Мобилно меню

4.7857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (42 Votes)
mget2.jpgКичозният бестселър на Дан Браун прераства в масова истерия

Щеше да е чудо, ако тазгодишната Петдесетница бе минала без дежурните нападки срещу Християнството. Вече свикнахме около двата най-големи празника, Рождество и Великден, иззад океaна ежегодно да ни заливат със "сензации", които си приличат така, сякаш са фабрикувани под индиго ­ всичките се целят в корена на християнската вяра ­ личността Иисус Христос, всичките отричат неговото божествено естество и се занимават с опровергаване на евангелията на Св. Св. Йоан, Лука, Матей и Марко. Преди няколко години например, около Коледа, оттам съобщиха, че при разкопки в Израел бил открит "черепът на Иисус Христос", по който двама "специалисти" възстановили чертите на лицето му. Под формата на възстановка, на страниците на американското списание "Популярна механика", двамата лъжеексперти (впоследствие се оказа, че нямат квалификацията, за която претендират) ни представяха физиономията на един разчорлен цветнокож идиот с безумен поглед. После всичко се оказа фалшификация, и авторите се извиниха, но тихо, така че по-малко хора да чуят истината.
Пак по време на същия празничен сезон, през 2003 г. в САЩ се роди псевдосензацията "Шифърът на Леонардо", с която Империята отвърна на "удара" на Мел Гибсън "Страстите Христови".

Антихристиянските послания са винаги добре дошли в Америка, подчертава Сандра Мизел в анализа си "Дешифриране на "Шифъра на Леонардо". След горчивия опит с "истинското лице на Христос", оттатък океана вече захитряха. Гаврата се представя като роман, така че никой да не може да обвини авторите є в антихристиянска политика. Светотатството се поднася като художествена измислица, чрез реплики като "Закони от III век не могат да бъдат следвани от съвременните последователи на Христос".

Още с появата на книгата из Европа се понесе смях от поредната вопиюща проява на американска неграмотност, та се наложи при следващите издания на бестселъра Дан Браун да трие най-грубите си грешки.

Например, както вече знаете, в тази книга се говори непрекъснато за рицарите-тамплиери ­ монашески военен орден, създаден през 1118 г., за да охранява християнските богомолци, дошли да се поклонят на Божи гроб. Тази функция става излишна през 1291 г., когато християнската армия се оттегля от Светите места в резултат на серия военни поражения от страна на мюсюлманите. Богатството на тамплиерите обаче им спечелило доста врагове, което довело до репресиите над тях. Целта била да се вземат богатствата им.

Според Браун обаче причина за гибелта им била друга ­ те изнудвали папа Климент V с "тайната" за брака на Иисус с Мария Магдалена и тяхното потомство. "С военна маневра, достойна за ЦРУ, папа Климент тайно разпратил запечатани писма (за масови арести на тамплиери), които трябвало да бъдат отворени на 13 октомври 1307 г.", е написал американецът в книжлето си.

Та, значи, папа Климент разпратил писмата за арестите на тамплиерите, а после ги обвинил в содомия, магьосничество и прочее. Те били изгорени на клади, а праха им ­ хвърлен "безцеремонно във водите на р. Тибър". Това била страшната, "макиавелистична" операция на папата.

Разбира се, в операцията по залавянето на тамплиерите няма нищо "макиавелистично", т.е. хитро, подло, коварно. Тя е една груба, примитивна полицейска репресия. Изгорени са всички на всичко 120 тамплиери. И са изгорени от френския крал. Исторически факт е, че операцията срещу тамплиерите е дело не на Ватикана, а на крал Филип Красиви. Колкото до папа Климент V, той бил болнав французин, напълно подчинен на краля. И не е изгарял никого в Рим, защото седалището на католическата църква по негово време било вече в Авиньон. Каква пепел от изгорени, каква река Тибър, какви пет лева?!

На това може би няма да се учудят хората, чели любезното писмо на сенатор Боб Доул до "господин Йохан В. Гьоте, шеф на "Гьоте Институт". В сравнение с него невежеството на Дан Браун, който не знае, че папите са живеели в Авиньон и твърди, че град Париж е основан от Меровингите, изглеждат бял кахър.

