За разлика от правителството Църквата може да произвежда и добри новини. Когато се вслуша в общественото мнение – дори и негов носител да са „само” стотина души, „непредставително малцинство”, както биха се изразили авторите на опорни точки. Макар и не съвсем коректни, паралелите между митрополитските избори във Варна и държавната политика се набиват на очи. Но този път сравнението е в полза на Църквата.
Какво се случи във Варна? Първият опит за избор завърши със скандал. Тогава за по-малко от 30 минути в рамките на един тур бяха излъчени и двамата кандидати за митрополитската катедра – „силният кандидат” епископ Борис със 17 гласа и неговият, приеман за „слаб” и протоколен подгласник, епископ Игнатий с 16 гласа. Така се правят изборите в Църквата, така са се правили винаги и така ще продължат да се правят, а недоволните защитават лични интереси и не представляват никого – това беше познатото и скрито послание на този избор.
Така беше демонстрирана силата и монолитността на добре организираната „схема”,
способна да надделее над разноликата група от демократично мислещи хора. Последните са хора с различно мнение, понякога се карат, имат различни предпочитания и фаворити. Но вярват в правото си да изкажат своето мнение. Щом обаче гласовете им се „разпилеят” между различни кандидати, то добре организираното задкулисие бързо налага своето решение с надеждата, че ще победи с „малко, но завинаги”, според един злополучен израз от началото на 90-те години. На втория опит за избор за Варненски митрополит се видя колко крехка е тази „схема”. На първия тур епископ Борис отново спечели 11 гласа, само четири по-малко от нужните 15 (всъщност се избираше с поне 16 гласа – бел. ред.), за да влезе в двойката на същинските кандидати. Ала този път разнородната общност се оказа обединена около един достоен кандидат – Знеполския епископ Йоан, спечелил 22 гласа. Още на първия тур стана ясно, че дори и да влезе в двойката, епископ Борис няма реални шансове. И тогава
задкулисието се разпадна – също толкова бързо, колкото монолитно изглеждаше.
На втория тур епископ Борис получи само един глас. Ето как беше избран с 19 гласа още един достоен, макар и приеман за млад кандидат – Мелнишкият епископ Серафим. Така за пръв път, вероятно от десетилетия, синодът ще има възможност да избере за нов митрополит един от двама харесвани от местната общност кандидати. Едва ли някой от тях е очаквал такова развитие – епископ Йоан изглеждаше по-скоро изненадан, а епископ Серафим, ако въобще има амбиции за митрополит, е гледал по-скоро към вакантната му и добре позната катедра в Неврокоп. Как може да се изтълкува това развитие? На първо място, както и при избора на патриарх, се видя, че в църковните избори силните кандидати са тези, които не търсят медийно внимание, не правят „предизборна кампания”, не търсят непозволени начини да лобират за себе си. Епископи, които се отличават „с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот”, според неясната от юридическа, но напълно коректна от църковна гледна точка терминология на Устава на Българската патриаршия. Тъй като естеството на медийната среда (не само в България) предполага „новините” да бъдат само лоши, трудно може да се очаква, че един епископ или митрополит може да бъде едновременно „медийна звезда” и обичан йерарх. На второ място
изборите във Варна са показателни за възраждането на епархийския и енорийския живот,
основата на цялата църковна пирамида. Точно това се опита – и до голяма степен успя – да унищожи комунистическата власт. Тогава решенията в Църквата се взимаха във все по-тесен кръг: първо се консултираха с държавата, а след това се „свеждаха” на епархийските избиратели. Практика, която продължи да съществува и в годините на разкола, а и след това. Затова и решението на синода да касира първите избори във Варна, но да остави кандидатите с лоша слава в листата, беше знак за желанието му да върне отговорността обратно към епархията и нейните избиратели. И мнозинството от тези избиратели показа колко крехко е задкулисието, дори и да изглежда монолитно и непобедимо.
На трето място, изборите във Варна показаха, че дори да са на пръв поглед архаични, изборните правила в Църквата работят. До голяма степен същото показа и процедурата по избор на патриарх. Стига да се спазват не само буквата, а и духът на тези изборни правила. На четвърто място, първите митрополитски избори след избора на нов патриарх (това всъщност са вторите, първите бяха в Берлин – бел. ред.) традиционно са изпитание, което оставя траен отпечатък върху неговото служение. Първите избори създават неписани принципи и прецеденти, които формират обществено мнение и показват, как ще се взимат решенията в Църквата. Какви са перспективите от тази гледна точка пред новоизбрания Български патриарх Неофит? Ако публично налаганият образ за патриарх Максим като за слаб предстоятел се дължи до голяма степен и на неуспеха му да защити каноничността на избора на епископ Арсений за Врачански митрополит през 1974 г., как ще изглежда оттук нататък служението на патриарх Неофит?
Изборите във Варна няма да спрат слуховете и скандалите в Църквата, подозренията за неморален живот на отделни монаси, споровете за архонти, имоти, автомобили или часовници. Те няма да спрат и конспиративните теории. Но изборът във Варна показа нещо много важно: че Св. Синод, колкото и да е критикуван, има готовност да се вслушва в църковното обществено мнение – далеч не само в това, изразявано на „жълтите павета” или правителствените канцеларии, но и в гласовете на местните църковни общности. Както и че не бяга от споровете, а вярва, че в споровете може да се роди истината. От светска гледна точка това може да изглежда като доверие в демократичните механизми, но от църковна – това означава опит за връщане към съборността. В този смисъл може да се каже, че
Българската православна църква видимо излиза от орбитата на Руската православна църква,
където решенията продължават да се взимат централизирано и монолитно от ограничен кръг от хора, и уверено навлиза в демократичната среда, в която скандалите са неизбежни, но където грешките могат да бъдат коригирани.
Какво следва оттук нататък? Много е вероятно и двамата епископи, посочени на вчерашните избори във Варна, скоро да станат колеги в Св. Синод. Епископ Йоан изглежда като фаворит за нов Варненски митрополит, а епископ Серафим, който доскоро успешно избягваше медийното внимание, е сред сериозните кандидати за нов Неврокопски митрополит.
Наред с всичко това изборите във Варна разбиха още една хипотеза, която упорито се лансираше в църковните среди през последните месеци – че задкулисието играе с още един скрит кандидат, чийто избор за митрополит ще повлече след себе си рокади във висшата църковна управа. Всичко това се оказа поредната конспиративна теория.
Основният извод от вчерашните избори във Варна е, че спазването на буквата и на духа на изборните правила е най-силното противодействие срещу конспиративните теории и крехкото задкулисие. Принцип, валиден не само за Църквата, но и за държавата.
