Само допреди десет години никой в Европа не се интересуваше от ислямската култура, религия и общество. Едва след ударите срещу кулите-близнаци в Ню Йорк и войните в Афганистан и Ирак темата „Ислям“ получи по-голяма публичност. След безкрайната серия опустошителни атентати днес доминира дискусията за взаимоотношението ислям – тероризъм. Другите аспекти на ислямската култура останаха на заден фон. Единствено изключение прави комплексната тема „Жените и исляма“, която продължава да разпалва бурни дебати. Дали ислямската жена е бедно, потиснато същество, или има свободата да не разбира европейците, заслепени от предразсъдъци и клишета за ориента?
Според израсналия в Пакистан критик на исляма Ибн Варак мюсюлманската жена е същество без свобода, на което е лепнат социален статус на малоценност. Вината за това не се дължи на грешна интерпретация на исляма, както смятат мнозина, а е присъща на самата ислямска вяра. Това е и тезата на неговата неотдавна публикувана книга Защо не съм мюсюлманин. Тя доста би се харесала на Запад, и то не само на фемининстките от старата школа. Тя пасва на образа на „терористичния ислям“, на религията, която е назадничава, антидемократична и основана на патриархални структури. Система, която не може да се реформира и която трябва най-добре да се прати в музея на историята.
Вяра и равноправие:
За Асра Номани това е „обичайното обобщаване“, което възпрепятства конструктивния допир с исляма. Американската журналистка и писателка е част от едно все повече засилващо се движение от мюсюлмански жени, които от началото на 90-те години се борят по света за еманципация на жените и реформи в исляма.
„Ислямът и феминизмът не си противоречат взаимно“ – казва Асра Номани. „Напротив, еманципацията много добре приляга на ранните учения на нашата религия и дава надежда, че екстремизмът ще бъде преодолян“. Журналистката се бори за „душата на исляма“ в САЩ. Други жени са дейни в Пакистан (Асма Барлас), в Иран (Зиба Мир-Хосеин) и в Ливан (Азиза ал Хибри). Тези жени обаче с нежелание приемат да ги наричат феминистки, тъй като феминизмът е светско западно понятие. Предпочитат термина „джихад за равноправие“, който беше и мотото на международна конференция, състояла се миналия октомври в Барселона. Около двеста и петдесет жени се срещнаха за първи път, за да обсъдят общи стратегии в борбата за равноправие.
По принцип под равноправие те не разбират нищо по-различно от това, което се разбира на Запад – равенство пред закона и право за самоопределяне на жената, но под знамето на религията. Носенето на забрадка не се свързва автоматично с това. „Не ислямът предписва жените да се забулват, а учените“ – пише Асра Номани в статия за Уошингтън поуст.
Междувременно „джихадистките“ получават подкрепа от неочаквано място. Смятаното за консервативно движение в Мароко „Справедливост и милосърдие“ се включи в стремежа към равноправие. „Историята на исляма е история на мъжкарството“ – обяснява Надя Ясин, лидерка на движението. „Винаги мъже са интерпретирали свещените текстове. Това трябва да се промени“.
Първи стъпки:
Чрез съвременно тълкуване (иджтихад) и анализ (тафсир), извършени от жени, трябва да се създаде един нов канон, който да отговаря на действителния ислям, който е бил практикуван през 7 в. по времето на пророка Мохамед. В Корана е заложено абсолютно равноправие между половете. „Родовоплеменният патриархат няма нищо общо с този идеал на Корана“ – допълва Надя Ясин. В нейната родина Мароко през 2003 г. семейното право (Мудауана) беше променено в полза на жената. Това обаче, което в ислямско-арабския свят се смята за историческа стъпка в посока към пълно равноправие между половете, за Надя Ясин не е достатъчно. „Това са само мерки, предприети по принуда, още много трябва да се направи“, смята четиридесет и шест годишната мароканка.
Помощ за „джихад за равноправие“ идва напълно неочаквано и от една всъщност доста съмнителна посока. Неотдавна суданският ислямистки водач Хасан ал Тураби се изказа в Хартум в полза на пълното равенство между мъжа и жената, заради което мюсюлмански учени веднага поискаха да го дадат на съд за вероотстъпничество.
Тураби пледира в полза на досега забранената обща молитва на жени и мъже в джамиите. Освен това той иска мюсюлманските жени без проблеми да могат да се омъжват за християни или евреи. Всичко друго не отговаря на съвременността и е назадничево, пояснява седемдесет и четири годишният ислямски богослов, който е давал подслон на Осама бин Ладен от 1991 до 1996 г.
Това може да се оцени като допълнителен успех за жените от „джихад за равни права“. Вътрешнокултурният сблъсък за ролята на жената в исляма вече е в ход, и то транснационално. В Южна Африка, САЩ, а дори вече и в Турция, жените и мъжете се молят заедно в джамиите. В Малайзия „Сестрите на исляма“ се опитват да повлияят в полза на една нова формулировка на семейния закон. В Нигерия женската организация „Баобаб“ убеди шериатските съдии да се произнесат срещу традицията. Така две жени, съдени за изневяра, за което наказанието е смърт, бяха оправдани. Това обаче не е повод за еуфория, смята Надя Ясин, тъй като трябва да се извърви много дълъг път докато се промени начинът на мислене и поведение.
Промяна отвътре:
А може би всъщност няма да е нужно толкова дълго време, тъй като системите не винаги могат да застинат неподвижни. „Джихад за равноправие“ е опит системата бавно да се промени отвътре, без да се накърняват основните принципи – най-добрата предпоставка за по-нататъшно развитие. Коранът не се подлага на съмнение, а се прави само нов прочит и интерпретация от женска гледна точка.
Би било съвсем различно, ако „джихадистките“ използваха като аргумент произведението на Кристоф Люксенберг. Той поставя тезата, че в светото писание на исляма има грешни тълкувания, които Люксенберг обяснява с „мъжки“ грешки. В рая мъчениците не ги чакат никакви девици, а гроздове, а булото и забрадката за жените се оказва колан, който се носи на ханша като знак за целомъдрие.
Това би било голям скок напред, тъй като ще се постави под въпрос неприкосновеността и безпогрешността на Корана. Този процес не е нищо ново за християните и тяхната Библия, но за ислямските общества би се равнявал на революция.
Кой знае обаче, може би следващата стъпка ще е на движението „джихад за равноправие“, което твърди за себе си, че е „джихад за мира“.
* Източник: „Нойе Цюрихер Цайтунг“
