Митрополит Мелетий Софийски е арестуван и заточен в Рилския манастир на 25 февруари през 1883 г. под натиска на екзарх Йосиф I и по решение на правителството. По-късно Мелетий Софийски получава разрешение да се установи в Кюстендил.
Мелетий Софийски е висш духовник, книжовник, обществен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е през 1832 г. в Струмица. През 1851 г. става монах в Зографския манастир. Завършва Атинската духовна семинария, след което заминава за Санкт Петербург, където следва в Духовната академия. Завръща се в България и от 1872 г. до 1883 г. е софийски митрополит. През 1876 г. е преследван от турските власти, които го подозират, че укрива дейци от Ботевата чета, поради което търси спасение в Българската екзархия в Цариград. След Освобождението отново поема Софийската епархия. Народен представител е в Учредителното събрание през 1879 г. Предоставя много ценни ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в София. По време на режима на пълномощията е интерниран в Рилския манастир. По-късно заболява тежко и заминава на лечение в Кайро, където умира през 1891 г.
Ето как Симеон Радев описва колоритната личност на Мелетий Софийски и страстите на църковния живот по онова време: "В 1877 г. Мелетий, Софийски митрополит, се бе провинил тежко спрямо църковната дисциплина. Докато другите владици стояха в епархиите си, за да ободряват паството си, уплашено от яростта на бягащите турски войски, той без разрешение от екзарха бе избягал от Цариград в Русия, отгдето се бе присъединил към похода. Присъствието на един български митрополит в руския стан можеше да изложи в опасност Екзархията и без туй силно подозирана от Портата: времената не бяха още много далеко, когато един гръцки патриарх бе обесен на самите врата на Патриаршията. Мелетий не бе помислил за всичко това. Той бе увлечен от своя буен характер; в действителност той бе - както много български калугери - хайдук по душа и искаше да види отблизо войната. Обладан и от тайната амбиция да стане екзарх, той се надяваше, че русите ще си спомнят за него и за неговата преданост, когато низвергнат Йосиф І, чиято съдба изглеждаше тогава решена.
Още в 1877 год. съветът при Екзархията наказа Мелетия за неговата постъпка; но в радостта на Освобождението присъдата биде забравена. В 1878 г., когато Учредителното събрание заседаваше в Търново, владиците се занимаваха с положението на Мелетия, но залисани в други борби, те не дойдоха до никакво разрешение. Между туй Мелетий зае безпрепятствено своя пост в София. Тук станаха с него ред неприятности. Веселяк, той обичаше виното, гуляите и другите светски удоволствия. Поведението му, с една реч, бе причина на голяма съблазън за народа. Еднаж едно възбудено множество начело с Боботанова, хаджи Манова и други софийски либерали взе трона от "Св. Крал", изнесе го навън и го счупи, за да протестира срещу недостойния владика, комуто заяви, че ако смее да се яви още веднъж на богослужението, ще бъде измъкнат от олтара и влачен до плочите на църквата.
Забележително е, че докато Мелетий въодушевяваше селските тълпи в полза на преврата и водеше хорото пред двореца, консерваторите прощаваха неговите ексцентричности, но откакто той, краен русофил, бе взел страната на Соболева, те решиха да му отмъстят. Заедно с Доростолочервенския митрополит Григорий, който мечтаеше да заеме Софийската епархия, консерваторите устроиха изгонването на Мелетий. Присъдата от 1877 г. биде извадена от архивата и чрез своя представител в София Григорий екзархът поиска от Министерството на външните работи и вероизповеданията нейното изпълнение. Решението на Екзархията бе да се изпрати Мелетий във Враца, класически вече град на изгнанията, но Мелетий помоли да му се даде като местожителство Рилският манастир, в околностите на който той имаше чифлик. Министерството се съгласи. Стоилов предупреди ли Соболева, че ще изпълни екзархийската присъда? Той твърдеше, че не само отишъл лично да му изложи въпроса, но се разговорил със Соболева и върху мерките, които трябваше да се вземат, за да стане интернирането на владиката безшумно. Градоначалникът Карнович бил получил от Соболева заповед да изпрати стражари, за да конвоират Мелетий. Както и да е, на 25 февр. Мелетий биде вдигнат от митрополията. От конвой не стана нужда. Двама чиновници от министерството, Харитон Генадиев и Добри Ганчев, убедиха Мелетий, че ще бъде по-добре за него и по-достолепно да не се противи на властта. Мелетий заповяда тогава да впрегнат неговия собствен файтон и тръгна за местоназначението си доброволно"... (Строители на съвременна България, т. 1)
Навършват се 135 години от смъртта на Паисий Пловдивски
Навършват се 135 години от смъртта на Паисий Пловдивски. Той е висш духовник с албански произход, чието светско име е Петър Зафиров. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това умира.
Справката е изготвена от агенция "Фокус"
Справката е изготвена от агенция "Фокус"