Защо обаче никой у нас не реагира на другите, тенденциозни и вулгарни изопачения на историята на християнството, дори когато те извращават историята на православната църква? Ето няколко примера:

"Константин през целия си живот бил езичник и бил кръстен едва на смъртния си одър, когато бил прекалено слаб, за да протестира. По негово време официалната религия в Рим бил култът към Непобедимото слънце (Sol Invictus) и Константин бил негов първожрец."

Или ето този пасаж, който дори при пословичното американско невежество не може да тълкува иначе, освен като агресия ­ и то агресия, вършена с груби и лесно опровержими лъжи срещу християнската вяра:

"До Никейския събор в историята, мила моя, Иисус бил смятан от своите последователи за смъртен пророк. Обявяването на Иисус за син божи било официално предложено и гласувано от Никейския събор. Иисус като божество бил важен за функционирането на църквата и държавата. Константин поръчал и финансирал съставянето на нова Библия, без онези евангелия, в които се говорело за човешките черти на Иисус. По-древните евангелия били забранени, събрани и изгорени."

Истината е, че коптската гностическа книжнина, от която до нас са стигнали малобройни откъслеци (по няколко страници от "евангелие"), се появява в края на II век, т.е. стотина години след написването на първите четири евангелия, обявени от Никейския събор през 325 г. за канонични, защото са най-достоверни. Те, заедно с други документи на епохата, например трудовете на Йосиф Флавий, документират факта, че Иисус Христос е бил почитан като Бог от своите последователи още по време на земния си живот и веднага след това. Има и ранни, примитивни, автентични документи, от които ясно се вижда, че още в края на II век, т.е. стотици години преди Никейския събор през 325 г., вярващите са се възмущавали от гностическата ерес в Египет.

Разбира се, в богохулствата на Браун няма нищо оригинално. Споменатите коптски документи са в основата на една литературна конфекция на тема тамплиери, хоспиталиери, масони и розенкройцери, които нашия народ удачно нарече "зидаро-мазачи" и с която някои хора правят пари поне от 100 години.

По време на делото за плагиатство срещу Браун, кореспондентът на Си Ен Ен , присъствал на заседанията, каза на 26 март: "Всичко е толкова лековато и несериозно, че за наука изобщо няма смисъл да се говори. На всяка страница има по нещо преписано от други книги, издадени преди 10, 15, 25 години и още по-назад".

Действително, огромни пасажи са преписани не само от "Свещената кръв и светият граал" на Майкъл Бейджънт и Ричард Ли, издадена през 1982 г., но и от "Гностически евангелия" на Илейн Пeджълс, от "Богинята в евангелията: да върнем свещената женственост и жената с алабастровата чаша" на Хенри Линкълн, от "Мария Магдалена и свещения граал" на Маргарет Старбърд и от "Женска енциклопедия на митове и тайни" на Барбара Дж. Уокър.

Всички те почиват, освен на споменатата коптска гностическа ерес, известна на християните от най-дълбока древност, и на една безобидна манипулация ­ преподреждане на буквите в във френския израз "San Graal" (свещен граал) като sang (кръв) и raal ­ кралска. Всичките са измислици и спекулации, непочиващи на никакви документи и факти, но рекламирани с много пари и с една политическа цел ­ да охулят християнската вяра.

Самото дело за плагиатство се оказа обикновен рекламен трик. Докато вървеше делото, един от авторите на "Свещената кръв и светият Граал ", Майкъл Бейджънт, пусна нова книжка на същата тема, която продължава да раздухва "световната конспирация" на християнската църква. Исус не е бил разпъван, неговата жена е била Мария Магдалена, заедно са избягали от Палестина, а църквата умишлено е премълчавала тези факти в продължение на столетия. Съденото издателство, "Рандъм хаус", я пусна в тираж 150 000 екземпляра, а книжката на Дан Браун ­ в нов тираж от 5 милиона. Така се правят пари!

Разбира се, докато е компилирал пасажи от своите предшественици, Браун е добавил и някои свои изчисления и разсъждения. Пример за това срещаме на стр. 207 от българското издание: "И тъй като криптексът е съставен от пет пръстена, всеки с по 25 различни латински букви, това прави 25 на пета степен. Приблизително 12 милиона", мисли криптоложката Софи.

