За читателите на Двери публикуваме отзвук от проведените вчера избори в Прешов, Словакия, за нов предстоятел на Чешко-Словашката църква. Както се очакваше, начинът на тяхното провеждане предизвика недоволство в Чехия. Статията „Фалшивите йерарси” е написана от директора на Руския център в чешкия град Мариански лазне, който представя гледната точка, различна от тази на „официалната” до този момент версия.
Приемете нашите искрени съболезнования! В Чехия вече няма православна църква!
На 11 януари се състоя заключитеният акт от комедийния фарс, разгран от няколко доморасли разколници-развратници под режисурата на московските църковни чиновници. В словашкия Прешов се състояха „изборите” на новия митрополит на Православната църква на Чешките земи и Словакия. Избори, нека кажем направо, не просто странни, но и противоречащи на всички канони на Православната църква.
Група млади заговорници събра там неголяма група верноподанни клирици, които и приеха тези незаконни решения.
Да започнем с това, че така нареченият „събор” събра по-малко от 60 души, т. е. два пъти по-малко отколкото бяха през октомври на епархийското събрание за избор на Пражки архиепископ. От което може да направим извод, че преобладаващото мнозинство предстоятели на енориите, манастирите и храмовете или са игнорирали това толкова „значимо” църковно „събрание”, или нарочно не са били поканени от организаторите.
Тук трябва да отбележим още една важна подробност. Изборът на митрополит, според устава на Православната църква на Чешките земи и Словакия, може да се проведе само при наличието на двама кандидати: Пражки и Прешовски архиепископи. Но пражкото епархийско събрание досега не може да избере никой на Пражката архиепископска катедра. Затова заговорниците тръгнаха по свой път. Те просто сами назначиха Пражки архиепископ. И такъв стана бившият викарий Йоаким.
Ето така. Всичко се оказа много просто. Оказва се, че не е било нужно да има никакви избори. Може да назначиш по своя воля, който ти е угоден.
Не зная как ще се чувстват сега всички членове на Пражкото епархийско събрание. Защото тях просто ги пратиха на...
Но след това комедията се разви още по-невероятно. На така наречения „Пражки архиепископ” веднага бяха назначени двама „викарни епископи”. Кого, мислите вие? Опитайте се да отгатнете от три пъти. Впрочем, няма нужда да познавате. Такива станаха гейят Юрай и незаконно разведеният Раптсун. Именно те, чиито кандидатури бяха отхвърлени от представителя на Константинополска патриаршия на изборите през октомври 2013 г. като нравствено неприемливи.
От това може да се направи простия и достатъчно категоричен извод: разколниците влязоха в открита война с Вселенския патриарх Вартоломей, видимо разчитайки на помощ от Москва. А това означава, че на почвата на вътрешно-църковния чешки конфликт сега се разгаря война между двете патриаршии: Московска и Константинополска.
Но и това не е най-интересното в комедийния фарс в Прешов.
Новият, от никого не избиран Пражки архиеп. Йоаким веднага стана втори кандидат за предстоятел на Чешко-Словашката църква. И естествено, с голямо удоволствие отстъпи тази почетна длъжност на своя приятел – Прешовския архиеп. Ростислав.
По този начин за избирането на митрополит на Православната църква на Чешките земи и Словакия гласуваха по-малко от 50 души. При това, както изглежда, повечето са представлявали Словакия.
Всичко това се случи въпреки предупреждението, което отправи на 31 декември 2013 г. Вселенският патриарх Вартоломей. Той направо каза, че се съмнява във възможността на Чешката православна църква самостоятелно да разреши конфликтната ситуация и самостоятелно да продължи да функционира като автокефална църква.
Какво означава това? Означава, че Константинополска патриаршия може във всеки момент да преустанови действието на своя Томос за предоставянето на автокефален статут на тази църква, който й бе даден през 1998 г.
В отговор на това нашите млади заговорници отговарят, че ще живеят по-нататък в статута на автокефална църква на основата на решението, произнесено от Московска патриаршия още през 1951 г. Но ето в какво е проблемът. Никакъв документ за даруването на тази автокефалия не е запазен. И въобще не е имало такъв. Защото Московска патриаршия никога не е имала правото да дава на когото и да било автокефалия. Така че тази „московска автокефалия” си е чисто и просто измама. А като се лиши от томоса на Константинопол Чешко-Словашката църква въобще се лишава от статут на независима автокефална църква. Тя бива изключена от списъка на автокефалните църкви и попада под църковната юрисдикция или на Сръбската православна църква, или направо на Константинопол. И тогава всички чешки митрополити ще ги назначават отвън...
Както се казва, добре дошли!
И въпреки всичко това, въодушевените московски провокатори, чешките разколници-заговорници направиха тази толкова радикална крачка. Какво е това? Глупост? Или предварително планувана акция? Нима при мисълта за огромните пари от църковната реституция, които се мержелеят на хоризонта, мозъците изобщо са отказали? Защо по такъв нагъл начин тези хора решиха да пренебрегнат всички норми на православното канонично право?
И още един въпрос: защо е нужно това на представителя на Московска патриаршия (Иларион (Алфеев) – бел. прев.)? Не е ли твърде опасна тази игра?
Още повече, че в навечерието на тези събития от Русия дойде твърде интересна информация. Ръководството на Руската църква напълно подкрепи инициативата на бившия низвергнат поп Охлобистин за провеждането на референдум по въпроса за възстановяването в наказателния кодекс на престъплението „мъжеложство” (хомосексуализъм). На този фон представители на Московска патриаршия внезапно подкрепят хомосексуалния архиепископ Юрай.
Тук очевидно нещо не се връзва. Не може Православната църква да има двойни стандарти в своята политика. Или такава църква трябва да бъде закривана. Или със своите действия тя няма да отвращава хората от греха, а още повече ще ги въвлича в него. А митрополит Иларион, активно подкрепил всички стъпки на архиепископа-гей, още сега може да бъде привлечен към наказателна отговорност по руското законодателство за гей-пропаганда.
Като цяло спектакълът под название „митрополитски избори” се състоя. И това означава, че Чехия се лиши от православна църква. Защото по време на провеждането на тези т. нар. избори правата на чешките православни граждани бяха по най-груб начин погазени. Словашките клирици им избраха (простете, назначиха) Пражки архиепископ и глава на обединената църква, в която словашката част е по-малко от една трета от чешката. И парите от реституцията, отделени от правителството на Чехия, сега ще отидат право в Словакия. Така непосредствен разпоредител с тези пари ще стане гражданин на Словашката Република.
Твърде тъжно е човек да размишлява над тези неща. Защото именно Чешката православна църква стана огнище на православието в Централна Европа с идването в Моравия на великите светци Кирил и Методий.
Днес това огнище по най-груб начин беше угасено. И това стана при непосредственото участие на московските православни йерарси. Което е двойно по-скръбно. Защото Руската православна църква за мнозина принудени да напуснат Русия винаги е била главно свързващо звено с родината.
Но, явно времената се променят. И днес ръководството на РПЦ в преследване на евтиния популизъм и някакви призрачни изгоди е готово на всичко. Даже на предателство на своите собствени съотечественици зад граница.
Що се отнася до „избраните” днес йерарси, то тях не ги поздравявам. Защото всички те са фалшиви. А фалшът рано или късно става явен. Измамата рано или късно излиза наяве. И в един прекрасен момент всички ще видим, че кралят... извинявам се, митрополитът (а с него и цялата му свита) е гол.
Ето тогава ще бъде вече забавно! Само че ще бъде смях през сълзи...
Авторът е директор на „Руския дом” в гр. Мариански Лазне, Чехия, вицепрезидент на Международната академия за духовно единство и сътрудничество на народите по света, доктор по философия и по право, член на Съюза на писателите на Москва.
