Преображенският манастир има богата история. Сведения за съществуването му има още от 14 в. Според участието му в редица съдбовни за България църковни събития той се нарежда на четвърто място по значимост заедно с Рилския, Бачковския и Троянския манастир. По време на Възраждането, след започналото му обновление през 1825 г., той добива вида, в който нашите последни поколения го познават.
Дали обаче достатъчно познаваме днешната съдба на манастира?
Споходилите го през 20 в. природни бедствия като земетресението от 1913 г., разрушителното събитие от падащи каменни монолити, повлекли част от крилата на манастира, както и свлачището в края на 80-те години на 20 в. са осакатили този прекрасен архитектурен комплекс, в големия си процент изграден от Кольо Фичето. За щастие църквата „Преображение Господне“ е оцеляла и продължава живота си и днес. Тя е пример на съхранен цялостен ансамбъл както с автентичния си иконостас, вероятно композиран от Кольо Фичето и изпълнен от тревненски майстори, така и със стенописите и царските икони от иконостаса, дело на Захари Зограф. Самият факт, че на това място са си дали среща двамата най-изявени възрожденски майстори, нарежда манастира в предните редици на най-ценните ни паметници на културата. Той е паметник от национално значение.
По обективни причини днес стенописите в църквата се нуждаят от цялостна реставрация. Тук е мястото да споменем за усилията, които е положил лично игуменът на манастира архим. Георги (Калбанов). Като реставратори добре знаем колко е важно доброто състояние на покрива за оцеляването на такива стенописи в църквата.
От 2002 г. започнаха дейности, свързани с грижата за паметника, предимно от частни дарения. По инициатива и със спонсорирането на фондация „Интелектуални проекти“ разработихме цялостна програма за консервация и реставрация в интериорите на църквата, одобрена от Националния институт за паметниците на културата.
През 2003 г. с финансовото подпомагане на същата фондация бяха реставрирани иконите от празничния ред на иконостаса.
През 2004 г. в избраните участъци, спонсорирани от фонд „Култура“ към Министерството на културата и организирано отново от фондация „Интелектуални проекти“, беше проведена цялостната им реставрация. Тези участъци са в притвора, в централното помещение и на иконостаса. Благодарение на работата по тях всеки от посетителите лесно може да направи сравнение между реставрираната част и тази, която предстои да бъде реставрирана. През 2006 г. работата в интериора на църквата продължи. За обща радост тези реставрирани участъци стимулираха и друг процес – появата на дарители. Дейвид Арчър, Христо Георгиев и неговото семейство пожелаха през 2005 г. да започне реставрацията на „Колелото на живота“. Семейството на г-н Георгиев е правило дарение на манастира и преди. Те са помогнали да се извърши подновяване на покривите и на останалите сгради в манастира.
Известният стенопис на Захари Зограф „Колелото на живота“ се намира на фасадата на църквата. Стенописът има уникален характер благодарение на темата, избрана от художника, която отразява времето, философията и естетиката на възрожденската личност. Това изображение е емблематично и поради това е избрано да присъства като знак в столевовата банкнота от 1991 до 1999 г.
Фактът, че стенописът се намира на открито и е изложен от сто петдесет и шест години на неблагоприятни климатични условия, претърпял е многократни поправки между началото и края на 20 в. и има силно променен естетически вид, който се отдалечава от същинското въздействие на оригинала на Захари Зограф, е причината да се заемем с реставрацията на „Колелото на живота“.
Настоящата реставрация на стенописа продължи две години (2005 и 2006 г. в подходящ за това сезон). Целта на реставрационните операции бяха първо да се отстранят всички чужди на оригинала поправки и надживописвания. Последващите реставрационни операции са свързани с оздравявянето на живописната повърхност на стената като цяло и ревизия на всички места, където стенописът е претърпял разрушения. След извършването на горните операции, които отнеха близо четири месеца през 2005 г., може със сигурност да се каже, че стенописът е здрав и в оригиналния си вид там, където той е оцелял. Разкриха се на много места подробности от художествената разработка на детайлите, характерни за четката на Захари Зограф, които преди това бяха напълно заличени.
През 2006 г. реставрацията продължи. Три месеца бяха необходими по операциите, свързани с осъществяването на ретуши и реконструкции. Благодарение на работата през този етап стенописът „Колелото на живота“ доби своята цялост след колоритното приобщаване на липсващите части от оригиналната живопис.
Добрите условия, които ни създадоха манастирската общност и екипът на „Интелектуални проекти“, даде възможност работата да се извършва в среда на разбирателство и компетентност. Много навременно за изпълнение на последен, малък, но завършителен етап от реставрацията с предоставяне на средства се включи и Министерство на културата. Фондацията продължава да набира средства за възстановяване и на останалата част от стенописите в този значим паметник на културата.
Предстои да се определи място за ктиторски надпис, където ще бъдат споменати имената на всички настоящи и бъдещи дарители.
Реставрацията на Преображенския манастир се осъществява със съдействието на фондация „Интелектуални проекти“ – неправителствена организация, създадена на 18.2.1997 г. Нейната дейност е насочена към подпомагането на процесите на възстановяване, съхраняване на българското културно-историческо наследство и опазване на паметниците на културата. Провежда собствени програми в подкрепа на образованието и науката. Фондацията подпомага домове за възпитание на деца, лишени от родителски грижи.