Да се чудиш и маеш какво правят редакторите в САЩ! Защото 25 на пета степен означава 25.25.25.25.25 = 9 765 625.
Но това е една криптоложка, завършила авторитетен университет в страната си, изучавала древните шифри, която обаче не знае нищо за Никейския събор. "Изобщо не познавам Новия завет… Отгледа ме човек, който боготвореше Леонардо да Винчи." ­ обяснява тя в книгата и получава похвалата: "Просветена душа! Отлично!"

Без да се смущава от грубите фактологически грешки в книгите си, Браун заема позата на назидател, който снизходително напътства християнската църква. И даже поставя условия. Америка ще й прости "хилядолетните лъжи", ако тя избере за папа някой либерал, който да позволи на хомосексуалистите да стават свещеници, да се женят, да осиновяват деца. И най-важно, ако приеме американската теза, че кондомът можел да запази човека от заразяване със СПИН. Онези, които са следили американските медии по времето, когато папа Йоан Павел втори почина и трябваше да бъде избран нов папа, знаят, че тези претенции на Вашингтон бликаха от всяка американска статия по въпроса с избора на нов папа. Това са и посланията на Дан Браун, вложени в устите на неколцината "прогресивни" кардинали, които надничат от книгите му.

Така от дума на дума стигаме до следващата хула: "Като потомък на цар Соломон и цар Давид, Исус имал законно право на еврейския трон. Напълно разбираемо е, че животът му е бил документиран от хиляди негови привърженици. За Новия завет били съставени над 80 евангелия."

Явно героите в "Шифърът на Леонардо" не са чели Новия завет, защото самият автор не го е чел. Иначе щеше да знае нещо, известно на цял свят ­ в Библията народ "евреи"няма. Има юдеи, което е друго. Самият Христос в земния си живот не се е смятал за юдей, другите също не са го смятали за такъв, и не само защото е говорел на арамейски, а не на иврит. Той е от "земята отвъд Йордан, езическа Галилея", както пише Св. Йоан, неговият ученик, следвал го навсякъде до Голгота.

А какво да кажем за интерпретацията на входа на готическите катедрали като женския полов орган? Първо, тамплиерите нямат никаква връзка с готическите катедрали. Договорите по онова време са одобрявани от Църквата и са възлагани от епископи, за да се следи спазването ­ задължително!­ на всеки канон! Те са нямали и идея за "свещената геометрия" на строителите на египетските пирамиди, предавана от поколение на поколение, че до наше време! Не всички техни църкви са били кръгли, нито пък кръглата форма е била оценявана като нагла обида за Църквата. Кръглата форма няма нищо общо с половите органи ­ външни и вътрешни ­ на Богинята, т.е. на жената. Тя отразява формата на пещерата, в която е положен Иисус след свалянето от кръста.

Погледнете произволна готическа катедрала. Тя има 3 парадни входа (за каква вулва става дума?) откъм запад, и отново тройни входове към нефовете откъм север и юг. На каква част от женската анатомия отговаря нефът? Много преди появата на тамплиерите църквите са имали такива декоративни елементи.

Романските и готически църкви имат големи правоъгълни кораби, които повтарят корабите на базиликите от късната античност, а те пък са взети от публичните и административни сгради на Рим.

Другата болка на начетения читател са извращенията с изкуството на Леонардо да Винчи. Писател, който интерпретира изображението на ръка с насочен показалец като жест на прерязване на нечие гърло, който твърди, че "Мадоната сред скалите" е била нарисувана за монахини, а не за светски поръчители ­ какъвто е документираният исторически факт, който лъже, че "Леонардо да Винчи е получавал хиляди (!?) тлъсти поръчки от Ватикана", когато всъщност е получил само една и не я изпълнил, е автор, който вероятно не заслужава внимание.

И ако отделихме толкова време на проблема "Дан Браун", то е, защото този бяс ще се рецидивира, докато постигне популярно приемане на тезата, че християнството е лъжа.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3khrk 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики