Разговор в предаването "Тази сутрин" по Би Ти Ви със секретаря на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов, 2 август т.г.
Водеща Анна Цолова: Продължаваме с две горещи теми от изминалия ден. Първата, много бързо обявявам кой стои до мен на гости - Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главното мюфтийство, защото излезе информация, че искате да сезирате, да се оплачете на посланика на Финландия - страната, която председателства ЕС, както и на други посланици. Оплакването ви е, че в България българите се отнасят недемократично към мюсюлманите.
Хюсеин Хафъзов: Първо добро утро на вас и на вашите зрители.
Водеща: Кои са точно причините, за да направите това изказване?
Х. Хафъзов: За да ви отговоря коректно на този въпрос, би трябвало предварително да ви представя една ретроспекция на събитията, които стават около нашето изповедание в последните месеци, а даже и години. Съгласете се с мен, че ако през последните 15 години е имало близо 35-40 посегателства на мюсюлмански храмове, това до голяма степен трябва да безпокои не само ръководствата на нашето изповедание, а цялата българска общественост. Ние установихме, че през тези последни 15 години имаме палежи, опити за палежи, чупения на прозорци и стъкла, влизане с взлом, кражби, същевременно и осквернителни надписи по стените на джамиите, 35, които ние сме установили. През последните седмици обаче това напрежение ескалира, тъй като в рамките на 2 седмици имаше посегателство на джамията в София, чупене на прозорци, същевременно боядисана врата на джамията в Айтос, след което вече, си спомняте, даде се доста широк отзвук в медиите, подпалване на джамията в Казанлък.
Разбира се, ние сме благодарни, парламентът прие декларация,с която осъжда тези деяния. Но забележете, само 2-3 дни след това отново беше нападната джамията в Казанлък. Това медиите по някакъв начин пропуснаха да го отразят. Но понеделник сутринта ние заварихме джамията в Казанлък отново със счупени прозорци и свастики по стените.
Водеща: Вие смятате, че в България се живее в среда, в която има етническа нетолерантност, така ли е?
Х. Х.: Не, не твърдя това, но все пак нека да коментираме...
Водеща: Не, защото 15 години, десетки случаи... апокалиптично звучи.
Х. Х.: Нека да коментираме фактите. Но не само това. През последните месеци, знаете, Главното мюфтийство беше инкриминирано и обвинено в корупция, заедно с БЧК. Бяха отнети голяма сума средства от банковите сметки на Главно мюфтийство, всичко това...
Водеща: Всичко това смятате, че е на верска основа, така ли?
Х. Х.: Всичко това не смятам, че е на верска основа, но просто...
Водеща: Кажете наистина каква бе причината?
Х. Х.: Но просто е обезпокоително. Така че ние, разбира се, напълно се доверяваме и се надяваме, че българските власти, българскатадържава, ще предприемат необходимото да не се стига до верска основа. В момента има само опити за насаждане на омраза между етническите и религиозните групи. Но забележете, ние...
Водеща: Кой ги прави тези опити?
Х. Х.: Това, разбира се, вече не е мой проблем. Може би има разследващи органи, които трябва да бъдат сезирани. . .
Водеща: Все пак вие може би знаете кои са тези хора? Защо на основание на техните действия се притеснявате.
Х. Х.: Аз мога само да коментирам защо се прави това. Ние се притесняваме, че не нашето изповедание е цел. Не мюсюлманите са цел на тези нападки и нападения. Ние се съмняваме, че чрез нас някой се опитва да дискредитира и осуети влизането на България в ЕС. Това е, което е много обезпокоително. Някой се опитва чрез нас да покаже, че в България има проблем, какъвто всъщност няма.
Водеща: А вие смятате, че няма проблем, това е много важно, че го
казвате, но не ви ли е страх. . .
Х. Х.: Разбира се, има само опити, има само опити, отново повтарям и подчертавам, има опити за насаждане на такава омраза, но в никакъв случай не може да се каже, че в момента напрежението е ескалирало.
Водеща: Защото аз смятам, че сме изключително толерантни всички хора, които живеят в България, всякакви вери, които изповядват.
Х. Х.: Абсолютно по същия начин Главно мюфтийство нееднократно е
заявявало точно такава позиция. Не само чрез медиите и по медиите, а същевременно на различни форуми и конференции в страната и извън страната.
Водеща: Не мога да не продължа да ви питам кои може да са тези хора и, ако разговаряте с посланика на Финландия или с други посланици, не се ли притеснявате, че това може да има обратен знак.
Х. Х.: Не, ако се знае точно целта на нашето желание да се срещнем.
Водеща: Изговаряте един проблем, който може да бъде разбран. . .
Х. Х.: Значи, медиите може би не точно обявиха, че ние имаме желанието и намерението да се жалваме или оплакваме, било то пред финландски или ислямските посланици. Желанието не е такова. Ние, като рицари на добрата воля искаме да изчистим името на България, че в България няма междуетнически или религиозен проблем. Нашето желание е не да се оплакваме, а просто да споделим, да обясним, да уточним, да успокоим нашите приятели от Европа. . .
Водеща: Кога ще се случи това?
Х. Х.: ... че в България няма проблем на етническа или религиозна основа.
Водеща: Кога ще се срещнете с посланиците...
Х. Х.: Не, не мога да кажа с точност, тъй като тези решения не ги взимам еднолично аз. И тези неща не се касаят само до компетенцията на главния секретар. Ние имаме духовен съвет, Висш мюсюлмански съвет и тези решения биват взимани именно на такива съвети.
Водеща: Г-н Хафъзов, още едно нещо, информация отново от медиите. Като недемократични действия вие определяте и решението на комисията, която разгледа случая с желанието на две момичета да
носят забрадки. Вчера тази комисия по дискриминация заяви, че забраната на светското училище, където има униформи, установени в правилник на училището, та тази забрана не е дискриминация. Слагате ли в тази поредица, която вие изброихте, и случая със забраната да се носят забрадки?
Х. Х.: Разбира се, до голяма степен - да. Ние като религиозно изповедание трябва да дадем становище според нашите религиозни канони. Нееднократно отново ние сме обявявали, че забрадката е не традиция или обичай в нашата религиозна практика, а е задължение за всяка една мюсюлманка, да покрива своето тяло, като се вижда само лицето, ръцете и краката от глезените.
Водеща: Коранът, понеже много спорове има, в Корана как и къде точно го пише това нещо?
Х. Х.: Точно в Корана го има стиха, който заповядва на жените да се обличат по този начин. Възможно е това да е забрадка, възможно да е
фередже, възможно да е шапка или някаква друга дреха, но това е задължение за всяка една пълнолетна мюсюлманка.
Водеща: Покриване на косата?
Х. Х.: Разбира се.
Водеща: Какво правим, когато живеем в светска държава и действието се развива в светско, а не в религиозно училище?
Х. Х.: Светска, но демократична държава, а думата демокрация знаем
в едно от значенията си е, демократичен означава "който зачита правата на другите". Така че в демократична държава въобще според мене не трябва да се спори дали имаме право, или не да живеем свободно религията си.
Водеща: Само че вие със сигурност знаете, че във въпросното училище, понеже говорим вече за конкретния казус, има установена
официална униформа...
Х. Х.: Която може да бъде променена.
Водеща: Със сигурност и останалите ученици в това училище не им е
приятно да ходят с едни и същи дрехи, но го правят. И затова между другото комисията по дискриминация ще глоби включително и министерството, и училището за това, че е дискриминирало останалите 1000 деца на фона на двете момичета, които са били допускани да влизат със забрадки. Ето го сериозния сблъсък между светското и религиозното.
Х. Х.: Не се ли получава дискриминация, че тези 1000 деца са дискриминирани спрямо другите училища. Икономическият техникум има определено облекло, а селскостопанският няма. Това също е един вид дискриминация. Но според мене вътрешният правилник не би трябвало да забранява религиозните задължения на група или част от своите ученици.
Водеща: Проблемът обаче е, че в момента хич не е самоцелен спорът ни, разбира се. В момента големият проблем е да правим или да не правим разлика между светското училище и светската държава, в която живеем, и религиозно училище.
Х. Х.: Когато се говори за светско или религиозно училище, това означава, че обучението, програмата на това училище или на класа да бъде религиозно или светско. А мисля, че тази програма, на това училище, е именно светско. Тук говорим...
Водеща: Разбира се, точно затова какво правим с религиозните символи.
Х. Х.: Това е символ, значи, нека да уточним, че не се касае, че тези момичета не искат да изучават религия, да речем, вместо математика. Така че тук има една религиозна обязаност, едно облекло, което е задължение за тях, и те желаят да живеят според правилата на нашата религия.
Водеща: Само че вижте какво се случва. В Турция голяма част от жителите на тази държава изповядват тази религия, само че държавата е решила да бъде светска, знаете откога и как се е случило това нещо и съответно тези религиозни символи, включително и забрадките, са забранени в светските училища.
Х. Х.: Не мога да коментирам външнополитически действия.
Водеща: Не, няма значение външнополитически. В светските училища там са забранени.
Х. Х.: Защо ние да не бъдем по-демократични било то от Турция... Някои дават пример, че на Запад също някъде са забранени тези забрадки...
Водеща: Във Франция, например, знаете какво се случи.
Х. Х.: Нима ние не сме показали като мюсюлмани, че сме винаги лоялни към обществото и държавата? Нима ние не заслужаваме и такова отношение от страна на държавата?
Водеща: Тук става въпрос за спазване на правилата в светското училище. Има униформи - носете униформи. Който не спазва правилата, бива наказан, независимо дали е сложил капела, калпак или забрадка.
Х. Х.: Нашето общество трябва да бъде демократично. Значи, тези правила са изконни, те са фундаментални и основни. Тези основни правила, че нашето демократично общество не трябва да се отказва и трябва да отстоява своите демократични права, е много по-важно, отколкото правилникът на училището, да речем.
Водеща: Г-н Хафъзов, нека да включим по телефона за малко г-н Кемал Еюп, който стои от много време на линия и слуша разговора ни. Вчера официално беше обявено решението на комисията, която оглавявате, г-н Еюп, че забраната за носене на забрадки в училището в Смолян не е дискриминация. Чухте и тезата на г-н Хафъзов. Вашият коментар?
Кемал Еюп: Добър ден на вас и на вашите зрители. Да, ние сме демократична държава, но демокрацията значи управление на мнозинството. В смисъл и в училището първо е приет правилникът, а след това тези ученички са започнали училище. И ако тръгнем всеки кой каквото иска да получава, значи няма да се получи демокрация. Тъй като, г-н Хафъзов ще се съгласи, че дрехата не включва забрадка задължителна в религията, в исляма, но включва също и пет пъти намаз. Ако пуснем тези момичета и пет пъти намаз да правят, как ще учат в едно светско училище? А също какво да кажат другите ученици или ученички, които са от същото вероизповедание? Пък ако трябва да обобщим, както са обобщили нашите колеги от специализирания състав, по отношение на всички останали ученици. И затова е решението на комисията, че всички страни трябва да си понесат своята отговорност - както ръководството на училището, така и регионалният инспекторат и Министерството на образованието. И затова са наложени тези санкции.
Водеща: Г-н Еюп, много ви благодаря за това включване наистина, за да внесете яснота по повод официалното решение, оповестено вчера. Ето ги аргументите, които ги чухме и преди около месец, както и от министъра на образованието ги чухме същите аргументи.
Х. Х.: Веднага бих искал да коментирам. Значи, облеклото на мюсюлманката не е каквото си иска. Следователно, тук беше споменато, че не може всеки да влиза в училище, кой както си иска. Това не е кой както си иска, а както Бог повелява на мюсюлманката. И това е, отново казвам, не е религиозен ритуал, не е обичай. Това е задължение. И вие знаете ли как се чувства една мюсюлманка, която е вярваща и изпълняваща, религиозна, дълбоко религиозна, ако трябва някой насила отново, както преди 20 години, да й свали забрадката. Значи, тук говорим за чувства. Така че, разбира се, тези, които са от същото изповедание, но не носят забрадки, също са мюсюлманки, но е тяхно вече лично решение дали да се съгласят с тази забрадка или не, разбира се, но това е тяхно желание. . .
Водеща: Да, това щях да ви кажа, че според мене има и жени мюсюлманки, които не го правят.
Х. Х.: Ние не твърдим, че тези, които не носят забрадки, не са добри мюсюлманки. Напротив, има много мюсюлманки, които също са много религиозни, но просто по стечение на обстоятелствата са решили да не носят забрадки. Но тези, които желаят, трябва да имат право на това. Това е начинът.
Водеща: Но големият въпрос е, ако наистина една жена, едно момиче в тези случаи, което е силно вярващо и решава да изпълнява всички ритуали, това няма ли да попречи на светския му живот?
Х. Х.: Не, не пречи, вярвайте, не пречи, тъй като и петкратната молитва, всички тези неща могат много лесно да бъдат вмъкнати в дневната програма на един вярващ без значение дали учи или работи. Има начини, така че, ако тези ученички бягат от час заради молитва или ако извършват някои други деяния, които пречат на учебния процес...
Водеща: На светското образование.
Х. Х.: ...то тогава, разбира се, трябва да се вземат необходимите мерки. Но ако това не пречи, ако не пречи, защо тогава трябва да се преекспонира този казус?
Водеща: Последно искам само един въпрос да ви задам. Вчера в Пловдив от ВМРО заявиха, че е унищожена паметна плоча на Момчил войвода, това е паметна плоча, която се намира в община Баните, Смолянска област. Унищожена на два пъти, преди два дни за пореден път. Имате ли информация за този случай?
Х. Х.: Не, нямам информация за това, но порицавам това действие. Това, разбира се, не мога да кажа, че е провокация, но в никакъв случай мюсюлманите не трябва да се поддават на провокативни действия. Още повече бих искал да довърша темата, че ние няма да се жалваме, отново казвам, на ЕС или на ислямските посланици - ние само ще ги информираме, че по никакъв начин няма да се поддадем на провокация. Че българските мюсюлмани ще бъдат мирни, търпеливи и смирени. В никакъв случай няма да сезираме, а само ще информираме, ще ги успокоим.
Водеща: И че всички останали са толерантни към тях...
Х. Х.: Разбира се, категорично. В България, отново казвам, в България и камбаните ще бият, и мюезините ще пеят, в моята родина България.
Водеща: Не ни остана за съжаление да поговорим и по този проблем, колко високо да бият и камбаните... Благодаря ви обаче за гостуването. Пак ще ви каним, за да продължим този разговор.
.
Х. Хафъзов: За да ви отговоря коректно на този въпрос, би трябвало предварително да ви представя една ретроспекция на събитията, които стават около нашето изповедание в последните месеци, а даже и години. Съгласете се с мен, че ако през последните 15 години е имало близо 35-40 посегателства на мюсюлмански храмове, това до голяма степен трябва да безпокои не само ръководствата на нашето изповедание, а цялата българска общественост. Ние установихме, че през тези последни 15 години имаме палежи, опити за палежи, чупения на прозорци и стъкла, влизане с взлом, кражби, същевременно и осквернителни надписи по стените на джамиите, 35, които ние сме установили. През последните седмици обаче това напрежение ескалира, тъй като в рамките на 2 седмици имаше посегателство на джамията в София, чупене на прозорци, същевременно боядисана врата на джамията в Айтос, след което вече, си спомняте, даде се доста широк отзвук в медиите, подпалване на джамията в Казанлък.
Разбира се, ние сме благодарни, парламентът прие декларация,с която осъжда тези деяния. Но забележете, само 2-3 дни след това отново беше нападната джамията в Казанлък. Това медиите по някакъв начин пропуснаха да го отразят. Но понеделник сутринта ние заварихме джамията в Казанлък отново със счупени прозорци и свастики по стените.
Водеща: Вие смятате, че в България се живее в среда, в която има етническа нетолерантност, така ли е?
Х. Х.: Не, не твърдя това, но все пак нека да коментираме...
Водеща: Не, защото 15 години, десетки случаи... апокалиптично звучи.
Х. Х.: Нека да коментираме фактите. Но не само това. През последните месеци, знаете, Главното мюфтийство беше инкриминирано и обвинено в корупция, заедно с БЧК. Бяха отнети голяма сума средства от банковите сметки на Главно мюфтийство, всичко това...
Водеща: Всичко това смятате, че е на верска основа, така ли?
Х. Х.: Всичко това не смятам, че е на верска основа, но просто...
Водеща: Кажете наистина каква бе причината?
Х. Х.: Но просто е обезпокоително. Така че ние, разбира се, напълно се доверяваме и се надяваме, че българските власти, българскатадържава, ще предприемат необходимото да не се стига до верска основа. В момента има само опити за насаждане на омраза между етническите и религиозните групи. Но забележете, ние...
Водеща: Кой ги прави тези опити?
Х. Х.: Това, разбира се, вече не е мой проблем. Може би има разследващи органи, които трябва да бъдат сезирани. . .
Водеща: Все пак вие може би знаете кои са тези хора? Защо на основание на техните действия се притеснявате.
Х. Х.: Аз мога само да коментирам защо се прави това. Ние се притесняваме, че не нашето изповедание е цел. Не мюсюлманите са цел на тези нападки и нападения. Ние се съмняваме, че чрез нас някой се опитва да дискредитира и осуети влизането на България в ЕС. Това е, което е много обезпокоително. Някой се опитва чрез нас да покаже, че в България има проблем, какъвто всъщност няма.
Водеща: А вие смятате, че няма проблем, това е много важно, че го
казвате, но не ви ли е страх. . .
Х. Х.: Разбира се, има само опити, има само опити, отново повтарям и подчертавам, има опити за насаждане на такава омраза, но в никакъв случай не може да се каже, че в момента напрежението е ескалирало.
Водеща: Защото аз смятам, че сме изключително толерантни всички хора, които живеят в България, всякакви вери, които изповядват.
Х. Х.: Абсолютно по същия начин Главно мюфтийство нееднократно е
заявявало точно такава позиция. Не само чрез медиите и по медиите, а същевременно на различни форуми и конференции в страната и извън страната.
Водеща: Не мога да не продължа да ви питам кои може да са тези хора и, ако разговаряте с посланика на Финландия или с други посланици, не се ли притеснявате, че това може да има обратен знак.
Х. Х.: Не, ако се знае точно целта на нашето желание да се срещнем.
Водеща: Изговаряте един проблем, който може да бъде разбран. . .
Х. Х.: Значи, медиите може би не точно обявиха, че ние имаме желанието и намерението да се жалваме или оплакваме, било то пред финландски или ислямските посланици. Желанието не е такова. Ние, като рицари на добрата воля искаме да изчистим името на България, че в България няма междуетнически или религиозен проблем. Нашето желание е не да се оплакваме, а просто да споделим, да обясним, да уточним, да успокоим нашите приятели от Европа. . .
Водеща: Кога ще се случи това?
Х. Х.: ... че в България няма проблем на етническа или религиозна основа.
Водеща: Кога ще се срещнете с посланиците...
Х. Х.: Не, не мога да кажа с точност, тъй като тези решения не ги взимам еднолично аз. И тези неща не се касаят само до компетенцията на главния секретар. Ние имаме духовен съвет, Висш мюсюлмански съвет и тези решения биват взимани именно на такива съвети.
Водеща: Г-н Хафъзов, още едно нещо, информация отново от медиите. Като недемократични действия вие определяте и решението на комисията, която разгледа случая с желанието на две момичета да
носят забрадки. Вчера тази комисия по дискриминация заяви, че забраната на светското училище, където има униформи, установени в правилник на училището, та тази забрана не е дискриминация. Слагате ли в тази поредица, която вие изброихте, и случая със забраната да се носят забрадки?
Х. Х.: Разбира се, до голяма степен - да. Ние като религиозно изповедание трябва да дадем становище според нашите религиозни канони. Нееднократно отново ние сме обявявали, че забрадката е не традиция или обичай в нашата религиозна практика, а е задължение за всяка една мюсюлманка, да покрива своето тяло, като се вижда само лицето, ръцете и краката от глезените.
Водеща: Коранът, понеже много спорове има, в Корана как и къде точно го пише това нещо?
