През април се навършват две години, откакто кардинал Йозеф Ратцингер беше избран за папа под името Бенедикт XVI. За това време той се опита да промени курса, поет от католическата църква от предшественика му Йоан-Павел II.
Във великденското си обръщение папа Бенедикт XVI изрази скръбта си от продължаващото насилие в различни точки на света. „Нищо положително не идва от Ирак, който е разкъсван от продължаващите насилие и кръвопролития, докато народът му бяга”, заяви папата на площада „Свети Петър” в Рим.
Той посочи, че има и надежда за най-страдащите райони, като посочи за пример диалога между Израел и Палестина. Папата изрази и тревогата си от продължаващите страдания в някои страни от Азия и Африка.
Великденското обръщение на папа Бенедикт XVI беше насочено преди всичко към нуждата от поддържане на християнските ценности. В нея внимателно се избягваха всички възможни конфронтационни точки между католицизма и останалите религии.
Причина за предпазливостта на папата е речта му в Регенсбург на през септември 2006 г. Тогава коментарът му за исляма предизвика острата реакция на мюсюлмани по цял свят. Впоследствие Бенедикт XVI изрази съжаление, че думите му са предизвикали такава реакция и изрази дълбокото си уважение към ислямската религия.
Изказването му обаче показа категорично намерението на Бенедикт XVI да промени курса на католическата църква от пътя, поет от предшественика му Йоан-Павел II. Наричан често „Ротвайлерът на Бог”, бившият кардинал Йозеф Ратцингер знае, че няма да е начело на църквата много дълго време (през април той ще навърши 80 години).
Това го кара да бърза с налагането на своето виждане за бъдещето на църквата. А проблемите пред нея са многобройни – от скандалите за педофилия сред свещениците, намаляващото влияние на християнството върху обществения живот дори във функцията му на морален коректив, затруднения диалог с православните и мюсюлманите.
За разлика от Йоан-Павел II, папа Бенедикт XVI зае твърда позиция спрямо традиционните теми, които църквата смята за важни. Той е категоричен противник на абортите, хомосексуалните бракове и ръкополагането на жени за свещеници.
Речта му в Регенсбург не излиза много встрани от новата политика на църквата. Макар че папата се извини за използването на цитати, определящи исляма като религията на насилието, изказването му показа ясно новия курс на католицизма спрямо останалите религии – по-малко диалог и повече действие.
Поставянето на определена граница на религиозния диалог е необходимо за настоящото ръководство на Ватикана, притискано от експанзията на исляма от една страна, и нарастващия секуларизъм в Европа. Католическата църква е изправена и пред чисто биологическия проблем на запазването на структурата си, тъй като все по-малко са желаещите да станат свещеници.
