Всеки човек има в живота си свое "второ аз". За Мария Минева - една от художничките, изписали иконите в параклиса "Свети Теодор Тирон" в новия смолянски храм "Свети Висарион Смоленски", чието освещаване ще бъде на 2 юли т.г., това е Радостина Павлова. Творческият тандем на младите зографки е изключително попадение. И не само защото "дуетите" в изобразителното изкуство са почти невъзможни. Те просто се допълват като темперамент и колорит, като усещане за образността в зографисването. "Приятелки сме от студентските години в Богословския факултет на Великотърновския университет, обяснява Мария. Там имахме щастието да учим в класа на проф. Любен Прашков."
Аз съм благословена, защото след няколко много трудни години, в които се будех от безизходица и осъмвах с обяви за работа по вестниците, сега правя това, което е в душата ми, признава Мария. Сега с усмивка си спомня как преди пет години й се обадила Радостина и попитала: "Какво ще кажеш, можем ли да изпишем храм?"
Първият им ангажимент е 300 кв.м стенопис в църквата "Света Троица" в казанлъшкото село Асен. Двете работят с много ентусиазъм и поръчките започват да валят една след друга. И вече имат зад гърба си 5 големи стенописа, три иконостаса и множество икони. Изписали са и църквата в двора на Старозагорската митрополия. А последната им работа е в параклиса на старозагорския затвор. "Искахме да има много светлина в образите на иконите. Тя наистина е много нужна на хората, които са там," е убедена Мария.
Преди два месеца идва и предложението да изрисуват иконите в параклиса на храма "Свети Висарион Смоленски". Приех с пълното съзнание, че това е много отговорно, не само заради респектиращия размер на църквата, но и защото е първата ми голяма работа в родния град, казва Мария. Двете с Радостина рисуват непрекъснато в продължение на месец и половина. "Имаше дни, в които не ставах от статива по 12 часа. Това е къртовски труд, но когато се работи с любов, нещата стават, категорична е майсторката на икони. Хубаво е да се използва дневна светлина, но ако се налага, работя и нощем. Иконописта е много специфична, различна от изящното изкуство. Иконите са част от православното богослужение, а това не позволява на автора да изявява себе си. Творецът трябва да разкаже за Христос по православен начин, да спазва църковния канон и да знае докъде да спре." Това е част от философията на Мария, която най-много се вълнува, когато хората влизат в храма и харесат светите образи.
В параклиса "Свети Теодор Тирон" двете майсторки са нарисували 12 икони. На Царския ред са Исус Христос, Дева Мария, Йоан Кръстител и свети Теодор Тирон. Над тях са 8 по-малки икони с евангелските сцени сцени от живота на Божия син - от Рождество до Петдесятница, като в центъра е Тайната вечеря.
"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." ( Мат., 5:8) Тези думи е изписала Мария върху отворената книга в ръцете на Исус, символизираща Божието Слово на земята. Избрала е този стих, защото е дълбоко убедена, че иконата е прозорец, през който вярващите трябва да погледнат, за да видят Бога. И да открият своята истина, без да се страхуват от възмездие за греховете си, защото Бог е Любов.
Първият им ангажимент е 300 кв.м стенопис в църквата "Света Троица" в казанлъшкото село Асен. Двете работят с много ентусиазъм и поръчките започват да валят една след друга. И вече имат зад гърба си 5 големи стенописа, три иконостаса и множество икони. Изписали са и църквата в двора на Старозагорската митрополия. А последната им работа е в параклиса на старозагорския затвор. "Искахме да има много светлина в образите на иконите. Тя наистина е много нужна на хората, които са там," е убедена Мария.
Преди два месеца идва и предложението да изрисуват иконите в параклиса на храма "Свети Висарион Смоленски". Приех с пълното съзнание, че това е много отговорно, не само заради респектиращия размер на църквата, но и защото е първата ми голяма работа в родния град, казва Мария. Двете с Радостина рисуват непрекъснато в продължение на месец и половина. "Имаше дни, в които не ставах от статива по 12 часа. Това е къртовски труд, но когато се работи с любов, нещата стават, категорична е майсторката на икони. Хубаво е да се използва дневна светлина, но ако се налага, работя и нощем. Иконописта е много специфична, различна от изящното изкуство. Иконите са част от православното богослужение, а това не позволява на автора да изявява себе си. Творецът трябва да разкаже за Христос по православен начин, да спазва църковния канон и да знае докъде да спре." Това е част от философията на Мария, която най-много се вълнува, когато хората влизат в храма и харесат светите образи.
В параклиса "Свети Теодор Тирон" двете майсторки са нарисували 12 икони. На Царския ред са Исус Христос, Дева Мария, Йоан Кръстител и свети Теодор Тирон. Над тях са 8 по-малки икони с евангелските сцени сцени от живота на Божия син - от Рождество до Петдесятница, като в центъра е Тайната вечеря.
"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." ( Мат., 5:8) Тези думи е изписала Мария върху отворената книга в ръцете на Исус, символизираща Божието Слово на земята. Избрала е този стих, защото е дълбоко убедена, че иконата е прозорец, през който вярващите трябва да погледнат, за да видят Бога. И да открият своята истина, без да се страхуват от възмездие за греховете си, защото Бог е Любов.
