Уте Еренберг: „Дядо Добри е като Майка Тереза – няма друг беден, който да проси, за да дарява”

- Как ви хрумна да направите този филм, на какъв етап са снимките?

Неди: Да започнем от самото начало. Ние в Пазарджик продуцираме музика за американски филми, това го правим от 2009 г. Уте Еренберг живее при нас и работи с нас – много е чела за дядо Добри и се влюби в него. Каза: „Хайде да направим обезателно един филм – този човек е уникален, няма такъв в целия свят!”. Започнахме преди седем-осем месеца и всички сме страшно влюбени в него и в тази идея! Ние лягаме с тази идея, ставаме с тази идея – това ни е животът в момента!

- Какво ви запали в дядо Добри?

Уте: Първо, неговото лице, неговите очи, неговият израз. След това прочетох за него и си казах: „Намерих един герой!”.

- Българите често говорим, че имаме нужда от пример, от добър пример от хора безсребърници – това валидно ли е и за Германия? Доколко филмът ще бъде правен повече за нас българите или за пред света?

Уте: Ние мислим за целия свят. Той е като Майка Тереза.

- Това ли е нашата Майка Тереза, нашият жив светец?

Неди: Мислим, че да! Абсолютно! Ние много ходим в Байлово, често сме с него. Уте е кръщавана от дядо Добри преди три-четири седмици.

Уте: Той е моят кръстник!

Неди: Вече сме заснели, записали сме и него – имаме вече шест часа материал и филмът искаме да стане 90 до 100 минути.

- Този филм още преди да е направен се цели и към фестивали?

Неди: Нашата главна идея е дядо Добри да е абсолютно отпред, но искаме да покажем това село, откъде идва дядо Добри, как може да излезе такъв човек от тази държава. Какво е било в тази държава. Ние показваме много история на България и всичко в една позитивна посока, нищо негативно не гоним. Показваме България, каква е била – да покажем, че този българин и тази страна са били нещо уникално и че такива хора има в България. Нас ни взимат извън страната като някакви албанци, без да обиждам някого, и като някакви бандити. Обаче ние не сме такива – ние сме по-дълбоки хора и искаме това да го покажем в този филм.

Уте ме подсеща да кажа, как ще се казва филмът – „Тихият ангел”. Човек, който е скромен, който не иска да казва, какво прави. Той е много скромен и казва, че не иска толкова да го снимаме – снимайте ме, но като си действам моята работа. Аз му казвам обаче: „Дядо, трябва да те видят! Ние трябва да те покажем!”.

- Толкова ли вече днес е в дефицит доброто, че трябва да го търсим и да го показваме?

Уте: Почти няма добро. За тук той е един от малкото, защото вероятно има и други добри хора, но той е единственият, който по този начин и живее, и действа. Няма беден, който да проси за другите! Има ли го? Ако го има, кажете?!

- Снимахте ли момчетата, които нарисуваха дядо Добри върху един от блоковете в столицата?

Неди: Насимо е страхотен! Снимахме и него, и другите момчета от неговия арт-кръг. Страхотни са!

- Снимали сте и дъщерята на дядо Добри?

Неди: Да, и дъщеря му снимахме. Също и Божидар Димитров за историята, Емил Кошлуков, който точно каза нещата за днешна България и за дядо Добри.

- Дъщеря му какво ви разказа, как семейството му е приело това решение да дарява, просейки?

Неди: Дъщеря му се разплака два-три пъти по време на интервюто, защото разказа, че е липсвал за нея като баща, обаче тя го обича уникално много. Тя сега ходи при него. Иначе преди години той е ходил по църкви, просел е, помагал е, но се е връщал вкъщи. Тя го обича уникално и мисля, че тя го разбира най-много от всички!

- Разказа ли ви, кога се е обърнал към Бога, кога избира този път?

Неди: Той се е обърнал, както ние открихме, по време на войната. По време на бомбардировките през 1941 г. той е бил на покрива на банката, там е оглушал. Там е започнал да вижда нещата по друг начин – видял е ранени и убити хора, оттам е започнал пътят му. Бил е сред гарда на Борис ІІІ, нещо като телохранител.

- Доколкото разбрах, сте разговаряли и с неговия син – Симеон Сакскобургготски?

Неди: Преди няколко часа разговаряхме с него. Трябва да благодарим на Царя, че ни прие много любезно и ни разказа много неща. Най-главно ни интересуваше и въпроса за тези близо 50 000 евреи, които са спасени от баща му и от Църквата в България. Това е нещо много важно, защото България е единствената държава, която не е дала тези хора на Хитлер. Това е гордост за страната ни – целият свят трябва да разбере, какво са направили българите.

- Промени ли се мнението на германците за България и българите?

Неди: Понеже ходим често и гледаме и по телевизията, какво казват: немците гледат основно много негативни неща, казват, че цигани са тръгнали да живеят в Германия, взимат пари от държавата, много разбойници. Но България не си прави реклама за онези силни неща, които има – това е проблемът! Ние си правим реклама само за комерсиални неща, дори и тази реклама не я правим както трябва – за морето, за планините. Не е както трябва, защото Гърция и Турция я правят хиляди пъти по-добре от нас. Ние за тези силни и топли неща, това, което го носим в себе си, не разказваме.

- За духовността, за вярата...

Неди: Да, а това е много важно. Виж гърците, как го правят и по какъв начин го правят.

- Били сте и в Рила, тежки снимки сте имали на езерата?

Неди: Бяхме там и снимахме с малко хеликоптерче; вятърът го хвана, а снимахме всичко разкошно и тъкмо да го извикам при мене – той падна по скалите надолу. Слизам надолу и започвам да се моля, защото няма как да намериш този хеликоптер по скалите. Някъде на 80 метра надолу гледам крачето на хеликоптера, но я няма камерата, а там е чипът с всички снимки, които сме правили. И започвам да търся, къде може да паднала. Започвам да се катеря по скалите, но без нищо предпазно – катеря се, но вече не мога, защото ще падна и ще си счупя врата! Гледам надясно – камерата лежи на 10 метра на скалите! Не е истина!

Искам да кажа нещо друго – откакто го правим този филм, има пръст на някакво добро, някаква сила, която ни води! Не зная, дали така трябва да се каже, обаче аз го чувствам: има нещо, което ни помага!

- Голям ли е екипът ви?

Неди: Не сме много хора – седем, осем души. От американска страна имаме трима разкошни хора – Джефри Байрън, Крейг Гросвенър и с дистрибуция „Милениум”. С тях споделихме идеята, защото, като направим този филм, искаме да имаме подкрепа, за да можем да го презентираме в чужбина. Стиснахме си ръцете и го правим.

- Кога планирате да е готов филмът?

Неди: Имаме срокове – мене ме натискат най-много за сроковете. Аз и музиката на филма трябва да направя. До края на януари ми е срокът, но няма да успея – февруари, март, мисля, че ще е окей.

- Предстоят светли празници – кое е най-ценното за вас от контакта с дядо Добри, което вероятно тепърва ще го съпреживявате, докато правите този филм?

Неди: Ние всеки ден го преживяваме. Аз се промених доста, по друг начин мисля, по друг начин виждам нещата. При Уте е същото, защото си говорим постоянно – много по-спокойни и по-съсредоточени станахме. Много по-важни неща открихме за нас, за себе си.

- Приземи ви дядо Добри?

Неди: Да. На сто процента ни приземи.

- Какво ще кажете на онези българи, които казват, че живеят тежко, че в тази държава има корупция, няма справедливост?

Неди: Трудно е да дам сила, защото то ще звучи като всеки един, който се опитва да дава съвети. Трябва да се държим един за друг и да търсим доброто. Трябва да се хванем за ръце и да се държим един друг!

- Трябва да имаме обаче и страх от Бога?

Неди: Трябва. Тези ценности, които ги носим в себе си, които си ги имаме, трябва да ги извадим отново и да ги следваме.

- Липсата на вяра ли е една от причините за проблемите в България?

Неди: Според мене – да. Ценните неща в света за съжаление станаха други. За мене вече има съвсем други важни неща – любовта, здравето, да си с човек, когото можеш да гледаш в очите и да си кажеш две думи. Това са много по-важни неща, отколкото да си купуваш скъпи коли или да имаш пари, с които да си правиш скъпи купони. Не това е ценното!

Уте: Българите просто трябва да започнат да мислят по-позитивно!

Интервюирала: Йовка Йовчева