Х. Х.: Точно в Корана го има стиха, който заповядва на жените да се обличат по този начин. Възможно е това да е забрадка, възможно да е
фередже, възможно да е шапка или някаква друга дреха, но това е задължение за всяка една пълнолетна мюсюлманка.
Водеща: Покриване на косата?
Х. Х.: Разбира се.
Водеща: Какво правим, когато живеем в светска държава и действието се развива в светско, а не в религиозно училище?
Х. Х.: Светска, но демократична държава, а думата демокрация знаем
в едно от значенията си е, демократичен означава "който зачита правата на другите". Така че в демократична държава въобще според мене не трябва да се спори дали имаме право, или не да живеем свободно религията си.
Водеща: Само че вие със сигурност знаете, че във въпросното училище, понеже говорим вече за конкретния казус, има установена
официална униформа...
Х. Х.: Която може да бъде променена.
Водеща: Със сигурност и останалите ученици в това училище не им е
приятно да ходят с едни и същи дрехи, но го правят. И затова между другото комисията по дискриминация ще глоби включително и министерството, и училището за това, че е дискриминирало останалите 1000 деца на фона на двете момичета, които са били допускани да влизат със забрадки. Ето го сериозния сблъсък между светското и религиозното.
Х. Х.: Не се ли получава дискриминация, че тези 1000 деца са дискриминирани спрямо другите училища. Икономическият техникум има определено облекло, а селскостопанският няма. Това също е един вид дискриминация. Но според мене вътрешният правилник не би трябвало да забранява религиозните задължения на група или част от своите ученици.
Водеща: Проблемът обаче е, че в момента хич не е самоцелен спорът ни, разбира се. В момента големият проблем е да правим или да не правим разлика между светското училище и светската държава, в която живеем, и религиозно училище.
Х. Х.: Когато се говори за светско или религиозно училище, това означава, че обучението, програмата на това училище или на класа да бъде религиозно или светско. А мисля, че тази програма, на това училище, е именно светско. Тук говорим...
Водеща: Разбира се, точно затова какво правим с религиозните символи.
Х. Х.: Това е символ, значи, нека да уточним, че не се касае, че тези момичета не искат да изучават религия, да речем, вместо математика. Така че тук има една религиозна обязаност, едно облекло, което е задължение за тях, и те желаят да живеят според правилата на нашата религия.
Водеща: Само че вижте какво се случва. В Турция голяма част от жителите на тази държава изповядват тази религия, само че държавата е решила да бъде светска, знаете откога и как се е случило това нещо и съответно тези религиозни символи, включително и забрадките, са забранени в светските училища.
Х. Х.: Не мога да коментирам външнополитически действия.
Водеща: Не, няма значение външнополитически. В светските училища там са забранени.
Х. Х.: Защо ние да не бъдем по-демократични било то от Турция... Някои дават пример, че на Запад също някъде са забранени тези забрадки...
Водеща: Във Франция, например, знаете какво се случи.
Х. Х.: Нима ние не сме показали като мюсюлмани, че сме винаги лоялни към обществото и държавата? Нима ние не заслужаваме и такова отношение от страна на държавата?
Водеща: Тук става въпрос за спазване на правилата в светското училище. Има униформи - носете униформи. Който не спазва правилата, бива наказан, независимо дали е сложил капела, калпак или забрадка.
Х. Х.: Нашето общество трябва да бъде демократично. Значи, тези правила са изконни, те са фундаментални и основни. Тези основни правила, че нашето демократично общество не трябва да се отказва и трябва да отстоява своите демократични права, е много по-важно, отколкото правилникът на училището, да речем.
Водеща: Г-н Хафъзов, нека да включим по телефона за малко г-н Кемал Еюп, който стои от много време на линия и слуша разговора ни. Вчера официално беше обявено решението на комисията, която оглавявате, г-н Еюп, че забраната за носене на забрадки в училището в Смолян не е дискриминация. Чухте и тезата на г-н Хафъзов. Вашият коментар?
