Духовните водачи на основните религии у нас дадоха показен урок по толерантност на срещата си в Светия синод във вторник, като създадоха инициативен комитет, който да работи за разрешаването на важните проблеми, за които грижа досега имаше само държавата. То този начин техните лидери и искрените богомолци от различните вероизповедания в България показаха за сетен път, че отдавна притежават онова бленувано от много други страни на Балканския полуостров състояние на духа, наричано от старите европейски демокрации толерантност. А в тази част на континента, където преобладава православната вяра, от памтивека то е назовавано с евангелската дума миротворство.
По всичко личи, че духовните водачи на утвърдените и регистрирани вероизповедания у нас са твърдо решени да не допуснат вярата да бъде употребена за политически цели и разпалването на междуетническа и междуконфесионална вражда, на каквито светът е свидетел на километри от западната ни граница. И го демонстрираха на практика само седмица, след като Българският хелзинкски комитет се опита да внуши точно обратното в годишния си доклад.
Подобна среща не е провеждана в най-новата ни история. Да се състои тя, при това не само с формално приети решения, но и с конкретни инициативи още на първата сбирка на комитета, стана възможно след приемането на новия Закон за вероизповеданията в България, който даде достатъчно права на различните религии у нас и същевременно отговаря напълно на европейските стандарти.
Подобна среща не е провеждана в най-новата ни история. Да се състои тя, при това не само с формално приети решения, но и с конкретни инициативи още на първата сбирка на комитета, стана възможно след приемането на новия Закон за вероизповеданията в България, който даде достатъчно права на различните религии у нас и същевременно отговаря напълно на европейските стандарти.
