Защо след смъртта на митрополит Арсений поехте управлението на Пловдивската епархия? Според устава на Православната църква ръководството трябва да се поеме от съседна епархия, очевидно Варненската епархия не е съседна на Пловдивската.
- Да, в устава така е записано и това е най-практичното. Аз изказах мненията на свещениците – те предпочитаха някои митрополити да не бъдат. Казаха конкретни имена и аз го съобщих в Светия Синод, съвсем искрено и откровено. Това беше искането от страна на архиереите, да знаят точно какво е било желанието на свещениците и тогава се реши.Първоначално аз отказвах, трябва да подчертая. Но след това се реши да бъда определен аз, Светият Синод реши аз да поема този избор. Както в повечето случаи досега при избирането на митрополити много рядко се е спазвало уставното положение.
Кои са имената на тези митрополити, които са щели да бъдат хвърлени от моста в река Марица, ако е трябвало те да управляват Пловдивска епархия?
- Смятам, че не всичко трябва да се казва. Най-важното, точно така беше, ни най-малко не съм изменил, друг е въпросът как го възприемат някои. Дали трябва да се съобразяваме с духовенството във всички случаи – в случая се знае за бивши разколници - беше казано, че ако отидат в Пловдив, ще ги хвърлят от моста.
Духовни лица хвърлят ли се от мостове?
- Може и това да стане.
Вие не сте нарушил устава, като сте управлявал…
- Светият Синод не е нарушил устава, като е решил да възложи на мен – Варненския Великопреславски митрополит Кирил, да бъдат наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол. Защото хубаво ли щеше да бъде да бъде хвърлен един архиерей от моста в Марица...
2007 година – България в Европейския съюз и така да се разправят духовници помежду си с бой и хвърляне от моста.
- Някои хора като че ли не разбират от друго, поне аз така смятам. Действително трябва да се отстояват някои неща. Вярно е – Христос преди всичко ни учи да обичаме ближния, но все пак, когато той го заслужи.
Да поговорим за лустрацията на българските свещеници – Вие страхувате ли се от отварянето на досиетата. Българската православна църква иска ли да прочете досиетата на свещениците?
- Няма да е лошо да се знаят тези неща по принцип, но трябва да се прецени кое е по-полезно, защото животът поднася изненади. Когато правим нещо, много добре трябва да преценим, да обсъдим дадения въпрос дали ще е от обществена полза или не.
Мина доста време, може би още тогава трябваше да се отворят, по-бързо щяхме да преживеем този проблем. Ако е имало такива, те вече са починали, това е мое мнение. От по-младия състав – духовенството, свещеници, архиереи няма такова отношение.
Вие имате ли досие, бил ли сте агент на Държавна сигурност?
- Абсолютно не. Няма защо да се срамувам, нито да се страхувам.
Вие обаче казвате – Не си спомням дали съм бил сътрудник на руското или българското разузнаване. Как може човек да не си спомня подобно нещо?
- Може да се каже, че не съм очаквал този въпрос. Все пак човек трябва да размисли. Смятам, че най-неоткровеният и лъжлив отговор и категорично даден веднага, „да” или „Не”, не е истина.
Какво означава – „Не си спомням” – аз мисля в този момент, да преценя, не искам да стана лъжец, да излъжа. Доколкото си спомням, не съм подписвал. Да бъда такъв, трябва да съм подписвал, такива неща не съм правил.
Сега мина доста време, спомняте ли си – да или не?
- Абсолютно, категорично не. Сега вече мога да го кажа категорично. Никой не е изисквал от мен такова нещо, искрено го казвам. Аз винаги съм се старал, помагал съм да се уталожат такива неща, както и Негово Светешейство го е правил.
С още една емблематична реплика сте цитиран да казвате – „Не ме амбицирайте, че ако ме амбицирате, може да стана патриарх…
- Като му дойде времето, това съм казал. Но по принцип не правя нищо, нито даже мисля какво трябва да правя, за да получа някаква преднина или да ме забележат, да ми обърнат внимание, отсега да събирам привърженици. Нито ламтя за това нещо, нито правя нещо. И бих го заявил – нито ще давам пари, за да получавам постове, както не съм го правил никога досега.
