Християните в родопския край са оставени без църква от една година. Джамиите обаче се поддържат добре
Докато управленци, премиери, президенти и обикновени партийци се кръстеха пред камерите и палеха свещи по храмовете в големите градове в нощта на Възкресението, Момчилград остана без Великден.
Онези, които искаха, спазиха традицията в къщи с боядисани яйца и козунаци. В църква обаче не можаха да стъпят, нито да запалят свещ и да занесат благодатния огън по домовете си. По една много проста причина в Момчилград християнският храм "Св. Цар Борис Кръстител" е затворен от една година. Той е в отчайващо състояние и задълго е недостъпен за хората.
Миналогодишните майски урагани и поройни дъждове нанесоха тежки поражения върху сградата, която и без друго от построяването си не бе виждала ремонт или освежаване.
Издигнатата през 1938 г., белокаменна църква бе отворена преди 10 г., когато най-после, за радост на миряните, в малкото източно-родопско градче се появи енорийския свещеник Карамфил Алучев. Той обаче имаше възможност да служи в "Св. Цар Борис Кръстител" до май 2006 г. Оттогава срещите му с християните са по улиците и по домовете им.
След наводненията кметската управа на Момчилград поиска пари за възстановяване на щетите в града. Отпуснатите 84000 лв. обаче стигнаха за поправка на протеклия покрив на детския дом и за подпорна стена. За храма средствата свършиха.
Сега в двора му са струпани дървени греди, а вътре под купола,
вместо иконостас, амвон и свещници, стърчи скелето на бояджиите. Те пък отдавна са напуснали терена, тъй като с с парите от министерството двете местни строителни фирми не са успели да покрият разходите си. Според заместник-кмета на общината Севдалин Огнянов майсторите били свършили дори повече работа, отколкото трябвало за дадената сума.
"Не сме премахнали скелето, защото се надяваме да получим допълнителни средства и да завършим ремонта изцяло.Извинявам се на всички християни за това, че в храма няма Великденската литургия. Искам да проявят разбиране, че правим всичко възможно да се получи накрая един хубав храм", казва Огнянов пред "Монитор".
Православната църква "Св. Цар Борис" в Момчилград бе ударена от стихиите преди година. Оттогава не работи.
Общинарите много искали да си свършат работата, направили проект за ремонта на целия храм, пак пратили докладна до министър Емел Етем. Засега обаче отговор няма.
С джамиите, които са 2 в малкото градче, няма такива проблеми, признава Огнянов. Селищата на територията на община Момчилград са 49 и почти във всяко стърчи минаре на добре поддържан молитвен дом. По официалната статистика християните в града са 19%. Повечето от хората, които живеят в околните села са компактни маси българо-мохамедани, изповядващи ислям.
Преди "голямата екскурзия" през 1989 г. и последвалата емигрантска вълна към Западна Европа, в Момчилград е имало 36 000 души. Днес младите хора са притиснати от депесарската схема за назначаване на работа и бягат. Останалите пък са скандализирани от безхаберието на властите.
"Нямаше къде да запалим свещ на Коледа, сега празнуваме Великден в Гърция. Други са в Кърджали за тържествената литургия, но и там двата храма са тесни да поберат всички", обясняват няколко млади мъже и жени в кафенето срещу църквата. После в шепот казват и се оглеждат наоколо да не ги чуе някой: "Всичко се прави умишлено, за да ни прокудят оттук. Ако не знаеш турски, работа за теб няма. Може да си с две висши образования и да си най-подходящият за определен пост шансът ти е нулев! Защото не си депесар!". Младите хора категорично отказват да бъдат снимани.
"Тъжно е, особено за по-възрастните, че пак нямат църква. Ние, младите, винаги можем да прескочим до Кърджали. Но в края на краищата, Бог не е само по църквите, той е навсякъде", склонен е на компромис 20-годишният студент Георги Димитров.
"Имаме потребност да влезем в църква, дори и да не е празничен ден. Под купола и пред иконите се пречистваш, но в Момчилград май скоро няма да се случи", допълва го 19-годишната му братовчедка Ванина.
След наводненията кметската управа на Момчилград поиска пари за възстановяване на щетите в града. Отпуснатите 84000 лв. обаче стигнаха за поправка на протеклия покрив на детския дом и за подпорна стена. За храма средствата свършиха.
Сега в двора му са струпани дървени греди, а вътре под купола,
вместо иконостас, амвон и свещници, стърчи скелето на бояджиите. Те пък отдавна са напуснали терена, тъй като с с парите от министерството двете местни строителни фирми не са успели да покрият разходите си. Според заместник-кмета на общината Севдалин Огнянов майсторите били свършили дори повече работа, отколкото трябвало за дадената сума."Не сме премахнали скелето, защото се надяваме да получим допълнителни средства и да завършим ремонта изцяло.Извинявам се на всички християни за това, че в храма няма Великденската литургия. Искам да проявят разбиране, че правим всичко възможно да се получи накрая един хубав храм", казва Огнянов пред "Монитор".
Православната църква "Св. Цар Борис" в Момчилград бе ударена от стихиите преди година. Оттогава не работи.
Общинарите много искали да си свършат работата, направили проект за ремонта на целия храм, пак пратили докладна до министър Емел Етем. Засега обаче отговор няма.
С джамиите, които са 2 в малкото градче, няма такива проблеми, признава Огнянов. Селищата на територията на община Момчилград са 49 и почти във всяко стърчи минаре на добре поддържан молитвен дом. По официалната статистика християните в града са 19%. Повечето от хората, които живеят в околните села са компактни маси българо-мохамедани, изповядващи ислям.
Преди "голямата екскурзия" през 1989 г. и последвалата емигрантска вълна към Западна Европа, в Момчилград е имало 36 000 души. Днес младите хора са притиснати от депесарската схема за назначаване на работа и бягат. Останалите пък са скандализирани от безхаберието на властите.
"Нямаше къде да запалим свещ на Коледа, сега празнуваме Великден в Гърция. Други са в Кърджали за тържествената литургия, но и там двата храма са тесни да поберат всички", обясняват няколко млади мъже и жени в кафенето срещу църквата. После в шепот казват и се оглеждат наоколо да не ги чуе някой: "Всичко се прави умишлено, за да ни прокудят оттук. Ако не знаеш турски, работа за теб няма. Може да си с две висши образования и да си най-подходящият за определен пост шансът ти е нулев! Защото не си депесар!". Младите хора категорично отказват да бъдат снимани.
"Тъжно е, особено за по-възрастните, че пак нямат църква. Ние, младите, винаги можем да прескочим до Кърджали. Но в края на краищата, Бог не е само по църквите, той е навсякъде", склонен е на компромис 20-годишният студент Георги Димитров.
"Имаме потребност да влезем в църква, дори и да не е празничен ден. Под купола и пред иконите се пречистваш, но в Момчилград май скоро няма да се случи", допълва го 19-годишната му братовчедка Ванина.
