Вратите на Европа могат да останат затворени за българското православие, ако Светият синод не поднови членството на България в Съвета на световните църкви, заяви в интервю за "Дойче веле" Видинският митрополит Дометиан, който отговаря за междуцърковните отношения на Светия синод. Членството на България в съвета бе прекратено през 1998 година заради незачитане на източноправославните ценности. С митрополит Дометиан разговаря Зорница Тодорова.
Митрополит Дометиан:
- Миналата година бяхме изпратени - мое смирение Видинският митрополит Дометиан и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, на Световната асамблея в Бразилия, точно през месец февруари, в Бразилия, южната част, като наблюдатели. Като наблюдатели не с цел непременно да възобновим членството си, но да видим до каква степен Световният съвет си е взел бележка не само от нашите писма и, така да се каже, препоръки, но и на други църкви, каквато е Грузинската, която също е излезнала от строя, както и други църкви, които са изпратили до Световния съвет, имам предвид православни църкви, своите писма с виждания, че той се е изпразнил от съдържанието, което е имал при своето създаване в течение на времето. Въпреки всичко ние бяхме там двама архиереи.
Като се върнахме, направихме един голям обобщен доклад за това, което видяхме, чухме. Аз изказах мнение, че ние бихме могли да възстановим членството си, защото болшинството православни църкви са членове, за да бъдем по-единни православните църкви и да бъдем по-силни в нашето присъствие и да бъдем по-силни в нашето свидетелство на светото православие.
За голямо мое разочарование докладът и до ден-днешен не е разгледан, така да се каже, официално, а се предава на богословска комисия, която да го разгледа и да установи дали заслужава да се върнем в членство, или да го замразим, така да се каже, за да може все пак един ден, ако нещата се уредят и Световният съвет помисли върху своите отстъпки, донякъде да възвърнем своето членство, защото действително присъствието на православните църкви в Световния съвет свидетелстват за православната вяра и има симптоми на положително отношение към вярванията и традициите на православната църква като почитане на иконите, като засилване вярата в присъствието на Света Троица, като участие в мирни и благотворителни действия, които извършва Световният съвет на църквите. И изобщо като една сила, християнска, в света, от която светът има нужда. Но мисля, че бъдещето е на единството на християнския свят.
Призивите на Световния съвет на църквите за сближаване са особено силни сега, след като България вече е пълноправен член на Европейския съюз.
- Да.. .
Вие как смятате, дали наистина има такава нужда от преосмисляне на разстоянието между католицизъм, протестантство и православие с оглед именно на това, че Европа вече се възприема като едно цяло?
- Разбира се, имате право. Ние. . . България вече е пълноправен член на Европейския съюз, но в никакъв случай това не задължава, бих казал и подчертавам, това не задължава Българската православна църква да промени своето отношение насила.
Вие как виждате мястото на българската църква в Европейския съюз, не само като една вече по-широко застъпена доктрина. Знаем, че броят на православните християни в Европейския съюз с приемането на България и Румъния стават 35 милиона.
- По този повод не сме разсъждавали, как да кажа, гласно в Светия синод, но ми се струва, че Българската православна църква има положително отношение към това да има едно представителство сред православните представители в Брюксел, което, от една страна, ще уякчи и засили присъствието на православния елемент в Европейския конгрес и ще бъде полезно не само за държавата ни, за народа ни, но и за самата наша църква, защото колкото повече единство, толкова повече сила и благоприятно развитие на нещата.
