Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)
6_370c.jpgЗа нас, българите, Цариград (Истанбул) е свързан с борбата за църковна независимост, започнала още през 30-те и 40-те години на 19 век. А православният храм “Свети Стефан” край Златния рог, известен като Желязната църква, е една от светините на българския дух, която и днес е място за поклонение на всички наши сънародници. Нели Димитрова от Радио България посети Желязната църква и разговаря със семейство Антоанета и Богдан Саръоглу, които се грижат за храма, посрещат и изпращат всички посетители.“Църквата е открита през 1898 г. Оттогава не е ремонтирана, затова сега виждате - навсякъде е пълно с работници. Най-накрая ремонтът започна. Желязната конструкция може да поддаде”, разказва Богдан.

Съпругата му Антоанета, която обгражда всички посетители с обич и гостоприемство, допълва:“След пенсионирането си решихме да се грижим за църквата “Свети Стефан”. От 9 месеца сме в нея, доволни сме от нашата работа, от ръководителите на Българската екзархия, и направихме доста за популяризирането й, тъй като тя всекидневно се посещава най-малко от 50 мюсюлмани. Опитваме се да помогнем със средства. Аз работя безвъзмездно, искам да направя добро, което да остане за нашите деца и внуци. Нашата църква е в много окаяно състояние. В момента започна външният ремонт, след него предстои и вътрешният. Това изисква огромни средства и затова смятам, че църквата трябва да бъде много посещавана, а това зависи и от нашите грижи.”

Каква е историята на Желязната църква “Свети Стефан”? Към средата на XIX век възниква идеята за създаване на български храм в Цариград. Българинът княз Стефан Богориди по това време е на висока турска служба и е считан за един от най-влиятелните хора в Османската империя. С негово съдействие султанът издава писмено позволение българската колония в града да има църква с български свещеници. Стефан Богориди прави още един жест - през 1848 г. подарява своя къща и парцела около нея край Златния рог за нейния строеж. Българите приемат с благодарност подаръка и кръщават църквата на името на Свети Стефан. Основният камък на бъдещия храм е положен през 1859 г.

След Освобождението на България от османско робство през 1878 г. храмът “Свети Стефан” остава център на духовния живот на българите в Цариград, затова по инициатива на българското правителство и с негова помощ българската колония там решава да обнови старата сграда. Проектирането на новата църква е възложено на архитект Ховсеп Азнавур, който предлага да бъде изградена изцяло от стоманени елементи, тъй като почвата под нея не е достатъчно устойчива. Новата църква е осветена през 1898 г. от Екзарх Йосиф.

Как се подпомага днес ремонтът на Желязната църква? Антоанета Саръоглу обяснява: “За пълното възстановяване на храма “Свети Стефан” в квартала “Фенер” на Истанбул са необходими много средства. За събирането им бе учредена фондация “Български православен храм “Свети Стефан” в Цариград”, която обяви началото на дарителска кампания за цялостен ремонт на храма по проект на български и турски архитекти. Първите резултати вече са налице. На 2 октомври 2005 г. Вселенският патриарх Вартоломей извърши служба пред реставрирания иконостас. 40-те икони в храма са възстановени с помощта на частни дарители и кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков.”
 
Антоанета Саръоглу разказва и за посещенията в храма: “Идват групи от България. Най-посещавана е църквата по време на екскурзиите в края на седмицата. Имаме индивидуални гости, както и много посещения от страна на българското консулство в Истанбул и от посолството ни в Анкара. Гостите са много доволни и твърдят, че се зареждат положително, когато влизат в храма. На 2 април напр. ни посетиха дипломати от Русия, Италия, Германия и Финландия. В храма идват и много руски туристи. Никъде по света няма такава уникална, изцяло желязна църква. В църковния парк, който се опитваме да поддържаме добре, има гробове на митрополити. Много обичам тази църква и ми се иска час по-скоро да бъде реставрирана и да добие първоначалния си вид. Давам обет пред себе си и пред Бога като вярващ християнин, че каквото добро мога да правя, правя го за църквата."

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3khqh 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики