Репортаж от българския храм „Св. Стефан“ в Истанбул

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (275 Votes)

За нас, българите, Истанбул е свързан с борбата за църковна независимост, започнала още през 30-те и 40-те години на 19 в. А православният храм „Св. Стефан“ край Златния рог, известен като Желязната църква, е една от светините на българския дух, която и днес е място за поклонение на всички наши сънародници. Нели Димитрова от Радио „България“ посети Желязната църква и разговаря със сем. Антоанета и Богдан Саръоглу, които се грижат за храма, посрещат и изпращат всички посетители. „Църквата е открита през 1898 г. Оттогава не е ремонтирана, затова сега виждате – навсякъде е пълно с работници. Най-накрая ремонтът започна. Желязната конструкция може да поддаде“ – разказва Богдан.

Съпругата му Антоанета, която обгражда всички посетители с обич и гостоприемство, допълва: „След пенсионирането си решихме да се грижим за църквата „Св. Стефан“. От девет месеца сме в нея, доволни сме от нашата работа, от ръководителите на Екзархията, и направихме доста за популяризирането ѝ, тъй като тя всекидневно се посещава най-малко от петдесетима мюсюлмани. Опитваме се да помогнем със средства. Аз работя безвъзмездно, искам да направя добро, което да остане за нашите деца и внуци. Нашата църква е в много окаяно състояние. В момента започна външният ремонт, след него предстои и вътрешният. Това изисква огромни средства и затова смятам, че църквата трябва да бъде много посещавана, а това зависи и от нашите грижи“.

Каква е историята на Желязната църква „Св. Стефан“? Към средата на 19 в. възниква идеята за създаване на български храм в османската столица. Българинът княз Стефан Богориди по това време е на висока служба в империята и е смятан за един от най-влиятелните хора в нея. С негово съдействие султанът издава писмено позволение българската колония в града да има църква с български свещеници. Стефан Богориди прави още един жест – през 1848 г. дарява за строежа ѝ своя къща и парцела около нея край Златния рог. Българите приемат с благодарност подаръка и кръщават църквата на името на св. архидякон Стефан. Основният камък на бъдещия храм е положен през 1859 г.

След Освобождението на България от османска власт през 1878 г. храмът „Св. Стефан“ остава център на духовния живот на българите в Константинопол, а затова и по инициатива на българското правителство и с негова помощ българската колония там решава да обнови старата сграда. Проектирането на новата църква е възложено на арх. Ховсеп Азнавур, който предлага тя да бъде изградена изцяло от стоманени елементи, тъй като почвата под нея не е достатъчно устойчива. Новата църква е осветена през 1898 г. от екзарх Йосиф.

Как се подпомага днес ремонтът на Желязната църква? Антоанета Саръоглу обяснява: „За пълното възстановяване на храма „Св. Стефан“ в кв. „Фенер“ са необходими много средства. За събирането им беше учредена фондация „Български православен храм „Свети Стефан“ в Цариград“, която обяви началото на дарителска кампания за цялостен ремонт на храма по проект на български и турски архитекти. Първите резултати вече са налице. На 2 октомври 2005 г. Вселенският патриарх Вартоломей извърши служба пред реставрирания иконостас. Четиридесетте икони в храма са възстановени с помощта на частни дарители и кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков“.

Антоанета Саръоглу разказва и за посещенията в храма: „Идват групи от България. Най-посещавана е църквата по време на екскурзиите в края на седмицата. Имаме индивидуални гости, както и много посещения от страна на българското консулство в Истанбул и от посолството ни в Анкара. Гостите са много доволни и твърдят, че се зареждат положително, когато влизат в храма. На 2 април, например, ни посетиха дипломати от Русия, Италия, Германия и Финландия. В храма идват и много руски туристи. Никъде по света няма такава уникална, изцяло желязна църква. В църковния парк, който се опитваме да поддържаме добре, има гробове на митрополити. Много обичам тази църква и ми се иска час по-скоро да бъде реставрирана и да добие първоначалния си вид. Давам обет пред себе си и пред Бога като вярващ християнин, че каквото добро мога да правя, правя го за Църквата“.