В средите на руската политическа класа да бъдеш православен е не само модерно, но и полезно. Депутати и министри масово освещават кабинетите си. Много чиновници имат в офисите си икони. Политиците присъстват на всяко празнично богослужение.
На църква започна да ходи още първият руски президен Борис Елцин. Владимир Путин продължи тази традиция. Но за разлика от предшественика си той се старае да вярва колкото се може по-малко демонстративно. Както каза по адрес на Путин един високопоставен йерарх, на големите църковни празници президентът предпочита да „избяга” от Москва. Ако той се окаже в Москва за Рождество или за Великден, то няма как да не отиде на служба в храма „Христос Спасител”. Високопоставените чиновници стоят в специално построена за тях VIP ложа, богослужението се снима с телевизионни камери, а проповедта на патриарха често е посветена на личността на президента.
При това патриарх Алексий се обръща към Путин изключително с „Ваше Високопревъзходителство, дълбокоуважаеми..” Още по време на първия си президентски мандат Путин посрещна Великден в Исаакиевския събор в Петербург. Митрополит Владимир тогава силно смути президента в опита си публично да му засвиделствува подкрепа и одобрение. След това Путин все по-често започна да се появява в провинциални храмове. Последното Рождество той посрещна в якутска църква. Преди това посещаваше за църковните празници Суздал, а още по-рано – село Агаповка край Магнитогорск.
За духовен наставник на президента е прието да се смята игуменът на Сретенския манастир в Москва отец Тихон. За срещите си с президента игумена сам е разказвал преди време. Сега обаче се старае да мълчи. Казват, че патриарх Алексий II много ревниво се отнася към високопоставеното си паство и смята, че патриархът е този, който трябва да изповядва и причастява президента.
Говори се, че в същия този Сретенски манастир ходи да се черкува и генералният прокурор Владимир Устинов. Той е възприеман от обкръжението си като много религиозен човек. Именно Устинов предложи да се възстанови в армията длъжността на полковия свещеник. Преди една година пък обеща да обособи в сградата на прокуратурата специални стаи за молитва. Освен това сам се захвана да строи църква и за две години издигна в родния си град Кореновск храма „Свети княз Владимир”. Инициативата беше на главния прокурор, а финансирането осигури мюсюлманинът Вагит Алекперов (собственик на нефтената компания Лукойл – бел. пр.).
Далече не всички държавни чиновници са останали верни на придобитата по рождение вяра. Например, министърът на вътрешните работи Нургалиев премина в Православието. Това събитие Рашид Гумарович Нургалиев така и не афишира, а прие православната вяра малко преди да получи министерско назначение. Много по-интересна е историята с кръщаването на министър-председателя Фрадков. Това се случило през 2004 г., по същото време, когато господин Фрадков бил назначен на премиерския пост. Самият патриарх кръстил чиновника. При това помолили всички случайно присъстващи, включително и редовите свещенослужители, да напуснат църквата. Сега г-н Фрадков присъства на всички празнични служби в храма „Христос Спасител” и винаги стои до президента.
На Великден руските политици и чиновници ще заемат своите станали вече привични места в храмовете. Някой ще отиде в личния си, неотдавна построен домашен параклис, друг ще съвмести приятното с полезното и ще се запъти към храма „Христос Спасител”. Впрочем, да изтъкваш своята религиозност е прието във всички европейски страни. Важното е тя да е искрена.
Превод Димитър Спасов
