На 4 юли 2013 г. Националният военноисторически музей се проведе своята VII научна сесия на тема: „Национална сигурност: духовност и лидерство”. В сайта на Българската патриаршия обаче форумът е представен с различно заглавие: „Национална сигурност: духовенство и лидерство”.
В официалната програма на сесията се заявява, че Българският патриарх Неофит ще бъде отличен с наградата „Стефан Стамболов” в категорията „За лидерски принос към Българската църква и православната вяра”. Редакторите на патриаршеския сайт отново предават информацията неточно. Според тях, на патриарха е връчен „Почетен знак за лидерство Ст. Стамболов” – огърлие – в категория „Личен лидерски принос към българската държавност през 2013 г.”.В отговор на получената награда предстоятелят на БПЦ произнася кратка реч, в която разкрива църковното виждане за „лидера от новозаветното време”. Според него от този лидер се изисква да възприема своя пост като възложено от Бога служение, да служи на хората, „над които е поставен”, да се отдаде изцяло на Божията воля; да следва примера на „Господ Иисус Христос, или „Лидерът на лидерите както бихме Го назовали днес” и т. н. Посочват се и примери от българската църковна история: призива на св. Йоан Рилски към цар Петър да не използва богатството си „за собствено удоволствие, а за да облекчава тежестите на бедните”.Речта на Патриарх Неофит свидетелства за една загриженост за процесите в българското общество и по-специално за морала на онези, които претендират да са негови лидери. Начинът на представяне на събитието в сайта на БПЦ–БП обаче води до объркване на читателя. Едва ли лидерството в едно гражданско общество може да се разглежда единствено през призмата на Библията и църковната история. В съвременните демокрации лидерството не е „възложено от Бога служение”, а резултат на обществен договор. От своя страна лидерът не е „поставен” над гражданите, а се избира от тях. Освен това той не служи на „народа Божи” – израз, който често се използва като дефиниция на църква в смисъла на събрание от вярващи (еклисия), а на гражданското общество, т.е. една много по-голяма общност от хора, която преодолява вътрешните си различия (религиозни, етнически, социални, политически и др.) и се обединява въз основа и в защита на принципите на Конституцията. От тази гледна точка речта на патриарх Неофит повдига един особено важен въпрос, който за съжаление остава в периферията на общественото внимание. Това е въпросът за границите на държавната и църковната автономия. Обикновено го свързваме с принципа за отделяне на религиозните институции от държавата (Конституция, чл. 13, ал. 2). Този принцип обаче не се свежда единствено до изискването за ненамесата на държавата в религиозната сфера. Той има и друга страна, за която често забравяме, а тя е, че религиозните институции не следва да определят дневния ред на държавата. Последното създава условия за две опасни тенденции: установяване на теократичен режим и погазване правата на религиозните и нерелигиозни малцинства. Да не забравяме, че според Конституцията: „Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни и атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи” (чл. 37, ал. 1).Ето защо, едва ли може да има съмнение, че в речта на Патриарха думата „лидер” е употребена в смисъла на християнския термин „пастир”. Българската православна църква наистина се нуждае от лидери-пастири. Ако синодалните архиереи се вслушат в призива на своя предстоятел за преодоляване на себичните желания, егоизма, гордостта, егоцентризма, тщеславието, ще могат да проявят истинска за поверените им души.Публикувано в: Религия и политика в православния свят
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xqywk
И рече старецът...
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Св. Игнатий Богоносец
