Манастирът „Св. Козма и Дамян“, известен и като Черногорски, носи
името си от красивата планина, в която се намира. Преди да бъде изграден през 1801 г., на два километра от него, под връх Китка се е намирала друга монашеска обител, която е унищожена от османците в 1795 г. Хилендарски монаси решават да го възстановят с дарения на местните хора и първо издигнат едноименната църква, а после и самия манастир. В подножието на светото място има целебен извор, затова то носи името на двамата светци-лечители Козма и Дамян. До Освобождението в манастира има и килийно училище, където децата от региона са се учили на вяра, четмо и писмо.
Доскоро съвсем неизвестен, манастирът „Св. Козма и Дамян“ край брезнишкото село Гигинци, се прочу с одобрения си проект по европейската програма САПАРД. Преди месец Фонд „Земеделие“ подписа със св. обител договор за 80 000 лв, с които вече са купени осемнадесет елитни биволици, доилна техника и малка косачка. Инвестицията е нетрадиционна, но двамата монаси възнамеряват да я разширят, като кандидатстват с втори проект за изграждане на млекопреработвателен цех.
Идеята да се захванат с животновъдство се заражда миналата година, когато Министерство на земеделието възстанови приемането на проекти в областта на животновъдството и преработвателната промишленост. Преди това духовниците отглеждат само четири биволици. Целта им е да създадат голямо стопанство недалеч от храма, за да се обезпечи ремонтът на сградите, непипнати още от съграждането им преди два века. Единственото желание на духовниците е да вдигнат на крака порутения манастир и да върнат славата му на духовно средище.
Манастирът „Св. Козма и Дамян“ повече от петдесет години не е изпълнявал функциите си. От 1944 г. до 1998 г. в него няма монаси, църквата е разграбена и порутена, по чудо е запазен иконостасът, изработен навремето от самоковски майстори.
След 1944 г. храмът е бил няколко месеца концлагер
После – пионерски лагер, за да се превърне през 70-те години в обор. „Местната власт е отдавала сградите за частно ползване на местни хора, които в монашеските килии са гледали зайци, пилета, дори прасета. Политиката е била за целенасочено унищожение на манастира и отчасти това е постигнато. Хората са забравили, че това е свето място, свързвайки го единствено с оборите“, разказва архим. Евгений, игумен на манастира.
Това светотатство продължава и след 1989 г., когато с животновъдство се захващат двама местни предприемачи. Обратът дошъл, когато единият от тях умира в двора на манастира, ужилен от оса. Случката стряска партньора му и под заплахата от Божие наказание той зарязва бизнеса и кани архим. Евгений в манастира, за да го възстанови.
Годината е 1998. Четири години по-късно в манастира идва и младият о. Никанор – бивш финансов брокер, предпочел духовния пред светския живот. Избрал този храм заради красивата природа и усамотението. Лека-полека духовниците започват да планират промените, за да запазят дори малкото, останало от старата св. обител.
Възстановяването ще отнеме години. Поне около десет ще са необходими за възстановяването на сградите, смятат монасите. Състоянието на манастира е отчайващо и това е видно за всеки, който го е посетил. Църквата е от камък и дърво, но подпочвените води разяждат основите и преди няколко години стените и таванът в храма бавно са започнали да се пропукват. Много труд трябва да се хвърли и по главната манастирска сграда, строена без тухли, с гредоред.
Въпреки желанието за бърза промяна, първоначалните опити за частична реконструкция са неуспешни. Първото разочарование идва при възстановяването на трапезарията. Това става преди две години, когато пернишката областна управа отпуска 15 000 лв, с които свещениците очакват да изградят тухлена на мястото на старата от плет и глина. Строителната фирма обаче предложила вместо трапезарията първо да се започне с манастирската порта. Проектът бил добър и монасите се съгласяват. Градежът обаче стига само до четирите бетонови колони и… „заспива“. Строителите изчезват, остават само грозните пилони, рязко контрастиращи с архитектурният стил на манастира.
Средствата за проекта са държавни и монасите не могат да съдят фирмата за неизпълнението. Те отнасят случая до новия областен управител на Перник Иван Димитров, но след проверка се установява, че строителната фирма е фантом и парите не могат да се възстановят. Затова пък кривите бетонни пилони продължават да стърчат пред манастирския вход и сега монасите ще търсят хора да ги сринат.
След злополучната държавна подкрепа през миналата година неочаквано идва помощ от чужди студенти. По линия на международната програма CDS монасите канят доброволци и с техни усилия старата трапезария от плет и глина е срината и на нейно място е издигната тухлена. Парите за измазването ѝ обаче не достигат и градежът остава временно замразен.
САПАРД остава единствената алтернатива
От древността манастирите и църквите са се издържали с дарения. Затова и свещениците не си правят илюзии, че държавата или брезнишката община ще финансира възстановителните проекти. Св. Синод също не отпуска средства за издръжка на епархиите. Единственият изход се оказва страничната стопанска дейност като животновъдството.
С купените биволи монасите очакват месечно да продават по 70-80 л. мляко, които се търсят в малки столични ресторанти. Бизнесът е перспективен и заради качествените показатели на суровината. Биволското мляко е три пъти по-маслено от кравето, а поради ниския холестерол е и по-здравословно. Половината от купените биволици са бременни и след като стадото се увеличи „бизнесмените“ се надяват да се достигне необходимият капацитет за преработка от бъдещата мандра.
Сериозен проблем за фермерите е и трудният достъп до манастира. „Св. Козма и Дамян“ е на час и половина път пеша от най-близкото село. До него се стига по черен горски път – пеша или с джип. През снежните зими той е откъснат от света с месеци. Условията са спартански – няма прокаран ток, но ако спечелят проекта за изграждане на мандра, монасите очакват мястото да се електрифицира. Преди година брезнишката община е кандидатствала по програма САПАРД за изграждане на горски път, но проектът не е одобрен, обясни зам.-кметът на Брезник Ема Михайлова. Според експерти във Фонд „Земеделие“ средства по програма САПАРД за горски пътища има, но общините имат право на тези пари само ако артериите минават през общински, а не през частни или манастирски земи.
