Всеки човек има в живота си свое „второ аз“. За Мария Минева – една от художничките, изписали иконите в параклиса „Св. Теодор Тирон“ в новия смолянски храм „Св. Висарион Смолянски“, чието освещаване ще бъде на 2 юли т. г., това е Радостина Павлова. Творческият тандем на младите зографки е изключително попадение. И не само защото „дуетите“ в изобразителното изкуство са почти невъзможни. Те просто се допълват като темперамент и колорит, като усещане за образността в зографисването. „Приятелки сме от студентските години в Богословския факултет на Великотърновския университет“ – обяснява Мария. „Там имахме щастието да учим в класа на проф. Любен Прашков“.
„Аз съм благословена, защото след няколко много трудни години, в които се будех от безизходица и осъмвах с обяви за работа по вестниците, сега правя това, което е в душата ми“ – признава Мария. Сега с усмивка си спомня как преди пет години ѝ се обадила Радостина и попитала: „Какво ще кажеш, можем ли да изпишем храм?“.
Първият им ангажимент е 300 м2 стенопис в църквата „Света Троица“ в казанлъшкото село Асен. Двете работят с много ентусиазъм и поръчките започват да валят една след друга. И вече имат зад гърба си пет големи стенописа, три иконостаса и множество икони. Изписали са и църквата в двора на Старозагорска митрополия. А последната им работа е в параклиса на Старозагорския затвор. „Искахме да има много светлина в образите на иконите. Тя наистина е много нужна на хората, които са там“ – убедена е Мария.
Преди два месеца идва и предложението да изрисуват иконите в параклиса на храма „Св. Висарион Смолянски“. Приех с пълното съзнание, че това е много отговорно – не само заради респектиращия размер на църквата, а и защото е първата ми голяма работа в родния град“ – казва Мария. Двете с Радостина рисуват непрекъснато в продължение на месец и половина. „Имаше дни, в които не ставах от статива по дванадесет часа. Това е къртовски труд, но когато се работи с любов нещата стават“ – категорична е майсторката на икони. „Хубаво е да се използва дневна светлина, но ако се налага, работя и нощем. Иконописта е много специфична, различна от изящното изкуство. Иконите са част от православното богослужение, а това не позволява на автора да изявява себе си. Творецът трябва да разкаже за Христос по православен начин, да спазва църковния канон и да знае докъде да спре“. Това е част от философията на Мария, която най-много се вълнува, когато хората влизат в храма и харесат светите образи.
В параклиса „Св. Теодор Тирон“ двете майсторки са нарисували дванадесет икони. На Царския ред са Иисус Христос, св. Богородица, св. Йоан Кръстител и св. Теодор Тирон. Над тях са осем по-малки икони с евангелските сцени сцени от живота на Божия син – от Рождество до Петдесетница, като в центъра е Тайната вечеря.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ ( Мат. 5:8). Тези думи е изписала Мария върху отворената книга в ръцете на Иисус, символизираща Божието Слово на земята. Избрала е този стих, защото е дълбоко убедена, че иконата е прозорец, през който вярващите трябва да погледнат, за да видят Бога. И да открият своята истина, без да се страхуват от възмездие за греховете си, защото Бог е любов.
