През последните години въпросът, дали е необходимо изучаване на религия в училище, периодично зазвучава или заглъхва. По времето на народната република такъв проблем нямаше, както и не съществуваше дилемата, как да се облекат децата, когато отиват на училище. Задължителното облекло може да е мрачен спомен за някого, но емблемата на гимназията даваше усещане за общност. Чак по-късно разбрахме, че между равните имало и по-равни, но това е отделна тема. И докато редица училища се връщат към училищната униформа, запознаването на учениците с религията се смята за несъществен проблем.
България е светска държава, в която християнската Църква, другите вероизповедания и религиозни общности са отделени и не могат да влияят върху държавните органи. Страната ни се управлява въз основата на граждански, а не на религиозни норми. Не бива обаче да се забравя, че
в конституцията ни е записано –
традиционното вероизповедание е източноправославното. Кой може да отрече, че запазването на българската нация, език и култура се дължи и на православната ни църква? И ако историята на християнството е част от световната история, българската история е и история на православието.
Няма причина нашите умни и красиви деца, които завършват училище и знаещи по два-три езика, да се пръскат по света, да не познават основите на християнската етика. Да не знаят, че българинът св. Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е пренесъл православието и богослужението на църковнославянски в Русия. Да не познават историята на българските манастири, традициите и значението на християнските празници. Да празнуват св. Патрик, Хелоуин и св. Валентин, но да не знаят, че Ангеларий, Горазд, Кирил, Климент, Методий, Наум и Сава са българските светци Седмочисленици.
Латинският глагол religare (възстановявам връзка, нещо изгубено) едва ли може да обясни думата „религия”, по-скоро подсказва за свързването на човека с нещо, което го превъзхожда. Представата, че хомо сапиенс е „венец и господар на природата”, е в наивните разбирания на отминали общества.
Наивно е и представянето на Бог като старец, който седи върху един облак и пуска гръмотевици. Какво тогава? Човешката немощ и незнание от най-древни времена са довели до представата за висшата сила, която по невидим начин управлява Космоса и човешките дела.
„Идеята за Бога трябва съзнателно да се признае от човека, защото в противен случай нещо друго става бог” – казва Карл Юнг. Неосъзнатата потребност на съвременния човек от религия води до крипторелигиозно поведение – елементарен мистицизъм, частни съвременни митологии, хибридни форми на идолопоклонство и пр. В обърканото съзнание на съвременния човек са смесени индобудистки вярвания за прераждането, неясни представи за скрито познание на тайни общества (езотерика), съшити безразборно кръпки от парапсихология, еврейска кабала, окултизъм и херметизъм. Съществува и рудиментарна религиозност, изпълнена със суеверия и разнообразни предразсъдъци, често наричана „народни традиции”. Християнските празници се представят като ритуални трапези, на които се изпълняват определени действия „за здраве и берекет”.
Атеизмът, бягството от Бога, е също религия.
На мястото на Бог се наместват партийни идеологии
и обществени водачи, които запълват нуждата на човека от идеал и оправдание на постъпките му. Историята е пълна с вождове, донесли немалко злини на човечеството. Историята помни екзалтираните площади, паради, портрети и войски.
Когато обсъждаме нуждата от познаване на религията в съвременното секуларизирано общество, би трябвало да си зададем въпроса: кое от моралните ценности на българските духовни водачи, просветители и културни дейци е излишно и бихме могли да изхвърлим и забравим? И ако думите скромност, честност, трудолюбие, милосърдност и стремеж към познание сега звучат архаично, откъде нашите предци са ги научили и приели като ценности?
Християнската етика и нравственост са останали непроменени, неизменни повече от две хилядолетия, още от времето на Иисус и първите апостоли. Те са основните зидове, върху които е издигната сградата на съвременната европейска цивилизация.
Как са поставени нещата в другите държави? Сравнителният анализ на образователните им системи показва наличието на религиозно и морално ориентирано образование в почти всички държави, членки на Европейския съюз. В 22 страни са изработени стандарт и правила за изучаване на религия в държавните училища. Това е демократично право на всеки ученик, осъществява се със съгласието на родителите и е съобразено с духовните, нравствените, културните и религиозните традиции на неговото семейство. Разбира се, има и национални различия.
В Австрия, Гърция, Ирландия, Кипър, Румъния, Испания, Италия и Германия религията е задължителен предмет. Избираем предмет (задължителен или свободно избираем) е в Белгия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия, Финландия, Хърватия, Полша, Португалия, Латвия и Естония. В някои страни обучението е многоконфесионално, т. е. изучава се предимно традиционната за страната религия, но учащите се запознават и с други световни религии и философско-морални системи – Норвегия, Швеция, Великобритания (без Северна Ирландия), Дания и Холандия. Във всички държави е възможен отказ на родителите и тогава детето изучава само светска етика и морал.
В най-голямата православна държава – Русия – учениците след четвърти клас избират измежду шест учебни модула: православие, ислям, будизъм, юдаизъм, история на световните религии и светска етика.
Само България продължава да живее на острова на своето безхаберие. В най-старата европейска държава, люлка и пазител на християнството, на мястото на традиционното източно православие се наместват други религии, култове и секти. След атеистичния комунизъм вече 25 години общественото съзнание не е намерило път към корените на християнския морал. Либералният материализъм на новото време направи ценни арогантната простотия, агресивността, печеленето на пари, лъжата, корупцията.
В теологията се употребява думата „богобоязлив”. Човек, споделящ християнските ценности честност, справедливост, скромност, благодарност, прошка. Той съзнава, че не бива да прави зло, защото ще му бъде потърсена сметка. Ако е успял да заобиколи, да наруши светските норми, има и други,
по-висши морални и етични закони
„Когато няма Бог, всичко е позволено” е написал Достоевски в „Престъпление и наказание”. Чувството за безнаказаност е родна сестра на агресията и престъпността.
Познаването на етичните норми на християнството е необходима част от изграждането на съвременния морал. Образованието на човека е не само придобиване на знания и професионални умения, то е духовно просвещение, формиране на ценностна система, познание за нашата православна култура и християнска просвета. Религиозната грамотност на младите хора ще ги направи по-толерантни, социално реализирани и ще ги предпази от влиянието на фундаментализма, от зловредни култове и секти.
В съвременната светска държава изучаването на религиозните обичаи и вярвания е право на всеки човек, което той трябва да осъществи по време на обучението си в българското училище – свободно, демократично и съобразно традициите на своята народност и семейство. И по своя воля и желание.
Снимка: БГНЕС
Източник: в-к „Преса”