Някои смятат, че съм бил към Държавна сигурност, затова толкова бързо съм прогресирал. Мога да го заявя, че не е точно така. Това, което съм постигнал, е благодарение на моите сили, макар и нескромно казано.
И все пак – „когато му дойде времето” – ще се кандидатирате ли за български патриарх?
- Не, не мога да кажа, защото Светият Синод избира от всички митрополити избира трима. Освен че не е морално човек да прави такива неща, Светият Синод решава кого да избере и да постави в тройката. Разбира се, аз мога да си направя отвод, може да го направя даже. Но когато му дойде времето, защото ситуацията е друга, ние си имаме патриарх. Аз обичам Варненската Великопреславска епархия, дал съм много усилия за това и не ми се мести от там.
- Може и това да стане.
Вие не сте нарушил устава, като сте управлявал…
- Светият Синод не е нарушил устава, като е решил да възложи на мен – Варненския Великопреславски митрополит Кирил, да бъдат наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол. Защото хубаво ли щеше да бъде да бъде хвърлен един архиерей от моста в Марица...
2007 година – България в Европейския съюз и така да се разправят духовници помежду си с бой и хвърляне от моста.
- Някои хора като че ли не разбират от друго, поне аз така смятам. Действително трябва да се отстояват някои неща. Вярно е – Христос преди всичко ни учи да обичаме ближния, но все пак, когато той го заслужи.
Да поговорим за лустрацията на българските свещеници – Вие страхувате ли се от отварянето на досиетата. Българската православна църква иска ли да прочете досиетата на свещениците?
- Няма да е лошо да се знаят тези неща по принцип, но трябва да се прецени кое е по-полезно, защото животът поднася изненади. Когато правим нещо, много добре трябва да преценим, да обсъдим дадения въпрос дали ще е от обществена полза или не.
Мина доста време, може би още тогава трябваше да се отворят, по-бързо щяхме да преживеем този проблем. Ако е имало такива, те вече са починали, това е мое мнение. От по-младия състав – духовенството, свещеници, архиереи няма такова отношение.
Вие имате ли досие, бил ли сте агент на Държавна сигурност?
- Абсолютно не. Няма защо да се срамувам, нито да се страхувам.
Вие обаче казвате – Не си спомням дали съм бил сътрудник на руското или българското разузнаване. Как може човек да не си спомня подобно нещо?
- Може да се каже, че не съм очаквал този въпрос. Все пак човек трябва да размисли. Смятам, че най-неоткровеният и лъжлив отговор и категорично даден веднага, „да” или „Не”, не е истина.
Какво означава – „Не си спомням” – аз мисля в този момент, да преценя, не искам да стана лъжец, да излъжа. Доколкото си спомням, не съм подписвал. Да бъда такъв, трябва да съм подписвал, такива неща не съм правил.
Сега мина доста време, спомняте ли си – да или не?
- Абсолютно, категорично не. Сега вече мога да го кажа категорично. Никой не е изисквал от мен такова нещо, искрено го казвам. Аз винаги съм се старал, помагал съм да се уталожат такива неща, както и Негово Светешейство го е правил.
С още една емблематична реплика сте цитиран да казвате – „Не ме амбицирайте, че ако ме амбицирате, може да стана патриарх…
- Като му дойде времето, това съм казал. Но по принцип не правя нищо, нито даже мисля какво трябва да правя, за да получа някаква преднина или да ме забележат, да ми обърнат внимание, отсега да събирам привърженици. Нито ламтя за това нещо, нито правя нещо. И бих го заявил – нито ще давам пари, за да получавам постове, както не съм го правил никога досега.
Някои смятат, че съм бил към Държавна сигурност, затова толкова бързо съм прогресирал. Мога да го заявя, че не е точно така. Това, което съм постигнал, е благодарение на моите сили, макар и нескромно казано.
И все пак – „когато му дойде времето” – ще се кандидатирате ли за български патриарх?
- Не, не мога да кажа, защото Светият Синод избира от всички митрополити избира трима. Освен че не е морално човек да прави такива неща, Светият Синод решава кого да избере и да постави в тройката. Разбира се, аз мога да си направя отвод, може да го направя даже. Но когато му дойде времето, защото ситуацията е друга, ние си имаме патриарх. Аз обичам Варненската Великопреславска епархия, дал съм много усилия за това и не ми се мести от там.
