Ян Репа от BBC разглежда живота на покойния папа Йоан Павел Втори в контекста на политическите промени в Европа и разпадането на комунизма.
* Източник: Българска редакция на BBC.
Духовният пастир на един милиард римокатолици от цял свят папа Йоан Павел Втори почина. Роденият в Полша папа допринесе много за разпадането на комунизма в Централна Европа. Ян Репа от ВВС разглежда този аспект от живота на покойния Йоан Павел Втори.
В своята дълга история Римокатолическата църква в Полша изживя такива драматични събития като нацистката окупация и комунистическото управление, като само укрепи своя статут на бастион на националните традиции и ценности и връзка с външния свят.
През 1979 г. милиони поляци излязоха да приветстват Йоан Павел Втори по време на първото му посещение в родината.
Комунистическата власт в Полша получи сериозен удар. Първият президент на Полша след разпадането на комунизма Лех Валенса описа по следния начин ефекта от посещението.
„Светият отец със своите срещи демонстрира, колко многобройни сме ние. Той ни каза да не се страхуваме“.
Йоан Павел Втори е роден през 1920 г. в семейство от средната класа. Баща му е дребен чиновник в австрийската имперска армия и се прехвърля в полската войска, когато страната става отново независима през 1918 г.
Отличен ученик, той е приет да учи философия в Краковския университет през 1938 г. Само година по-късно градът е под нацистка окупация. Забранено е обучението на полски език, така че той започва да работи и да посещава нелегални курсове по философия и прави дебюта си като надежден артист в нелегален театър.
Карол Войтила преминава религиозно обучение и една година след края на Втората световна война – през 1946 г. става римокатолически свещеник.
Условията за Римокатолическата църква в Полша при новата комунистическа власт са много трудни и Карол Войтила има широки възможности да демонстрира своята съпротива като преподавател, свещеник и дипломат.
Темата на неговата докторска дисертация е свързана с ранното творчество на германския философ Макс Шелер, който отхвърля „идеализма“ на Имануел Кант в полза на концепцията за индивида, като „цялост от интелект и чувства“.
През 1962 г. Вторият Ватикански събор е открит в Рим с цел „отваряне“ на Римокатолическата църква към съвременния свят. Карол Войтила прави впечатление с енергията си и с дипломатическите си качества за постигане на компромиси.
През 1963 г. той е назначен за архиепископ на Краков. През 1978 г. е избран за папа на сравнително младата възраст от петдесет и осем години. Изборите за папа са тайни.
Според слуховете обаче той е бил подкрепен активно от германските кардинали като човек с изпитани качества в идеологическата конфронтация между християнството и комунизма, който поддържа твърда линия, докато в същото време внася свежи елементи и енергия в работата си.
По време на първото си посещение в Полша като папа той открито се противопостави на колективистичната идеология на комунизма и предложи друга гледна точка за отношенията между държавата и гражданите.
„Една от най-важните задачи на държавата е да създаде пространство, в което всички индивиди, чрез своята дейност, да развиват себе си, своята личност и да се образоват. Това персонално развитие, съществуването на лично пространство в контекста на обществения живот, е предусловие за общото благо“.
Две години по-късно, през 1981 г., в своята енциклика „Laborem Excercens“, понякога описвана като неговата енциклика „Солидарност“, Йоан Павел Втори развива идеята за човешкия труд като израз на свободната и творческа личност.
„Държавният суверенитет е съвместим само с морален ред, ако той е израз на суверенна нация, която е господар на собствената си съдба и творец на общо благо“.
В енцикликата си от 1987 г., озаглавена „Solicitudo Rei Socialis“, Йоан Павел Втори критикува както комунизма, така и либералния капитализъм, като водещи до „отчуждение“ на личността.
Папа Йоан Павел Втори се опита също така да развие отношенията с православните църкви, които са доминиращи на Балканите, в Русия, Украйна и Беларус.
В своето писмо от 1985 г. „Slavorum Apostoli“, което почита паметта на св. братя Кирил и Методий, той описва Римокатолическата църква и Православната църква като „белите дробове“ на християнска Европа, но настоява на специалната роля на Светия Престол.
В родната си Полша, както и в другите традиционно римокатолически страни като Хърватия, Чешката република, Литва и Словакия папа Йоан Павел Втори вдъхна нова вяра сред последователите си след продължилите няколко десетилетия на гонения и тормоз.
На практика обаче след разпадането на комунизма в Централна и Източна Европа местните епископи и духовници често изглеждаха неподготвени за предизвикателствата на демократичното и свободно общество, където църквата сега трябва да се надпреварва с много други влияния.
