В открито писмо към гражданите на Русия лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов призовава критиката към Съветския съюз да се смята за форма на русофобия: „Пред лицето на външната опасност идва време да признаем – антисъветизмът е форма на русофобия, а воюващият със съветската история е откровен враг на Русия”, се казва в документа. Редица руски духовници коментираха получилия широк отзвук призив. Един от тях е предстоятелят на храма на Светите новомъченици и руски изповедници в Бутово, прот. Кирил Каледа.
„Писмото на Генадий Зюганов е поредната лъжлива агитация на комунистическата партия, която използва сложността на днешната ситуация и ръста на русофобията, на който сме свидетели.
Генадий Зюганов използва текущата ситуация, за да разпространи поредната заблуда в навечерието на събитията, които той нарича „100-летие от Великата Социалистическа революция”, а мнозина наши съотечественици смятат просто за военен преврат. Несъмнено, в изявленията на Г. Зюганов има дълбока лъжа.
Тази лъжа се корени в самата постановка на въпроса. Ние прекрасно разбираме, че построяването на Съветския съюз бе основано от идеологическа гледна точка на марксистко-ленинската теория. Внимателно изучавах тази теория в Московския държавен университет. Както и повечето здравомислещи хора, прекрасно разбирам, че основата на тази теория са материализмът и атеизмът. При това войнстващ атеизъм, за което виждаме потвърждение в дейността на Комунистическата партия, когато тя бе на власт. Започвайки от писмото на Ленин от 19 март 1922 г., когато той призовава да се разстрелят колкото може повече свещенослужители по процеса за изземване на църковните ценности и завършвайки с изявлението на Хрушчов, който обещава да покаже по телевизията последния поп.
Едновременно с това руската култура е основана на православната вяра. Каквото и да говорят някои „мъдреци”, всички здравомислещи, в това число и неизповядващите християнския светоглед, мислители разбират, че руската култура е християнска култура. А да се съединят понятията християнство и атеизъм не е възможно. Затова да се говори, че русофобията е равнозначна на антисъветизъм е лъжа.
Иска ни се Генадий Зюганов да се безпокои не само за тези, които са погребани на Червения площад, но да се спомни и за тези, които лежат на Бутовския полигон, в Комунарка, Сандармох, Дубовка, Тесницката гора, Медведевската гора и т. н. Този списък може да бъде продължен безкрайно. Хората, лежащи там, какви са? Доведени деца на Русия? Или нейни верни синове и дъщери?
Ние даваме дължимото на подвига на нашите деди и бащи, които са живели в съветските години. Гордея се с подвига на моя дядо (свещеномъченик Владимир Амбарцумов), свещеник на Руската православна църква, разстрелян на Бутовския полигон. Гордея се с подвига на моя баща (прот. Глеб Каледа), който преживя войната от 1941-1945 г., участник в сраженията при Сталинград, при освобождаването на Беларус, в щурма на Кьонигсберг. Гордея се с подвига на моя чичо, чието име нося, загинал на 30 март 1945 г. в Унгария...
Помним тези, които наистина имат огромен принос за нашата култура по онова време – и Корольов, и Вавилов и много други.
Но нека Генадий Зюганов обясни, защо тези хора се оказаха в условията, в които се оказаха? Не бива да бъркаме любовта към Русия с трагичната история на управлението на нашата държава от Комунистическата партия”.
Прот. Василий Ермаков, предстоятел на храма „Преп. Серафим Саровски” в Санкт-Петербург, също смята, че съвместяването на съветския идеал с православната вяра за целите на „националното възраждане” на Русия е недопустимо и невъзможно. В писмо до лидера на руските комунисти, той припомня онази част от историята на съветската победа над фашизма, в която остават скрити личните трагедии на десетки хиляди руснаци.
„Искам да споделя моя възглед за „царството на Кашчей”, за каквото смятам безуспешно строеното от вашите единомишленици комунистическо общество, в което живях 65 години от своя живот. И със своите страдания, преживени в миналото, пиша на Вас – главния в отново заплашващото ни „кашчеево царство”... Син съм на участник в Гражданската война, неговият баща беше разкулачен през 1929 г. за една редосеялка. А той вярваше в думите на главния в „кашчеевото царство” – малкия вожд, отнел парите от богатите, а препитанието – от бедните. „Земята на селяните, фабриките на работниците” и други подобни словоблудни думи бяха лъжата на комунистите. А в истинския живот имаше глад през първите пет години на съветската власт, когато храмовете, превърнати от комунистите в складове, бяха пълни със зърно, а хората умираха с хиляди, продоволствени отряди, чоноцви, разстрели на хиляди заложници, ограбени и осквернени храмове и манастири, кърваво потушените кронщадстко и тамбовско въстание, „пречупилата гръбнака” на руското селячество колективизация, организирания от комунистите глад в началото на 30-те години, отнел живота на 7 милиона...
В навечерието на войната с фашистка Германия комунистите пращаха с ешалони от разорената от тях Русия продоволствия и стратегически ресурси на фашисткия „Кашчей” Хитлер. Именно при вас преди войната премина през военно обучение Гудериан и много други германски военачалници. Помним парада в Брест през 1939 г. на съветските и фашистки войски, само две години след който „кашчеевият” вожд Сталин, страхливо отворил уста едва на 3 юли 1941 г., когато вече се проливаше кръвта на руския войник, започна без прекъсване да говори за вероломното нападение на Германия.
Видях войната в цялата й жестокост. От 9 октомври 1941 г. и до края на войната бях в окупация. Бях в лагер и като непълнолетен затворник в немските концлагери, изпитах върху себе си заповедта на глания „кашчей – генерален секретар”: нито грам хляб, нито литър гориво на врага. Бяхме захвърлени от комунистите на сигурна смърт в окупацията. Каквото не можеха да вземат със себе си, изгаряха. Изгаряха вагони с брашно, със сухари, солта заливаха с бензин, гонеха добитъка на изток, а немците пък го убиваха от въздуха. Горяха сеното на полето, но не го даваха на народа, на семействата, чиито мъже се сражаваха на фронта.
... Свърши войната и от запад на изток тръгнаха ешалони пленени от немските лагери... в съветските лагери, осъдени на нови мъчения за това, че, изоставени от комунистите-командири, се бяха оказали в плен. За пленените отговаряха и близките, подлагани на репресии. Сам бях разпитван четири пъти в НКВД за това, че съм бил в окупация. А съдбата на свещениците в окупация – затвори, лагери, защото са поддържали вярата в Бога у руските хора, призовавайки да останат верни на Московска патриаршия. Вие се опитвате да реабилитирате Сталин пред руските хора, припомняйки неговата среща през септември 1943 г. с архиереите. Но това не бе плод на любов към православната вяра, а страх от нагледната пропаганда на свобода на вярата при германците, когато руснаците не се страхуваха да влизат в храмовете, свободни ги отваряха, събираха иконите, търсеха свещеници, събираха младежта в църковни хорове. Ако комунистите от онова време вярваха в Бога и се стремяха да възродят православната вяра в руския народ, то на Червения площад щяха да отслужат благодарствен молебен за победата над врага заедно с Патриарха. А вие вместо на Бога, принесохте своята благодарност на „мавзолейния Кощей”...
Следвоенните години минаха под девиза „Задушете вярата!”, когато се опитваха да задушат Църквата с данъчни тежести, с насилие от страна на областните пълномощници на Съвета по делата на религиите бяха закривани храмове. Пример за това е Хрушчов и останалите вероубийствени дейци от числото на партийните апаратчици от съветско време.
Гледам Ви, Генадий Андреевич, моя земляк, защото също съм роден в Орловщина, в гр. Болхов, чета Вашите изказвания, но не виждам във Вас руски православен човек. Стоите под кървави червени знамена с портрета на тиранин, тиранин стои и на ревера на сакото ви. Демонстрации с портрети на тирани, зад които върви излъганият, замаян руснак. Вашите приятели, жадуващи руска кръв, лъжат и мамят народа, забравяйки, че сме живели в системата на тирана-Кошчей 80 години. Повече не ни трябва такова щастие – да живееш при комунизма, плащайки за тиранията със 100 милиона руски живота...
Вашите снимки с патриарха, архиереите и свещениците са поредната измама за хората, които са далеч от Бога. Даже ако Ви бях видял молещ се в храм, с икона и прекръстващ се, но оставащ комунист, не бих ви повярвал. Затова, Генадий Андреевич, помогнете на руския православен човек без идеята за комунизма, но с вярата в Бога да унищожи с удара на руския богатир комунистическото кашчеево царство на мрака”.
Източник: Православие и мир
