Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (34 Votes)
orig_180666_bg.jpgЩе държа храмовете да са чисти и подредени, а отците в тях - спретнати

 Ваше Високопреосвещенство, успяхте ли вече да свикнете с новата си служба на Пловдивски митрополит?
- Броените дни, които изминаха от въдворяването ми на митрополитския престол на Пловдив, са прекалено малко време, за да "свикна" с новото си поприще. Тепърва ми предстои да обходя и да опозная обширната пловдивска епархия, да се срещна със събратята си свещенослужители и православните християни в духовните околии извън престолния град Пловдив. Да поема административното управление на епархията и предприема реални стъпки по подобряване на състоянието й.

- Като предимство или недостатък приемате младостта си?

- Всяка възраст има своите предимства и своите недостатъци. Младостта - дръзновение, ревност, деятелност, комуникативност, вариативност... Старостта - мъдростта, търпението, разбирането, трезвостта на опита и многогодишните духовни трудове. Но когато възлага на нечии плещи такъв тежък кръст, като митрополитското служение и отговорността за душите на толкова много хора, Бог дава и нужните духовни сили. Бог дава, каквото не ни достига, възпълва недостатъците ни: към младостта добавя и нужната духовна мъдрост и трезвост в преценките, към старостта - дръзновение, и неуморност... А иначе, както моите предшественици са отдали младостта на силите си в служение на Църквата и са достигнали почтена старост, така и аз имам решимостта да отдам дните, които Бог ми е отредил, в служение на Бога и ближните.

- Познавате ли Пловдивската епархия? Какви са нейните проблеми и предимства?
- Проблемите, които стоят пред Пловдивската епархия, са същите, като пред другите епархии - да се приобщят младите хора към истините на вярата, за да се радват те на по-достоен и пълноценен живот, да се противостои на духовното разложение, на разпътството, които заплашват да погубят душите на нашите съвременници. В по-тесен план и Пловдивската епархия изпитва остър недостиг от кадри, от високообразовани, мотивирани, отдадени всецяло на служението си свещеници. Ако този проблем до известна степен е разрешен в градските енории, то изключително трудно е да се намерят такива свещеници за отдалечените обезлюдени селски енории. Един млад свещеник с жена и деца няма как да обезпечи семейството си, ако му се повери такава енория. В някои православни страни проблемът се разрешава, като в такива бедни отдалечени енории се изпращат на служение монаси. Но този опит е неприложим в нашите условия, тъй като проблем за Българската православна църква е малкият брой монаси. През последните години се забелязва известен прилив на млади образовани мъже и жени, които избират нелекия, но спасителен път на монашеството. Но техният брой все още е твърде недостатъчен. Много от прекрасните манастири в Пловдивската епархия стоят без монаси. Без постоянни молитви и богослужения те са само обекти за туризъм, но не и духовни оазиси и прибежища за духовно жадни люде, каквото трябва да бъдат. Но възможностите на Пловдивската епархия са големи и с Божия помощ и общите ни усилия тя в най-скоро време може да стане процъфтяваща и добре устроена образцова във всяко отношение епархия.

- С какво се заехте първо, като поехте поста?
- Започнах своето служение така, както подобава да се започва всяко важно начинание, за да се увенчае то с успех, за да даде добри плодове - с пост и молитва. Случайно или не, а аз вярвам, че нищо не е случайно, моето въдворяване като Пловдивски митрополит съвпадна с началото на Великия пост, а това е време за усърдна молитва, покаяние за обръщане към Бога.

- Ще промените ли нещо в Пловдивската епархия?
- Напразно ще са минали дните ми, ако нищо тук не се промени към по-добро, ако нищо не надградя към изграденото преди мен, ако с нищо не допринеса за духовния разцвет и благоденствие на епархията. Първото и най-важно нещо за мен като православен архиерей е богослужението. Държа то да се извършва редовно, чинно, с внимание и страх Божи. Храмовете да са благолепни - добре поддържани, ремонтирани, чисти, подредени. Когато човек влезе в храма, на душата му да става светло, радостно, да се изпълва със славословие и благодарение към Бога. Всичко в храма да говори, че това е дом Божий, дом на Царя на царете. Същото е и със свещенослужителите - за да се радват на авторитет и уважение сред хората, в тях всичко трябва да е чисто, спретнато, прилично. Не бива да се пренебрегва и милосърдието, и издателската дейност, и всичко, което би допринесло за възцаряването на Царството Божие на земята.

- Митрополит Арсений оставил ли е незавършени дела, които трябва да продължите?
- Разбира се, никой човешки живот не е достатъчен, за да се изпълни всичко потребно. Митрополит Арсений едни неща е довел до успешен край, на други е положил основите, на които аз като негов наследник трябва да надграждам. Духовното здание на Църквата се гради бавно с усилията и дарбата на мнозина.

- Какво мислите за отделянето на смолянската духовна област в самостоятелна епархия?
- Обособяването на нова, отделна епархия, не е в правомощията ми на митрополит. Такова решение може да вземе само Църковно-народният събор, след като добре се преценят нуждите, но и възможностите тази църковна област да се самоиздържа, сама да се грижи за кадрите си и за храмовете. Това, което се изисква от мен като митрополит на Пловдивска епархия, към която територия принадлежи и Смолянска духовна околия, е да се погрижа православните християни, живеещи там, да не остават духовно гладни, духовно сиротни, да познавам и да следя техните духовни нужди да бъдат задоволени, да бъда за тях грижовен и любящ духовен баща.

- Очаквахте ли толкова топло посрещане в Пловдив?
- След кончината на митрополит Арсений в продължение на няколко месеца клирът и миряните от епархията останаха без свой духовен пастир. Естествено е след такъв период на духовно вдовство църковното изпълнение да очаква с радост и вълнение своя архиерей, още повече архиерей, който сами са избрали чрез своите представители. Но признавам, че срещата с обществеността на град Пловдив и особено с православния клир и миряни ме развълнува извънредно много. Радостта и вълнението в това топло посрещане ме трогват и задължават да дам всичко от себе си и с Божия помощ да отговоря на тези очаквания.

- Хареса ли ви Пловдив?
- Обикнах този град и го почувствах като роден още в първите дни след пристигането си. Пловдив е многовековен град с богата история, с богата култура, със свой дух - граден от поколения богоотдадени боговдъхновени люде. Чест е за мен да се причисля към тях, да съм техен наследник. Слава Богу, и днес Пловдив продължава да е един процъфтяващ град, добро място за живеещите в него, град с бъдеще.

- Ще поддържате ли контакти с другите духовни водачи в Пловдив?
- Още при моето въдворяване, в първия ден на моето митрополитско служение, аз имах възможността и духовната радост да се срещна и да се запозная с духовните водачи на основните и най-многочислени религиозни общности в Пловдив. Те засвидетелстваха своето уважение към мен като предстоятел на православните християни в епархията. И аз изпитвам същото уважение към тях и вярващите, които представляват. Но аз съм избран от православните клир и народ, за да предстоя пред тях и да свидетелствам вярата такава, каквато са ни я предали светите отци на Църквата, да свидетелствам за Истината и да ги водя по пътя на спасението, без да се отклоняват нито надясно, нито наляво.

- Какво искате да знаят пловдивчани за вас?
- Да ме познават като митрополит на Пловдивска епархия. Да знаят, че винаги ще имам този град и неговите граждани в молитвите си, че милея за добруването и преуспяването им. Да знаят, че вратите на Митрополията и на сърцето ми са винаги отворени за тях.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kqp6 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж