Какво доведе до разкола в Чешката православна църква, каква е ролята на Москва и Фенер в него и ще се намери ли изход от кризата – върху тези въпроси разсъждават руският журналист Павел Тихомиров и прот. Андрей (Кураев).
Хората, на които залага Отделът за външни междуцърковни връзки на Московската Патриаршия (ОВЦС на МП), са много удобни мишени. Срещу тях е и лесно, и удобно да се протестира, т. е. гражданите на Чешката република могат да бъдат използвани в борбата на Фенер срещу Москва, тъй като протестират с чиста съвест и с убеденост в правотата си. Част от демократичната общественост приема събитията като „поредна 1968 година”. При това на мястото на танковете и КГБ-агeнтите се поставя председателят на ОВЦС на МП митрополит Иларион (Алфеев).
Все още не е ясно, дали в Православната църква на Чешките земи и Словакия ще се проведе някакво подобие на „Киевския Eвромайдан” или константинополските „шахматисти” ще използват Eвромайдана в Киев, за да направят още по-болезнена атака срещу Московската патриаршия. Но да видим как се случиха нещата последователно.
На 7 ноември в Прага се проведе неформална среща на ръководителя на ОВЦС на МЦ митрополит Иларион с архимандрит Марек (Крупица) и архиепископ Юрай (Георгий Странски). Местоблюстителят на митрополитския престол архиепископ Симеон категорично отказа да участва в неформалните разговори, смятайки ги за сепаратистки преговори. Хора, близки до архиепископ Симеон, обясняват този отказ с присъствието на митрополит Иларион, възприемано като „инспекция на имотите” от страна на „господаря”. Представители на руски демократични организации в Чехия дори сравниха посещението на главата на ОВЦС на МЦ със събитията от 1968 г. (нахлуването на съветските войски в Чехословакия, за да смажат „пражката пролет” – бел. ред.).
Месец по-късно, на 9 декември, в Православната църква на Чешките земи и Словакия беше извършен преврат. Трима членове на Синода – архиепископът на Прешов и цяла Словакия Ростислав (Андрей Гонт), Михаловецкият архиепископ Юрай и епископ Йоаким (Роман Хрди), викарен епископ на Оломоуц и Бърно, освободиха архиепископ Симеон като местоблюстител на митрополитския престол и назначиха на негово място архиепископ Ростислав.
На срещата присъстваха представителите на Вселенска патриаршия – Емануил, митрополит за Франция, и Арсений, митрополит на Виена, както и Волколамският митрополит Иларион, ръководител на ОВЦС.
Сергей Комков, пламенен застъпник на владиката Симеон (по-точно пламенен противник на „московския неосталинизъм”) в авторските си коментари изтъкна, че „представителите на Вселенския патриарх категорично възразявали срещу подобни действия и предупредили за последствията от такива стъпки. Представителят на Московския патриарх (когото предстоятелят на Чешката и Словашка църква изобщо не е канил на заседание на Св. Синод) мълчаливо одобрявал тези действия, като по този начин дал на разколниците картбланш да предприемат тази пагубна стъпка”.
Реакция на станалото е Изявлението на Високопреосвещения Симеон, архиепископ Оломоуцки и Бърненски, временно управляващ митрополитския престол на Православната църква на Чешките земи и Словакия, текстът на което още на сутринта на 10 декември беше изпратен до православните енории в цяла Чехия и Словакия. В текста членовете на Синода се обвиняват в незаконно узурпиране на властта и разколничество. Във връзка с това владиката апелира само той да бъде приеман като единствения в момента канонически правоправещ предстоятел на поместната православна църква. Израз на това трябва да стане фактът, че при богослуженията до най-близкото и окончателно разрешение на ситуацията трябва да се споменава само архиепископ Симеон. Епископ Симеон се надява, че решението ще стане в резултат на намесата на останалите православни църкви, в частност на Вселенска патриаршия (за което два пъти споменава в своето обръщение).
Както е известно, Православната църква на Чешките земи и Словакия получи автокефалията си два пъти: през 1951 г. от Московската патриаршия и през 1998 г. от Константинополската патриаршия, тъй като Фенер не призна автокефалията, дадена ѝ от Москва. Във връзка с това през 2011 г. имаше неприятен инцидент, когато Вселенският патриарх Вартоломей изрази недоумението си от празненствата по случай 60-ата годишнина от автокефалията на Чешката църква, дарена от страна на Москва. Тогава митрополит Христофор трябваше да се извини пред епископите от Истанбул.
Няма да преразказваме аферата с оттеглянето на митрополит Христофор, защото за нея е говорено предостатъчно. В контекста на разговора относно „перипетиите в Чехословашката църковна война” трябва да се отбележи, че хората, опитващи се да противостоят на прокарване на интересите на Фенер, не винаги предизвикват симпатии. Това даде повод за язвителните изказвания, че за Московска патриаршия „отпадъци” няма, а има „кадри”.
