Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

ТеотокосМариам е родена като плод на усърдни молитви от Йоаким и Анна. Бездетството белязало тежко живота на двамата праведници и ето, в неговия заник, Анна зачева чудотворно в старините си и ражда Мариам, която е обещана на Бога. Още тригодишна я въвеждат в храма, за да се възпитава, обучава и образова. Според преданието първосвещеник Захария я въвежда в самата Светая светих, най-съкровеното, най-святото място в Йерусалимския храм, където веднъж в годината влиза единствено първосвещеникът и влиза единствено с жертвена кръв. Да, Мариам ще бъде над първосвещеника, така, както днес я почитаме като по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите. Не ни ли прилича това въвеждане на тригодишното момиченце в храма на срещата между стареца Симеон и четирсетдневния Иисус, като че ли храмът поема това дете с трепетните ръце на Симеон, храмът го поема, за да го подготви, възпита, изучи в свещените книги, в богомислието и в богопослушанието, в благочестието, за да го извае като избран съсъд, чрез който ще се роди спасението на човешкия род. Както Бог поискал от Авраам да жертва сина си Исаак, така Бог поискал и жертвата на Йоаким и Анна – да посветят свидната  си, измолена, къснородена рожба на Него.

Защото именно заради това е обещана на Бога, именно заради това е въведена в храма, за да стане майка на Бога, за да стане Богородица. Ние я наричаме така, а не я наричаме Христородица, както еретиците несториани, защото не разделяме богочовешката личност на роденото от нея Дете, Което е истински Бог и истински човек неслитно и неразлъчно. Тя дава плътското естество на Бога Слово – роденият от нея Син Човешки е роденият преди всички векове Син Божи. Божият Син става Син Човешки, като приема човешка плът от нейната плът, тя е избрана всред всички човеци, от името на всички човеци и заради всички човеци. Заради тази висша мисия тригодишното, обичано, измолено, очаквано и свидно момиченце е въведено в храма.

Мариам щяла да живее в отделението на девиците, щяла да расте под грижите на по-големите момичета. Щяла да бъде научена да бродира с копринени конци и сърма, да преде лен и вълна. Щяла да бъде обучавана в Мойсеевия закон от равините, да изучава Давидовите псалми и пророчествата от свещениците, да прекарва по-голямата част от времето си в богомислие и молитва. Щяла да бъде посветена в изкуството на звучните кимвали и псалтира. Щяла да живее в храма като послушница до навлизането си в зрялост, до петнайстата си година, след това щяла да бъде върната на родителите си и да бъде омъжена за избран от тях младеж, какъвто е бил обичайния път на девиците в послушание.

Докато растяла в преданост на Бога като храмова девица, тя ден след ден узрявала за бъдещия обет за девство. В съзнанието ѝ не настъпил никакъв смут, когато трябвало да бъде сгодена за благочестивия Йосиф. Смутило се съзнанието ѝ само когато чула ангелската вест, че ще стане майка, но и това смущение било за кратък миг, защото в храма била научена на истинско послушание пред Божията воля и на смирение пред Божиите тайни. Без богопреданото послушание на нейната воля, без кротостта на нейното сърце нямаше да бъде възможно трепетното смирение, с което изрича думите – ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. Чрез Въведението в храма тя се подготвя за Благовещението.

Ние черпим почти всички знания за богоневестата Мариам не от Свещеното Писание, а от Свещеното Предание. В Новия Завет е написано съвсем малко за Богородица. А Свещеното Предание разказва толкова много случки за нея. Разказвала ги е вероятно самата тя на апостолите след Възнесението на Нейния Син. Например как на нея и на още шест послушници им поръчали да изработят украсата за храмовата завеса, един от свещениците ги събрал и им казал да хвърлят жребий на коя от тях ще се падне да преде и везе със злато и сребро, на коя – памук и коприна, а на коя – висон, пурпур и порфира. И на нея се пада пурпурът и порфирата – най-трудното, най-красивото – да втъкава в коприната и лена златни и сребърни нишки. Същата храмова завеса, която след 33 години ще се разкъса след последния стон на Сина ѝ на кръста. И когато занесла готовата порфирена завеса пред свещеника, той промълвил с възторг: Мариам, Господ ще възвеличи името ти и ти ще бъдеш благословена във всички земни родове! А това са почти същите думи, които по-късно ще ѝ каже и архангелът Гавраил, когато ѝ благовести непостижимото за ума безсеменно зачатие.

А веднъж рецитирала с трепет пророчеството  на Исаия и когато стигнала до думите Девицата ще зачене и ще роди Син, спонтанно възкликнала: о, как бих искала поне само за миг да зърна тази Девица!

На малката послушница в храма жребият отредил да извезе пурпура и порфирата на завесата, а след като отраства, Ангелът ще я приветства с чудните думи, че е изтъкала Боготъкана порфира за Словото Божие от своята Пречиста Плът.

В деня, когато тригодишната Мариам изкачва стъпалата на Йерусалимския храм, когато първосвещеникът я въвежда в Светая светих, тя още не знае, че самата ще стане Светая светих, ще стане Девицата от пророчеството на Исаия, ще стане по-чтима от херувимите и несравнено по-славна серафимите,  неизгаряща къпина, ще стане стълбата, по която Бог слезе на земята, за да въздигне нас на небето.

Източник: Култура.bg


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaacp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)