Когато отбелязваме 129 г. от Освобождението на България, има едно място, за което е най-подходящо да се говори, защото то е истински свързано с историята. С историята на страната, както и на духовността по нашите земи. Един от многото духовни центрове, който е просъществувал векове. Това е Гложенският манастир "Св. Георги Победоносец". И неговата история наистина звучи като приказка.
Зимно време е недостъпен заради снега. Намира се на 870 м надморска височина. Отгоре гледката е неповторима, а самата обител прилича на крепост, израдена върху скала. Това здание е построено само от камъни и дърво. Без да се използват каквито и да било други средства.
Днес Гложенският манастир се посещава от различни хора. Обителта е кътче, предназначено за подслон на монасите - хора, които са се отрекли от светския живот. Не е място за разходки или заведение, а наистина свято място. Защото 60-70% от хората го смятат за туристически обект, разказват от манастира. Там се приемат само организирани поклоннически групи, които предварително уговарят кога ще дойдат, и понякога се разрешава те да преспят. Но максималният брой, който може да побере манастирът, е 40 души, а правилата са строги. На празници обителта приема наистина много хора. Например за Великден вече няма места. На храмовия празник - Гергьовден се правят няколко казана с курбан. От няколко години това се е превърнало в традиция. Правят се много сватби и кръщенета. Покръстват се малки деца, но и хора с други вероизповедания. За 5-те месеца, в които пътят дотам е отворен, има 130-140 кръщенета.
В момента в обителта живеят двама души - игуменът Панкратий и по-младият монах Нектарий. Двамата служат и в църкви в околните села. През годините, от построяването на манастира до днес, е имало най-много 37 души. От 2001 г. Панкратий се грижи за манастира. Оттогава досега привлича дарители и възстановява обителта. Най-вече църквата в двора. 80% от ктиторите, които успява да привлече новият игумен, са чужденци. Имената на всички са изписани на паметна плоча над чешма в двора.
И двамата обитатели на манастира са единодушни и за това, че духовността е на все по-заден план. И така местата, на които се е запазила българщината 5 века, тъне в забрава. Няма млади хора, които желаят да станат монаси. Според 28-годишния Нектарий това зависи от всеки човек. Той е в Гложенския манастир от близо 10 г. "Понякога, когато си виждал само лошо, ти си този, който решава как ще продължи оттук нататък: дали с лошо или с добро", споделя Нектарий. Според него се става монах заради вярата. Защото има много малко хора, които са готови да изоставят светския живот и да се отдадат на молитви към Бога, да дадат обет за бедност и послушание. А за даренията и дарителите казва, че всеки си има различни причини. А ако човек реши да стане монах, е добре да премине през обучението на семинарията. Но идват и хора, които търсят вдъхновение например. Преди няколко години една японка стои там известно време, докато завърши книгата си. И въпреки че тези свети места са се запазили през вековете, че там се е съхранило и българското през петвековното робство, а днес към тях проявяват интерес както българи, така и чужденци, се оказва, че не всички манастири са действащи. В момента в България само 60% от манастирите са обитаеми. Останалите 40% се управляват от по едно светско лице, не живеят монаси и не се извършва богослужение.
Историята
Преди ремонта през 2001 г. храмът е бил в доста лошо състояние. Дори част от стенописите са били повредени, но сега всичко е възстановено. В църквата се съхранява чудотворната икона на светеца пазител св. Георги Победоносец. Легендата гласи, че тя няколко пъти изчезва по чудодеен начин от манастира, построен близо до днешното място. Намирана е винаги на едно и също място - на дърво до сегашната църква. Странните съвпадения показват на хората къде трябва да се премести храмът и обителта.
През 2007 г. се навършват 170 години от рождението на Васил Левски. Двамата монаси ще ви покажат мястото, на което Апостолът на свободата решава да се създават революционни комитети в България. Запазена е стаята, в която революционерите са се заклевали върху новия кръст - револвер и нож. От това помещение започва и дълъг тунел. Той води далеч извън манастира. Дяконът го е използвал, за да влиза и излиза незабелязан.
Можете да видите и килията на един наистина велик българин - Васил Друмев с духовно име Климент, който стига до едно от най-високите църковни звания - митрополит (Търновски - б. ред.). Участва в борбите срещу Фердинанд и Стефан Стамболов. Арестуван е и осъден от светски съд на 3 г. затвор. Той успява да оцелее 9 месеца заточен в Гложенския манастир. Надзирателите му го хранили само със солена риба, без да му дават дори вода. Но през нощта монасите са му спускали от дупка през тавана вода и друга храна. Точно преди стаята, която е обитавал, докато бъде освободен след смъртта на Стамболов, днес има музей. В тази част са стоели хората, които са го охранявали. Също така историята на манастира е свързана и с първото килийно училище, което е било в Ловеч. В него монасите са преподавали и светски науки.
