Значи така се полудявало. Това си казва Стьопа Лиходеев, един от героите в романа на Булгаков "Майстора и Маргарита", след потресаващата си среща с дявола и неговата свита. Разбира се, при всеки е различно. Аз например осъзнах как се полудява една сутрин между две сънливи кафета, докато се давех пред телевизора във фалцетната логорея на говорителя на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов. Не бях сигурна дали аз полудявам или ставам жертва на онзи синдром на пренасянето, при който психиатрите пипват симптоматиката на пациентите си. При всяко положение симптомите бяха налице. Усетих как ме обзема ирационален бяс и подсъзнателно желание да рисувам свастики по джамията. (Няма да рисувам свастики, просто тогава ми се прииска.)
Не ми е присъщо да вземам присърце казаното от когото и да било по телевизията или радиото, защото съм дресирана да го слушам безропотно и хладнокръвно всяка сутрин в продължение на 15 години. Това ми е работата. Освен това съм отраснала в град с толкова много турци и помаци, че силуетът на минарето винаги е бил част от пейзажа, с който съм свикнала. Точно затова внезапният ми бяс и най-вече желанието да правя лоши работи по джамията ме накара да си помисля, че сигурно така се полудява. Не смеех и да си помисля, че е полудял Хюсеин Хафезов. Но ако и други хора са се разтресли от възмущение след поредните му изявления и тръгнат, съвсем ирационално, да палят дограмата на местната джамия или да драскат глупости по стените й, значи безспорно става въпрос за "пренасяне". А лудостта, и особено верската, се пренася лесно, тя е далеч по-заразна и смъртоносна от птичия грип, както се убеждаваме всекидневно от ставащото в други страни. Единственият изход да се спре, е да се изолира и ограничи източникът на заразата. В моя случай например това е Хюсеин Хафъзов, макар да се предполага, че той говори от името на началника си - главния мюфтия Мустафа Хаджи.
Иначе, като го слуша човек, остава с впечатлението, че е говорител не на мюфтията, не дори на пророка Мохамед, а на самия Аллах. Ужасно е инициативен и креслив, което е досадно, но освен това е и опасен, защото в продължение на половин година се мъчи да зарази страната с верска нетърпимост и ислямски фундаментализъм.
Като не можа да подпали фитилите нито на мюсюлманите, нито на християните, Хафъзов измисли да се оплаче на председателството на Евросъюза и забележете, на арабските посланици (става дума за посланиците на страните, в които реагираха по онзи фамозен начин на датските карикатури) от потъпкането на религиозните права на мюсюлманите в България. Е, хайде стига, де! Че тая държава се управлява с мандата на българските мюсюлмани, за какви потъпкани права говорим.
Е, разбира се - управлява се чрез мандата на политическа партия, не чрез мюфтийството, както вероятно му се иска на Хафъзов, който вероятно се вижда в сънищата си като аятоллах.
Първото оплакване на Хафъзов е от посегателствата над джамии. Че има посегателства - има. Броят се на пръстите на едната ръка. Всъщност по-често се обругават еврейските гробища и синагогите, но това не възбужда някакъв радикален ционизъм у евреите. Далеч повече са погромите в църквите, но за щастие никой не е обвинил за това мохамеданите, защото проблемът си е единствено на Светия синод, потънал в такова исихастко отчуждение, че не се интересува дори какво става с храмовете.
Ако Хафъзов си мисли, че като запалят българското знаме на площада в Триполи, Исламабад или Бейрут, ще спрат да се чупят прозорците на джамиите у нас, много се лъже. Просто някои хора може да започнат да чупят глави, после ще започнат да чупят и техните глави, а накрая камък върху камък няма да остане нито от църквите, нито от джамиите. Надявам се не това да е целта на говорителя на мюфтийството, защото тезите му удивително съвпадат с фундаменталистките теории на няколко ислямски партии с въоръжени крила, които се опитват да диктуват правилата на играта по света.
Второто оплакване на Хафъзов е заради искането на определен брой български граждани да се махнат тонколоните от джамията в София. Аргументът му е, че високоговорителите трябва да останат, защото призивът за молитва езан бил "небесен императив". Сигурно и така може да се погледне на това, което се чува от джамията, но се съмнявам, че в Корана има императив да се окачва озвучителна техника по минаретата. Биха могли да качат горе някой гласовит мюезин и да вика, колкото си иска. Едва ли ще надвика високоговорителите.
Не е нужно да го ослепяват предварително, какъвто е бил императивът през Средновековието, та да не гледа отгоре незабулените жени. Кадъните, които не искат да ги оглеждат, да ходят забулени около Халите, само да не пращат дъщерите си забрадени в училище. Което пък е третото и най-възмутително оплакване на Хафъзов. Според него решението да не се носят ислямски забрадки в училище е недемократично, защото пречи на мюсюлманските жени да се подчиняват на религиозните забрани, т.е да не показват нищо освен очите си. Ето тук е заровено кучето. Въпросът не е в забрадката, иначе би било по-логично да се забрани на момичетата да ходят с униформи на фолкпевачки на училище.
Проблемът не е и в забрадката като религиозен символ - като кръстчето например или медальона със стрък марихуана за някои. Проблемът е, че забрадката е символ (и не само символ, но и пряко проявление) на несвободата. Тя не е въпрос на личен тийнейджърски избор като обръснатата коса, лилавите кичури, пиърсинга или кубинките. Тя е религиозна норма, наложена на момичетата от член на семейството или религиозната общност, който държи властта и контрола още от раждането им.
