Ако всеки, който има в повече средства, направи по някоя добрина за града си, за селото си, за хората, тогава със сигурност и светът около нас би изглеждал другояче
Казват, че хубавите работи ставали с пари! Така е, казва и Стефан Вълев, но хубавите работи стават най-вече със сърце, добри идеи и воля да ги реализираш. По случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината откакто Априлци е град - вдигнал величествен кръст на един от хълмовете наоколо. Всичко се случило спонтанно. Поканили го на събранието на гражданския комитет за честванията на годишнините. Обсъждали в детайли как да ознаменуват юбилея. Тогава Стефан Вълев решил да направи голям кръст в памет на загиналите за свободата на България. Всички приветствали идеята му, но както сам казва, комай помощта била дотам.
Явно Стефан не е от хората, които лесно се отказват. Пък и поривът да помага на другите, да прави хубавини, му е в кръвта.
Дарителските му жестове за родния край не са от вчера. Преди
няколко години, когато било честването на черквата "Свети Георги" в Априлци, строена на времето с доброволния труд и средства на хората, пак по повод Новоселското въстание, му предложили да участва в организацията на ремонта на храма. Като се заточили едни проекти, спомня си Стефан - то не били за смяна на дограми, за направата на нови настилки, за какви ли не чудесии още... Абе, хора, дайте първо да я покрием тази черква, че ще вземе да падне. Дал им там едни пари и зачакал нещо да помръдне, та цели 2 години. Явно средствата не достигали. Тогава Стефан Вълев се заел здраво - организирал дори благотворителен концерт в читалището с участието на известни изпълнители и допълнил касата. И пак зачакал... Отново нищо не помръдвало. По едно време при него, в Троян, където работи, на крака му дошъл дядо Гавриил - Ловешкият владика: "Тъй и тъй, казал архиареят, обещал си да покриеш черквата в Априлци..." Не бях обещавал, ама като станала така работата, запретнал ръкави и я изремонтирал.
Споменът от усещането за вътрешно удовлетворение от сторената добрина го подтикнал да продължи. И днес, застанал под величествения кръст, Стефан Вълев не скрива радостта си от направеното. Връщайки се обаче към началото, той си спомня през колко мъки и неволи е трябвало да премине. Първата стъпка била да намери специалист, който да му предложи как точно да изглежда кръстът. На помощ се отзовал Тошко Тодоров - негов приятел от Балчик, който му дал идея как да рализира конструкцията. След това издирил производител в Ружинци, градче близо до Видин, където правели такива конструкции. Проектантско бюро, в което да доразвият формите и да изчислят на тегло и височина колко може да издържи конструкцията, намерил в София. Когато започнали градежа на кръста, човекът, който ръководил монтажа предложил на Стефан
Дарителските му жестове за родния край не са от вчера. Преди
няколко години, когато било честването на черквата "Свети Георги" в Априлци, строена на времето с доброволния труд и средства на хората, пак по повод Новоселското въстание, му предложили да участва в организацията на ремонта на храма. Като се заточили едни проекти, спомня си Стефан - то не били за смяна на дограми, за направата на нови настилки, за какви ли не чудесии още... Абе, хора, дайте първо да я покрием тази черква, че ще вземе да падне. Дал им там едни пари и зачакал нещо да помръдне, та цели 2 години. Явно средствата не достигали. Тогава Стефан Вълев се заел здраво - организирал дори благотворителен концерт в читалището с участието на известни изпълнители и допълнил касата. И пак зачакал... Отново нищо не помръдвало. По едно време при него, в Троян, където работи, на крака му дошъл дядо Гавриил - Ловешкият владика: "Тъй и тъй, казал архиареят, обещал си да покриеш черквата в Априлци..." Не бях обещавал, ама като станала така работата, запретнал ръкави и я изремонтирал. Споменът от усещането за вътрешно удовлетворение от сторената добрина го подтикнал да продължи. И днес, застанал под величествения кръст, Стефан Вълев не скрива радостта си от направеното. Връщайки се обаче към началото, той си спомня през колко мъки и неволи е трябвало да премине. Първата стъпка била да намери специалист, който да му предложи как точно да изглежда кръстът. На помощ се отзовал Тошко Тодоров - негов приятел от Балчик, който му дал идея как да рализира конструкцията. След това издирил производител в Ружинци, градче близо до Видин, където правели такива конструкции. Проектантско бюро, в което да доразвият формите и да изчислят на тегло и височина колко може да издържи конструкцията, намерил в София. Когато започнали градежа на кръста, човекът, който ръководил монтажа предложил на Стефан
да го направи да свети.
И понеже аз съм такъв човек, че обичам да се вслушвам, отваря скоба за себе си дарителят, реших, че кръстът нощем трябва да осветява целия град. Затова го опасали със специални светловодещи въжета. Гледката в тъмното наистина е впечатляваща.
в. "Дума"
