Св. Андрей Критски е известен преди всичко като автор на любимото велокопостно поетично произведение Велик покаен канон. Този забележителен канон обаче не е единственото му произведение. Той е автор на канони за основните църковни празници по онова време. Приписват му се повече от седемдесет канона.
Св. Андрей е не само проповедник и химнограф, но също и композитор. Разпевите, на които са се изпълнявали думите от канона, също първоначално са въведени от него.
Св. Андрей се смята за създател и на канона от девет части (наричани песни) като жанр в църковната поезия, нещо като поема. Когато е създаден, канонът замества кондака, който в древност също е бил многострофна поема. Богослуженията през 7 в. са били много по-продължителни. Великият покаен канон не е най-дългият в огромното творчество на св. Андрей Критски. Предполага се, че през 7 в., когато светителят започва да проповядва, е въведено и четенето на Шестопсалмието в сегашния му вид. Дотогава по време на богослужение се е изчитал целият Псалтир.
Първоначално Великият покаен канон не е бил свързан с времето и богослужението на св. Четиридесетница. Някои изследователи твърдят, че това съчинение на св. Андрей е възникнало като предсмъртна автобиография, като покаяние за участието му в лъжесъбора от 712 г. Тогава, под влиянието на императора-ересиарх, светителят, заедно с други участници, се подписва под осъждане на решенията на Шестия вселенски събор. Година по-късно императорът се сменя и всички участници в събора се покайват, като поставят подписите си под решенията на вселенския събор. Явно обаче грешката от миналото не е давала покой на св. Андрей и той създава обширна поема за човешкото покаяние и пътя на човека към Бога.
Биографичните данни за св. Андрей Критски са оскъдни. Смята се, че е роден през 660 г. в Дамаск, а умира на 4 юли 740 г. на о-в Лесбос. Основен източник за живота му е неговото житие, написано не по-късно от 843 г. от квестора Никита. Желаейки да служи на Бога, на тринадесетгодишна възраст св. Андрей постъпва в Йерусалимската св. обител „Св. Сава Освещени“, за да се посвети на подвижнически живот. Млад е постриган за монах и ръкоположен за дякон. Тъй като се е прославил със своя ум и строг живот, той е взет на служба в Йерусалимската патриаршия, където е назначен за писмоводител. Според някои сведения, през 679 г. е пътувал до Константинопол, за да участва в Шестия вселенски събор. Малко по-късно е назначен за архидякон във Великата църква „Света Софѝя – Премъдрост Божия“ и е изпълнявал длъжността „хранител на сираците“. По времето на имп. Юстиниан Втори е ръкоположен за Критски архиепископ. Упокоява се в Господа на връщане от едно поредно свое пътуване до Константинопол. Това става на о-в Лесбос, където той е и погребан.
* Източник: Православие и мир