От забрадката до бурката има само една стъпка, ако се намери някой да я направи и ако му бъде позволено да я направи. Само си спомнете какво се случи с хилядите образовани афганистански жени и момичета, когато на власт дойдоха талибаните. Онези, които не искаха да носят бурки, ги убиваха с камъни. А светът дипломатично подминаваше това до 11 септември.
Не възразявам срещу религиозните схващания на Хюсеин Хафъзов, ако ги запази за себе си. Но ако иска да налага някъде радикалния ислям, да върви в Иран, докато ислямският режим все още е на власт там. В Турция няма да го търпят и едно денонощие. Надявам се, че няма да го търпят и у нас. Но най-цивилизовано ще бъде да спре да го търпи работодателят му. Не става дума за Аллах, разбира се. Време е да чуем главния мюфтия.
в. "Новинар", 4 август
Иначе, като го слуша човек, остава с впечатлението, че е говорител не на мюфтията, не дори на пророка Мохамед, а на самия Аллах. Ужасно е инициативен и креслив, което е досадно, но освен това е и опасен, защото в продължение на половин година се мъчи да зарази страната с верска нетърпимост и ислямски фундаментализъм.
Като не можа да подпали фитилите нито на мюсюлманите, нито на християните, Хафъзов измисли да се оплаче на председателството на Евросъюза и забележете, на арабските посланици (става дума за посланиците на страните, в които реагираха по онзи фамозен начин на датските карикатури) от потъпкането на религиозните права на мюсюлманите в България. Е, хайде стига, де! Че тая държава се управлява с мандата на българските мюсюлмани, за какви потъпкани права говорим.
Е, разбира се - управлява се чрез мандата на политическа партия, не чрез мюфтийството, както вероятно му се иска на Хафъзов, който вероятно се вижда в сънищата си като аятоллах.
Първото оплакване на Хафъзов е от посегателствата над джамии. Че има посегателства - има. Броят се на пръстите на едната ръка. Всъщност по-често се обругават еврейските гробища и синагогите, но това не възбужда някакъв радикален ционизъм у евреите. Далеч повече са погромите в църквите, но за щастие никой не е обвинил за това мохамеданите, защото проблемът си е единствено на Светия синод, потънал в такова исихастко отчуждение, че не се интересува дори какво става с храмовете.
Ако Хафъзов си мисли, че като запалят българското знаме на площада в Триполи, Исламабад или Бейрут, ще спрат да се чупят прозорците на джамиите у нас, много се лъже. Просто някои хора може да започнат да чупят глави, после ще започнат да чупят и техните глави, а накрая камък върху камък няма да остане нито от църквите, нито от джамиите. Надявам се не това да е целта на говорителя на мюфтийството, защото тезите му удивително съвпадат с фундаменталистките теории на няколко ислямски партии с въоръжени крила, които се опитват да диктуват правилата на играта по света.
Второто оплакване на Хафъзов е заради искането на определен брой български граждани да се махнат тонколоните от джамията в София. Аргументът му е, че високоговорителите трябва да останат, защото призивът за молитва езан бил "небесен императив". Сигурно и така може да се погледне на това, което се чува от джамията, но се съмнявам, че в Корана има императив да се окачва озвучителна техника по минаретата. Биха могли да качат горе някой гласовит мюезин и да вика, колкото си иска. Едва ли ще надвика високоговорителите.
Не е нужно да го ослепяват предварително, какъвто е бил императивът през Средновековието, та да не гледа отгоре незабулените жени. Кадъните, които не искат да ги оглеждат, да ходят забулени около Халите, само да не пращат дъщерите си забрадени в училище. Което пък е третото и най-възмутително оплакване на Хафъзов. Според него решението да не се носят ислямски забрадки в училище е недемократично, защото пречи на мюсюлманските жени да се подчиняват на религиозните забрани, т.е да не показват нищо освен очите си. Ето тук е заровено кучето. Въпросът не е в забрадката, иначе би било по-логично да се забрани на момичетата да ходят с униформи на фолкпевачки на училище.
Проблемът не е и в забрадката като религиозен символ - като кръстчето например или медальона със стрък марихуана за някои. Проблемът е, че забрадката е символ (и не само символ, но и пряко проявление) на несвободата. Тя не е въпрос на личен тийнейджърски избор като обръснатата коса, лилавите кичури, пиърсинга или кубинките. Тя е религиозна норма, наложена на момичетата от член на семейството или религиозната общност, който държи властта и контрола още от раждането им.
От забрадката до бурката има само една стъпка, ако се намери някой да я направи и ако му бъде позволено да я направи. Само си спомнете какво се случи с хилядите образовани афганистански жени и момичета, когато на власт дойдоха талибаните. Онези, които не искаха да носят бурки, ги убиваха с камъни. А светът дипломатично подминаваше това до 11 септември.
Не възразявам срещу религиозните схващания на Хюсеин Хафъзов, ако ги запази за себе си. Но ако иска да налага някъде радикалния ислям, да върви в Иран, докато ислямският режим все още е на власт там. В Турция няма да го търпят и едно денонощие. Надявам се, че няма да го търпят и у нас. Но най-цивилизовано ще бъде да спре да го търпи работодателят му. Не става дума за Аллах, разбира се. Време е да чуем главния мюфтия.
в. "Новинар", 4 август