На епархийските избори през май не беше избран нов предстоятел на Пражката архиепископия и Оломоуцко-Бърненският архиепископ Симеон (Яковлевич, сърбин по народност – бел. ред.) остана временно управляващ Православната църква на Чешките земи и Словакия. Според съобщение на „Пражски телеграф” мнението на „владика Симеон, имащ право на два гласа, било системно игнорирано от останалите членове на Синода”. Във връзка с това на последното заседание владика Симеон се е възползвал от уговорка, направена с Константинополския патриарх при получаване на автокефалията. Съгласно нея в сложни и нерешими ситуации Фенер има право да изпраща в Синода свои представители с право на глас. По молба на владиката Симеон такива представители са изпратените в Прага Емануил и Арсений”. Осъзнавайки, че гласовете на представителите на Вселенска патриаршия ще бъдат дадени на архиепископ Симеон, останалите трима членове на Синода се възпротивиха на участието им.
Нямайки моралната сила да се справи със ситуацията, архиепископ Симеон закри заседанието и обяви, че ще продължи на следващия ден. Въпреки това страната в конфликта, която се противопоставя на Фенер, прави опит да победи и късно през нощта на официалния сайт се появи протокол, в който се говори за избирането на нов местоблюстител.
На 11 декември в Интернет се появи и отворено писмо до патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, написано от Сергей Комков, в което между другото се казва: „ОВЦС на МП, воден от Волоколамския митрополит Иларион, навлиза в безкрайни политически интриги и участва активно в недостойни политически игри на територията на държави в рамките на Европа”. В отвореното писмо се описват превратностите на продължителния конфликт в Православната църква на Чешките земи и Словакия и по-специално се акцентира върху морално-нравствените качества на йерарсите, които, според поддръжници на архиепископ Симеон, Московската патриаршия се опитва да използва в конфронтацията си с Фенер. Затова и хората, уповаващи се на ОВЦС на МП, са много удобни мишени, а срещу тях е и лесно, и удобно да се протестира. Така гражданите на Чешката република може да бъдат използвани от Вселенска патриаршия за антимосковски настроения, протестирайки с чиста съвест и вяра в собствената правда. В общи линии, повтаря се ситуацията с украинския майдан.
Коментар на статията в „Живой журнал” на протодякон Андрей Кураев:
Не са за завиждане чешките свещеници. Кои да признават те за свои епископи? Имайте предвид, че в устава на Чешката църква няма процедура по избирането на местоблюстител, а още повече по свалянето му. В чешкото подворие в Москва в неделя, 15 декември, като блюстител беше все още споменаван архиепископ Симеон. Така че, има ли там в момента официален представител на Чешката църква, който да смени о. Алексий Ющенко (представителя на Чешката и Словашка църква в Москва – бел. ред.)? Или там служат наши, московски свещеници, на които просто са забравили да им известят от Патриаршията, кого следва да споменават?
При това на сайта на Московска патриаршия стои само чешката версия на текста на Синода им, а не писмото на архиепископ Симеон.
Що се отнася до намеците за некачествената алтернатива на архиепископ Симеон, при неотдавнашния неуспешен избор пряко се изказа пратеникът на Фенер, митр. Емануил: върху епископ Юрай пада сянката на обвинения в хомосексуализъм, затова Вселенска патриаршия няма никога да го признае като ръководител на поместната църква.
Що се отнася до каноническата оценка на преизбирането, тя е различна и тази разлика се корени в позициите на Москва и Фенер по въпроса за правото за даване на автокефалия. От гледна точка на Москва всяка поместна църква, ако види, че дъщерната ѝ църква е достатъчно узряла, може да я „отпусне” от себе си и да ѝ даде независимост. От гледна точка на Вселенска патриаршия на нова поместна църква само „Вселенският патриарх” може да предоставя автокефалия. Поради това Фенер все още не признава съществуването на Православната църква в Америка, на която Москва дари автокефалия още в 1970 г.
Също така Москва дари автокефалия и на Чешката църква в сталинската 1951 г., а Фенер – едва в 1998 г. Въпросът е: кое се приема като начало на автокефалното битие на Чешката църква? Ако се приеме като такава датата 1951 г., то присъствието на пратениците на Фенер на заседанието на Синода от 9 декември 2013 г. е просто гостуване и те не са имали право на глас.
Ако чешките епископи приемат датата на получаване на автокефалия 1998 г., то тогава условията, предписани в Томоса на Вселенска патриаршия, са задължителни за тях и в момент на криза Фенер има право на глас в Чешкия синод. Тогава решението от 9 декември е незаконно, най-малко поради причината, че е било взето от малцинството гласове.
Така че въпросът не е само в амбициите на чешките епископи. Тук става въпрос изобщо за структурата на Вселенската църква, за статута, смисъла и границите на първенствуващата власт в нея.
Превод: иконом Николай Андонов, Братислава
