Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)
050322_damask.jpgИракските християни масово бягат в Сирия

Свободата и демокрацията в Близкия изток отдавна не са изключение. Миналия декември в Ирак се произведоха демократични избори. В Сирия обаче народът все още подвластен на една диктатура, държавата - на една партия и на надничащата зад всеки ъгъл полиция. Защо тогава иракчаните Евтисам и Емад са избягали точно в тази държава? Защо са заменили току-що извоюваната си демократична свобода срещу подтисничество и държавна опека? Въпросът, защо изборът им пада точно върху Сирия, наистина има нужда от отговор, тъй като това не са отделни случаи. От началото на войната в Ирак до сега в Сирия са избягали половин милион иракчани. Мнозина от тях са християни.

Ебтисам и Емад са намерили подслон в манастир в един от кварталите на столицата Дамаск. След вечерната молитва в предверието на църквата двамата се срещат с други избягали в Сирия иракчани. "Какво ги е накарало да дойдат тук?" "В Ирак нямаме сигурност", казва 52- годишната Ебтисам. Ужасите започнали през 2004, когато в Ирак горели християнски църкви. После пък стреляли срещу зет й, само защото работел за американците. На съседната улица подпалили магазина за алкохолни напитки, собственост на нейни приятели. В училище децата на Ебтисам били наричани кучи-синове. Самата тя слагала на улицата винаги фередже, за да не я нападнат. "Това беше шок за нас, защото докато управляваше Саддам беше все едно, дали си християнин или мюсюлманин", казва Ебтисам.

В Сирия живеят само десет процента християни, но пък столицата Дамаск е пълна с църкви. В стария град има всякакви християнски църкви, разположени недалеч една от друга: гръцка източно-православна, гръко- католическа (т. е. униатска - бел. ДвериБГ), маронитска, сирийска източноправославна и арменска църква. Между тях са разпръснати ресторанти, магазини за алкохол, фризьори. Над тази религиозна мозайка се е разпрострял от 1963 насам режимът на лявата партия БААС, която проповядва разделението на религията от държавата.

Един доста любопитен момент: лостовете на властта са в ръцете на така наречените алевити - мюсюлманска секта със светски мироглед. Те обаче подпомагат без каквито и да е притеснения радикалната ислямска шиитска партия Хизбола в Ливан и ислямистката палестинска партия Хамас. В същото време сирийските алевити преследват мюсюлманските си братя в собствената си страна, като заповядват да бъдат изтезавани политически активни кюрди, хвърляйки ги в затворите.

Срещу християните обаче сирийският режим няма нищо против, стига те да не му се противопоставят.

Сирия изживява тежка икономическа криза. От 80-те години насам доходът на глава от населението не е нараснал. "Ние сме допълнителна тежест за сирийците, казва иракчанката Ебтисам и добавя: "Истинско чудо е, че ни приеха безропотно". Само че, докога ще продължи търпението на сирийците? Колкото по-лошо става положението в родината им, толкова повече иракчани ще я напускат в посока Сирия. Иракчаните обаче получават само ограничено право на престой.

В подкрепа на идващите от Ирак са комитетът за бежанците към ООН и сирийските църкви, които се ползват с авторитет и се смятат за неприкосновени. В Сирия, в която властва една диктатура, няма битка между религиите, както в свободен Ирак. Дали това не се дължи на авторитарната система? Не: по-скоро - на рутината на мирното съвместно съществуване.

Толерантността, казва духовник в една от християнските църкви, не е даденост нито при диктатурата, нито при демокрацията. Толерантността не идва със свободата. Тя бива бавно и мъчително осъзнавана и респектът към другите е част от нея. До миналата година сирийският духовник обяснявал толерантността с примери от Християнска Европа. Откакто обаче в името на свободата в Европа се публикуват карикатури, обиждащи мюсюлманите, християнският проповедник търси други примери, за да обясни, какво означава толерантността.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3khq4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики