- Ваше Високопреосвeщенство, изборът Ви за Варненски и Великопреславски митрополит беше съпроводен с драматични събития – оспорване на първия вот от местните хора, касирането му от Светия Синод и всеобща радост в епархията от Вашия каноничен избор? Как оценявате всичко това?
- Това е един често задаван ми въпрос, на който винаги се готвя да отговарям. Трябва да кажа, че в много отношения съм мислил по друг начин за устройването на нещата във Варненската епархия. Това, което се случи, беше изява на съзнанието на православния народ, който живее там. В крайна сметка се стигна до този втори вот и моя избор за Варненски и Великопреславски митрополит. Приемам всичко това със изключителна радост, но и с чувство на велика отговорност. И дори с известен страх Божий, имайки предвид достойните архиереи, които са били в тази епархия. Цели 116 г. са служили двама владици – блаженопочившите дядо Симеон (1872-1937 – бел. ред.) и дядо Йосиф (1937-1988 – бел. ред.), последвани от почти четвъртвековното служение на дядо Кирил. Техният духовен ръст е огромен, достолепен, величествен. И остават в историята на светата ни Църква като пример за духовно развитие на епархията. А и извън нея. Известни са думите на цар Фердинанд при неговата абдикация през 1918 г., отправени към сина му Борис III: „Ако имаш проблеми, посъветвай се с дядо Симеон Варненски!”. И сега, по Божия милост, идва и моят ред на човек, далеч не толкова достоен и далеч не с тези възможности. Но от друга страна, разчитам на искрената си вяра и на молитвата, която трябва да ми помага, разчитам на Божия народ, на клира и на всички онези хора, на които съм сърдечно благодарен за оказаното ми доверие, въпреки че избягвам да говоря в първо лице. Епархията е голяма, многопластова, затова много е важно общуването с всички живеещи на нейната територия.
- Какво имате предвид, като казвате, че епархията е многопластова?
- Първо, Варна е град, отворен чрез своето море и пристанище към света. Град, който живее в особен трептеж, в много динамичен ритъм. В него се случват непрекъснато различни неща – хубави и не толкова хубави. Второ, това е етническият и религиозният състав на населението, особено във Варна. Има мюсюлмани, има голяма арменска общност, има католици, протестанти, евреи. Затова е важно съжителството и разбирателството между всички тези хора, поддържане на добрия тон в общуването с техните духовни водачи, което също е изградено от моите предшественици с тях. В този контекст ми предстои среща с мюфтиите на мюсюлманското вероизповедание от територията на епархията. Моят предшественик, митрополит Кирил, е провеждал на 17 януари, деня на св. Антоний, такава среща на толернтността. Аз я отложих, защото имахме заседания на Светия Синод, но ще я проведа в най-скоро време. Ето, това е диалогът, който трябва да се продължи. Ще се срещна и с арменския архимандрит, и с другите духовни водачи.
- Кое е най-ценното наследство, което получавате от покойния митрополит Кирил и което смятате, че трябва да доразвивате?
- Аз изключително се зарадвах на топлото посрещане във Варна, а и в цялата епархия. Видях вярата в хората – изключително голям брой причастили се преди Рождество Христово и преди Богоявление. Видях и много малки деца, и възрастни, които активно участват в богослужението. Впечатлен съм от изградените или ремонтирани основно храмове, от центъра за наркозависими, социалните кухни, неделните училища. А това означава, че дядо Кирил се потрудил здравата. Ето, това трябва да се надгражда и развива.
- Срещнахте ли се вече с представителите на местните власти и обществеността?
- Благодарен съм за сърдечното отношение и уважение, което проявиха към моята скромна особа командващият ВМС адмирал Никола Николов и началникът на Военноморското училище проф. капитан първи ранг Боян Медникаров по време на празника Богоявление, а сетне при откриването на учебната година на училището.
- В рамките на шегата, флотът е зад вас?
- Ами, така се случи. Но по време на празника Богоявление се срещнах и с областния управител, и с кмета на Варна Иван Портних. Но предстоят и специални срещи с тях, каквато вече имах с председателя на общинския съвет. А също и с кметовете на Аспарухово, Велики Преслав, Добрич, Шумен и Търговище, по време на първата си обиколка, която направих, за да се запозная с всичките духовни околии.
- Смъртта на дядо Кирил продължава да вълнува обществото и да поражда всевъзможни слухове и версии. Докъде стигна втората експертиза?
- Трябва веднага да кажа, че този въпрос наистина вълнува хората и не само варненската общественост. Смъртта на дядо Кирил беше внезапна и това породи и всевъзможни слухове и инсинуации. Не мога да отрека, че в нея има една загадъчност. Но важен е преди всичко принципът – нека се видят фактите. Затова мога да изрека нещо, след като завърши експертизата. Имах една неофициална среща с прокуратурата по този въпрос. Тя трябва да приключи в близките дни или седмици. Нека се проверят всички документи по аутопсията. Иначе аз се срещнах с близките на дядо Кирил след панихидата за 6-те месеца от смъртта му. Храмът беше отворен за всички и много хора дойдоха да почетат паметта му.
- Вашата епархия притежава доста имоти, които не може да не представляват интерес за бизнеса, особено тези по крайбрежието. Как ще контактувате с тези хора?
- Не мога да скрия, че има и ще има такъв интерес. Тепърва ще има срещи и с тези бизнесмени и фирми, с които е имал контакт моят предшественик. Има различни проекти, спонсорства за храмове и т. н. Въпросът е принципен – при подобни разговори и съответните договори трябва да има прозрачност – кой какво предлага и съответно какво дава, като бъдем особено внимателни с дейностите, които ще се осъществяват върху църковните имоти. И да не бъде, разбира се, ощетена Ццърквата, защото средства наистина са нужни. И даренията трябва да се изразходват до стотинка по предназначението си. Има много започнати строежи на църкви, като най-голямата от тях е „Св. Прокопий” във Варна. Това е великолепен двуетажен храм с прилежаща многофункционална сграда. Но сега строежът е спрян поради липса на пари. От основен ремонт се нуждаят манастирите в с. Златар и този в Патлейна, който е свързан с покръстването на България и където се смята, че е погребан св. цар Борис.
- Наблюдаваме обновление в цялостното медийно и обществено поведение на БПЦ, което се възприема с одобрение. Но същевременно излязоха на бял свят, меко казано, смущаващи разкрития за моралния облик на отделни духовници. Ще има ли „прочистване” на клира от провинилите се?
- Тези информации няма как да бъдат отминати незабелязани. Светият Синод ще подходи с пълната сериозност по тези случаи. Негово Светейшество патриарх Неофит е човек внимателен, деликатен и разсъдителен. В това отношение е достоен наследник на блаженопочившия Патриарх Максим, защото не обича прибързаните решения. Но, разбира се, там, където има доказана вина, мерки ще бъдат взети. Не може един духовник с поведението си да служи за съблазън на миряните. Животът на духовника трябва да бъде евангелие за народа. Това най-много привлича хората в храма. Може да проповядваш прекрасно – и като богословие, и като риторика, но каква полза, ако животът ти е различен? С недостойни деяния просто изобличаваме самите себе си.
- Дядо Кирил развиваше доста мащабна дейност в междуцърковен план, особено с Московската патриаршия. Ще продължите ли делото му и в тази насока?
- Първото ми възложение в това отношение е да присъствам на една среща в Ниш, организирана от Фонда за единство на православните народи, доколкото дядо Кирил беше отговорник от страна на БПЦ в тази насока. И каквото зависи от мене с голяма радост ще го правя. И, разбира се, ако се прецени от Светия Синод и Негово Светейшество. БПЦ е неделима част от Вселенската църква и трябва да укрепваме отношенията си всички сестрински църкви, независимо от някои търкания, които съществуват между нас. В това отношение смятам, че един от големите форуми, които се провеждаха във Варна, е Седмицата на православната книга. Тази традиция трябва да се продължи.
- Има ли недостиг на свещеници в епархията Ви?
- На служба във Варненска и Великопреславска епархия има 110 свещеници. Имаме дякони, които чакат за ръкополагане. Ще проуча, разбира се, тепърва какви са нуждите в това отношение. Нямаме и проблеми със заплатите им. Проблемът – и не само в моята епархия – е, че липсват монаси.
- Защо е така в България? В съседните православни Сърбия и Румъния, да не говорим за Русия, манастирите са пълни...
- Това наистина е болен въпрос. Той има два аспекта. Първо, липсата на домашното възпитание, на домашната църква. Не може човек, който не е възпитан в християнски дух и морал от дете, да стане истински монах. Особено след като липсва и религиозното обучение в училищата. Другият аспект на проблема е липсата на старчество. Монашеството е подвиг, той не е за всеки. Няма как изведнъж да дойдат тези млади хора в манастирите, без някой да запали този огън в душите им, да изпита себе си и него да изпитат. Затова стават монаси и случайни хора – те търсят някакъв спокоен живот. Смятат, че в манастирите само се молиш и не правиш нищо друго. Или, че манастирът е някаква туристическа хижа – да си направиш барбекюто, да пийнеш. Това е една народопсихологична нагласа, която не е от вчера. Затова се стигна и до тези случаи на безсрамие, които дават повод да се разочароват младите хора от вярата въобще, да не говорим за желанието им да стават монаси. Но все пак вярвам, че макар и бавно, нещата ще се подобрят и в това отношение.
