Денят на св. 40 мъченици, който почитаме днес, е първият български национален празник. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – В. Търново историкът проф. Пламен Павлов. Той обясни, че датата 9 март е свързана исконно с храма „Св. Четиридесет мъченици” в старата столица Велико Търново и с битката при Клокотница. На тази дата през 1230 г. цар Иван Асен II разгромява армията на солунския император Теодор Комнин.
„Това фактически дава старта на най-голямото териториално разширение на Второто българско царство или възобновеното царство на Асеневци. Това е празник, който не е просто ден от календара. Той е имал много сериозна натовареност във времето. На практика това е първият български национален празник, колкото и невероятно и шокиращо да звучи това”, добави историкът. По думите му за пръв път в освободената вече българска територия по време на Руско-турската война през 1878 г. на 9 март е отбелязана тази дата „именно в църквата „Св. 40 мъченици”... По това време тя е превърната в християнски храм, защото знаем, че преди това е била и джамия. Там присъстват водещи личности от руското управление и от тогавашната българска интелигенция. Така че в някакъв смисъл това е първият български национален празник, отбелязан още в хода на самата война”, разказа още Пламен Павлов.
Той добави и това, че култът към самите 40 мъченици е интересен и важен християнски култ, свързан с един елитен отряд на римската армия. „Тук не става дума за преподобни монаси или за някакви хора, преследвани от езическата, както се казва традиционно, римска власт. А това са войници, които днес бихме определили като барети; извинявам се за фриволното отношение, но става дума за елитни войници. Репресията, на която те са подложени, е именно заради това, че християнството е проникнало вече дълбоко в недрата на самата римска армия. Това е създавало доста опасения в по-консервативната част от обществото.
Самата история за 40-те мъченици е била много популярна в миналото. Знаят се имената им. Те са регистрирани в България още в т. нар. „Темски надпис”, който е в днешната територия на Сърбия или Поморавието. Там има надпис от 10 век на кирилица, където са изброени имената на някои от мъчениците, включително и на Мелитон, най-младия от тях”, обясни историкът. Според него в ограничените знания за средновековните български имена можем да открием и такива, които са носили други от мъчениците. Това показва, че става дума за военен култ и не случайно тези мъченици са смятани за закрилници на държавата.
Източник: радио „Фокус”
