е известно.
Въпреки това днес самите руснаци продължават да имат нееднозначно отношение към историята си. Това се вижда и от факта, че повечето посетители на Соловецкия архипелаг идват предимно заради манастирите и красивите му местности. Островите разполагат и със собствен сайт (тук), където подробно е описана многовековната им история, в която обаче "съветската част" заема относително малко място. По думите на директора на музея на лагера Михаил Лопаткин Соловки се свързват с ГУЛаг по-скоро в съзнанието на чужденците, отколкото на руснаците. "Повечето млади хора днес идват тук в търсене на нещо духовно или заради желанието си да избягат за малко от модерния живот, а не непременно, за да отдадат почит на загиналите в концлагера", допълва той.