Кемал Еюп: Добър ден на вас и на вашите зрители. Да, ние сме демократична държава, но демокрацията значи управление на мнозинството. В смисъл и в училището първо е приет правилникът, а след това тези ученички са започнали училище. И ако тръгнем всеки кой каквото иска да получава, значи няма да се получи демокрация. Тъй като, г-н Хафъзов ще се съгласи, че дрехата не включва забрадка задължителна в религията, в исляма, но включва също и пет пъти намаз. Ако пуснем тези момичета и пет пъти намаз да правят, как ще учат в едно светско училище? А също какво да кажат другите ученици или ученички, които са от същото вероизповедание? Пък ако трябва да обобщим, както са обобщили нашите колеги от специализирания състав, по отношение на всички останали ученици. И затова е решението на комисията, че всички страни трябва да си понесат своята отговорност - както ръководството на училището, така и регионалният инспекторат и Министерството на образованието. И затова са наложени тези санкции.
Водеща: Г-н Еюп, много ви благодаря за това включване наистина, за да внесете яснота по повод официалното решение, оповестено вчера. Ето ги аргументите, които ги чухме и преди около месец, както и от министъра на образованието ги чухме същите аргументи.
Х. Х.: Веднага бих искал да коментирам. Значи, облеклото на мюсюлманката не е каквото си иска. Следователно, тук беше споменато, че не може всеки да влиза в училище, кой както си иска. Това не е кой както си иска, а както Бог повелява на мюсюлманката. И това е, отново казвам, не е религиозен ритуал, не е обичай. Това е задължение. И вие знаете ли как се чувства една мюсюлманка, която е вярваща и изпълняваща, религиозна, дълбоко религиозна, ако трябва някой насила отново, както преди 20 години, да й свали забрадката. Значи, тук говорим за чувства. Така че, разбира се, тези, които са от същото изповедание, но не носят забрадки, също са мюсюлманки, но е тяхно вече лично решение дали да се съгласят с тази забрадка или не, разбира се, но това е тяхно желание. . .
Водеща: Да, това щях да ви кажа, че според мене има и жени мюсюлманки, които не го правят.
Х. Х.: Ние не твърдим, че тези, които не носят забрадки, не са добри мюсюлманки. Напротив, има много мюсюлманки, които също са много религиозни, но просто по стечение на обстоятелствата са решили да не носят забрадки. Но тези, които желаят, трябва да имат право на това. Това е начинът.
Водеща: Но големият въпрос е, ако наистина една жена, едно момиче в тези случаи, което е силно вярващо и решава да изпълнява всички ритуали, това няма ли да попречи на светския му живот?
Х. Х.: Не, не пречи, вярвайте, не пречи, тъй като и петкратната молитва, всички тези неща могат много лесно да бъдат вмъкнати в дневната програма на един вярващ без значение дали учи или работи. Има начини, така че, ако тези ученички бягат от час заради молитва или ако извършват някои други деяния, които пречат на учебния процес...
Водеща: На светското образование.
Х. Х.: ...то тогава, разбира се, трябва да се вземат необходимите мерки. Но ако това не пречи, ако не пречи, защо тогава трябва да се преекспонира този казус?
Водеща: Последно искам само един въпрос да ви задам. Вчера в Пловдив от ВМРО заявиха, че е унищожена паметна плоча на Момчил войвода, това е паметна плоча, която се намира в община Баните, Смолянска област. Унищожена на два пъти, преди два дни за пореден път. Имате ли информация за този случай?
Х. Х.: Не, нямам информация за това, но порицавам това действие. Това, разбира се, не мога да кажа, че е провокация, но в никакъв случай мюсюлманите не трябва да се поддават на провокативни действия. Още повече бих искал да довърша темата, че ние няма да се жалваме, отново казвам, на ЕС или на ислямските посланици - ние само ще ги информираме, че по никакъв начин няма да се поддадем на провокация. Че българските мюсюлмани ще бъдат мирни, търпеливи и смирени. В никакъв случай няма да сезираме, а само ще информираме, ще ги успокоим.
Водеща: И че всички останали са толерантни към тях...
Х. Х.: Разбира се, категорично. В България, отново казвам, в България и камбаните ще бият, и мюезините ще пеят, в моята родина България.
Водеща: Не ни остана за съжаление да поговорим и по този проблем, колко високо да бият и камбаните... Благодаря ви обаче за гостуването. Пак ще ви каним, за да продължим този разговор.
