Чудотворната икона на Света Богородица е най-ценната придобивка на Рилския манастир. Още йеромонах Неофит Рилски, брат на Светата обител, през далечната 1879 г. заявява, че това е "най-важната старина". Образът на Божията майка с младенеца върху лявата си ръка е в центъра на икона от типа "реликварий". Около нея в специални вдлъбнатини са разположени частици от мощите на 32 светии, чиито имена са изписани върху метални пластини. Иконата "Света Богородица Осеновица" е с размери 52 см на 30 см и е почитана като истинска светиня заради нейните чудотворни свойства.
Според преданието византийският император Мануил І Комнин по време на война винаги носел със себе си една неголяма икона на света Богородица. Около нейния образ били вградени частици от мощите на 32-ма светии. Иконата онагледявала идеята за така нужната на воините изключителна небесна закрила. Вярвало се, че светците, чиито мощи са върху иконата, заедно с Божията майка стоят пред Бога и се молят да осени войската със своята милост, като я пази и дари с победа. При един поход през 1173 г. императорът минавал през Средец. Там той получил някакви нетърпими болки. По време на лечението си посещавал църквата "Св. Георги Победоносец", известна днес под името Ротондата. По онова време в храма били мощите на няколко светци. Мануил І Комнин се поклонил пред мощите на свети Иван Рилски Чудотворец. Тогава се избавил от болките. В знак на благодарност подарил чудотворната икона, която трябвало винаги да придружава мощите на св. Иван Рилски Чудотворец.
Друго предание гласи, че през 15 век иконата е дарена от Каломария ("добрата Мария"), жена на турския султан Мурад Втори и дъщеря на сръбски жупан, която запазила своята християнска вяра. Но през 1879 г. наред с признанието, че тази икона е най-важната в Рилския манастир, о. Неофит Рилски пише: "А от кого е дадена, тя сама знае!".
Само два пъти в годината иконата "Света Богородица Осеновица" се изнася извън манастирската църква "Рождество Богородично". По традиция реликвата напуска дверите на храма на петия ден на Светлата седмица след Пасха и на 1 август в началото на Богородичния пост.
За първа година това ще стане още веднъж - на 12 май, когато в София ще е всенародната молитва за осъдените на смърт медицински сестри в Либия.
Хора от различна вяра изминават пътя до Рилския манастир, за да търсят изцеление при иконата на Божията майка. Пред нея непрекъснато горят две кандила. Тя самата е положена в чекмедже. От двете й страни има метални части, които са от сребро и са позлатени. Над иконата има голям иконопис, който възпроизвежда оригинала, но вместо частици от мощите на тяхното място са изрисувани портретите на светиите. В още по-голям мащаб е измайсторена в стенописната украса на храма в откритата галерия вдясно от входа. "Не е случайно, че всеки майстор е искал да изобрази тази светиня. Тя е известна от векове с чудесата, които стават благодарение на нея. Пристигат всякакви поклонници. Едни са болни, други се нуждаят от помощ. Всички търсят спасителната сила на света Богородица", разказва 79-годишният Димитър Кръстев, който служи в Светата обител от 1980 г. Необходимо е да се молиш искрено и да имаш силна вяра, за да получиш изцеление, допълва той. Лекуват се какви ли не болести. Малки деца, които не могат да проговорят, често са водени в църквата от родителите си. "Малчуганите влизат с писъци в храма, но щом ги поставят върху чудодейната икона, притихват, дори заспиват. Успокояват се, а бързо след това проговарят. В три от тези случаи съм бил пряк свидетел", кълне се бай Димитър.
През целия 19 век чудотворната икона е спасявала от епидемии десетки селища. Болестите се редували постоянно. Ту холера ще удари някое село, ту ще го почерни чумата. Тогава управата на съответното населено място пишела молба до игумена на Рилския манастир да им бъде изпратена иконата "Света Богородица Осеновица", за да се сложи край на епидемията. Запазени са редица такива документи от различни градове и села. Така Дупнишка община се примолила за иконата с писмо от 28 декември 1876 г., защото в района много хора погинали от тиф. Общинарите от Дупница не забравили да благодарят за помощта с ново писмо от 21 януари 1877 г. По този начин иконата пропътувала хиляди километри не само в региона, но и из цялата страна. Спасявала от болести жителите на Самоков, Цапарева баня (б. а. - Сапарева баня), Яхиново, Краинци, Кочериново, Джумая и много други села и паланки. "Спасява и днес тези, които вярват в Бога и Божията майка. Дано иконата помогне и на нашите медицински сестри, които са осъдени несправедливо от съда в Либия. Всенародната молитва за тяхното спасение ще е от полза", твърди 79-годишният "летописец" на Рилския манастир бай Димитър.
