От 29 януари до 3 февруари в Москва се проведоха Петнадесети Рождественски общообразователни четения. Водещата тема тази година беше „Вяра и образование: обществото, учиилището и семейството в 21 век“. За мащаба на събитието говорят следните факти: над 12 000 участници, 100 кръгли маси и семинари, 1 500 прочетени доклада. Основните акценти в изказванията и дискусиите бяха духовно-нравственото възпитание на подрастващите, мисията на Църквата сред младите, демографската криза в Русия, основни предизвикателства пред църковните медии (радио, интернет, вестници, сателитни телевизионни програми). Двери на православието ще направи всичко възможно, за да ви запознае с най-интересните коментари за събитието, както и с най-значимите доклади, огласени на форума.
В Москва завършиха Петнадесетите Рождественски общообразователни четения. Форумът вече се нарича „малкия събор на Руската православна църква“. При неговото откриване Московският и на цяла Русия патриарх Алексий Втори го нарече „най-голямия образователен форум в Русия“. За първи път пленарните заседания на четенията протекоха в Кремълския дворец, от трибуната на който руските църковни лидери се обърнаха с послания към обществото. Обширното встъпление на Московския патриарх се запомни с една-единствена фраза. Когато говореше за различията между научния и религиозния мироглед, патриархът каза: „Осъзнаването от човека на факта, че той е венец на Божието творение, може само да го възвиси. А ако някой иска да вярва, че е произлязъл от маймуна, нека смята така, но да не натрапва възгледите си на другите“.
Обществената дискусия, разгоряла се по повод на тези думи, не успя да забележи другите инициативи на Московския патриарх. Например, той предложи да се учреди длъжността „пълномощник по правата на децата“ в Русия към президента на Руската федерация, „подобно на тази, която съществува в Европейското общество“. Прозвуча и призив да се облекчат сложните правила и процедури по опекунство и адаптация (осиновяване) на деца-сираци.
Патриархът отбеляза, че съвременното семейство не е в състояние да изпълнява пълноценно своите възпитателски функции. Затова ролята на учител в нравствеността трябва да поеме и училището: „Главната задача на образованието е да научи всеки човек да следва гласа на съвестта си“. „Желанието, което понякога се забелязва, да се изолира религията и вярата в периферията на обществото, да се превърне религията изключително в „личен въпрос“ на всеки човек, трябва да се определи като деструктивно намерение“. Критикувайки секуларизма, патр. Алексий Втори се спря пространно на ролята на Руската православна църква, която „има грижа за всичко, което засяга човешката душа“. На пръв поглед църковните йерарси говореха за едно и също нещо, но всъщност ставаше дума за бъдещата мисионерска стратегия на РПЦ.
Крутицки митрополит Ювеналий призна, че „… разрушаваните религиозни традиции на няколко поколения са в значителна степен пречупени. Едни се опитват усърдно да възраждат и пропагандират православни обичаи във форма, характерна за миналите векове, предизвиквайки така упреци в етнографизъм. Други пък смятат, че всяко усилие да се промени живота на обществото са безполезни и се изолират в някой тесен кръг“.
Митр. Ювеналий вижда изхода в това „целите да се преследват търпеливо и постепенно, без да се пришпорват събитията“. „Може да определим ситуацията на онова време, когато пророк Моисей води израилския народ четиридесет години в пустинята докато се освободи от робската психология, насадена в Египет“ – добави той.
Спирайки се на преподаването на предмета „Основи на православната култура“, митр. Ювеналий се позова на опита на Московска епархия, където в 84% от училищата предметът се изучава факултативно, а сега се очаква да бъде въведен предметът „Духовно краезнание“ – като част от регионалния компонент на образователната система.
Словенски митрополит Кирил също говори за регионалния компонент в образованието, но по друг повод. „Не разбираме логиката на Министерството на образованието, което се опитва сега да ликвидира регионалния компонент в образованието, в рамките на който в много региони на РФ сега се преподава предметът „Основи на православната култура“ – каза той. „Такава политика противоречи на желанието на самите региони да включат този предмет в училищната програма“.
„Непонятни са опитите да се замени един предмет, който дава нравствени и етични ориентири на поведение, с преподаването на история на религиите, включително и на такива, които никога не са били духовна основа на нацията“, заяви Калужки митрополит Климент. Той предложи курсът да се нарече „Духовно-нравствена култура и етика“ и да се включи във федералния компонент на образованието. Формулата за този предмет се роди в хода на дискусията през изминалата година в Обществената палата към РФ, но там заключенията бяха за създаването на два предмета: „Духовна култура“ и „Етика“ с право на избор. В изказването на митрополита този акцент липсваше.
И така, „Духовно краезнание“, „Основа на православната култура“ или, може би, „Духовна нравствена култура и (или) етика“? Кой именно предмет руската йерархия желае да види в училищата? Очевидното е обаче едно: под тази или под друга форма те искат учениците да се запознаят с православието. Ситуацията можеше да бъде изяснена с изказването на министъра на образованието и науката Андрей Фурсенко, което всички очакваха с интерес.
Министърът не говори направо за „История на световните религии“, за да не се повтори печалната ситуация от миналогодишните Четения, когато неговата позиция беше посрещната с негодувание. Министърът каза, че РПЦ играе „ключова роля“ във формирането на „външната поръчка“ по отношение на образователната система. Той обеща да сътрудничи с религиозните организации в областта на образованието, но даде да се разбере, че разделяне по конфесионален признак в училищата е недопустимо.
Като компенсация министърът обеща следното. По неговите думи Министерството на образованието и науката подготвя законопроект, който да изравни димпломите за висше духовно образование с тези от светските ВУЗ-ове.
Това предложение на Андрей Фурсенко обаче остана почти незабелязано. Дискусионният заряд беше насочен към обсъждането на възможностите за превръщане на маймуната в човек. Всички потвърдиха: такова нещо никой никога не е видял. С това, разбира се, не може да се спори, тъй като живи свидетели на процеса не може да бъдат намерени.
